Има едно място край река Върбица, на което се издига бял мемориал, с изписани на него 10 имена. Напомня за една трагедия, оставила дълбоки рани в съзнанието на много хора, съобщава 24rodopi.com. 

На 12 декември се навършиха 30 години от злочестите събития, при които губят живота си 10 военнослужещи… 

На тази дата през 1990 година от поделението в Момчилград тръгват 7 тежки машини-танкове и бронетранспортьори с 21 военни. На колоната е наредено да влезе в брода на реката. Отиват на учение на полигона до Балабаново, както десетки пъти преди това. Но висока вълна на река Върбица ги помита. Резултатът - 10 мъртви войници, между които и двамата лейтенанти. 

Всяка година на този ден, близки на загиналите идват тук, за да почетат паметта им. 

Тошко Кунев - младши сержант по онова време, прави това всяка година, защото не може да забрави трагедията.

„Войници се държаха за оръдията на танковете. Помагахме с въжета, обаче на някои не успяхме. Никога няма да го забравя. Всичко си спомням, беше ужасяваща гледка. Ние имахме шанса да тръгнем по-късно. Тръгнаха кашиците, тръгнаха танкистите. Отиваха на стрелби на Балабаново.

И дали мина половин час, дойдоха и ни извикаха, че е станало нещо…“, разказва Тошко Кунев преди година. На 29-ата годишнина.  

За трагедията тогава си спомня и Рашко Рашев –счетоводител към поделението от 1972-ра до неговото закриване през 2007-ма.

„Войниците се давят, ние дойдохме и кой с каквото може започна да помага. Дойде командирът на дивизията, Дервишев, и започна да ръководи спасителната акция. Хора пристигнаха от жп гарата и спасиха Лепирев и по-нататък по реката успяха да извлекат още хора. 

По-късно бяха пратени водолази от Варна, които от тук до язовира влизаха да търсят телата, но намираха шинели…“, разказва Рашев.

Въпреки всичко, войниците не са забравени. Тази есен мемориалът бе обновен, поставени са 3 нови плочи. На една от тях са изписани думите: 

„Реката тук в едно събира родина, дълг, вина и болка. Спри пътнико, склони глава пред вечни синове на полка“.

Една трагедия, която и до днес носи неизмерима мъка и печал.

В ледените води на Върбица на 12.12.1990 г. намират смъртта си 10 души – лейтенант Илиян Попски, лейтенант Русин Самуилов, сержант Ангел Илков, ефрейтор Велин Хаджиев, ефрейтор Желязко Христов, ефрейтор Иван Янков, редник Красимир Канев, редник Николай Сандев, редник Петко Петков, редник Стефан Стефанов.