И тази година на Спасов ден много хора ще се съберат на голямата поляна около Спасовото кладенче. Мястото е емблематично за град Златица и целия регион и от незапомнени времена хората са отивали там с молитва за здраве, и за да почетат целебната сила на природата, информира БНР

Спасовата могила, където се намира самият извор, е в подножието на планината. До него се стига лесно по добре обозначена и асфалтирана пътека. За прослава на Свети Спас тук е изграден малък каменен параклис, който местните жители са поддържали с лични средства през годините.

И днес, за църковния празник Възнесение Христово, край кладенчето ще се съберат стотици хора, ще си налеят от лековитата вода и ще запалят свещ за здраве, както са правили предците ни. Малцина обаче знаят, че мястото е било почитано и посещавано светилище векове наред преди Христа.
 

Бистрата вода на кладенчето извира дълбоко от земните недра, чиста е като сълза, а температурата й не се променя от зимния студ и летните горещини. От древни времена различни народи са идвали тук и в знак на почит са оставяли своя монета. Водила ги е може би същата вяра, с която и днес хвърляме монета в извори и фонтани с надеждата да се изпълни някакво наше желание.

Поколенията са си отивали, но малките монетки останали, за да разказват за тях. Така преди години, при изкопни работи за улавяне на водата и направата на чешма тук, намерихме около 80 на брой монети, като най-старата е от времето на траките, казва Борис Гечев, жител на Златица, който със собствен труд облагородява мястото, а от находките създава малък музей, за да ги съхрани за поколенията.
 



И допълва: Защо се казва Спасово кладенче? Заради тесните проходи и високите върхове, които обграждат целия район, нашите прадеди са успели да удържат напора на османските нашественици повече от 30 години и така Златица е сред последните, които падат под турско робство.

В района има много укрепления, но когато пада и Голямото кале, в местността Жеков вир, останалите живи жени, деца и мъже се оттеглят за спасение в малката крепост над гр. Златица до връх Голеш. Имало е двама големи войводи – Спас и Салко.

При оттеглянето Салко повежда жителите, а Спас войвода с две чети успява да задържи потерята, която ги преследва. В местността Брусовете, намира се точно срещу Спасовото кладенче, се разразила битка. Една чета минава в гръб на турската потеря и я разбива. Тогава Спас войвода бива тежко ранен. Другарите му го завеждат до кладенчето и с водата промиват раните. Така те бързо заздравяват. Тогава четниците нарекли това изворче в прослава на подвига на техния водач.

Фактът за заздравелите рани има своето обяснение. До него стигнах, когато тук бяха инженер-химици от Старозагорския институт. Те работеха към Медодобивния комбинат, но по моя молба направиха подробен микробиологичен анализ на кладенчовата вода. Анализът категорично установи, че тя спада към групата на минералните води. В нея няма никакви микроорганизми и е нещо като дестилираната вода. Затова тази вода е предпазила от инфекция раните на Спас войвода.

Най-старите ръкописи, в които се споменава за мястото на кладенчето, са от XV в. на двамата братя Георги и Панчо Дуралиеви. Те притежават фамилен тефтер, който е съхранил родовата памет в продължение на 5 столетия, като последно е дописван през 1943 г.

Още за историята на Спасовото кладенче:
Най-старата намерена на дъното на кладенчето монета е сребърна тракийска монета, разказва Борис Гечев.На лицевата й страна е изобразен Дионис – древногръцкия бог на виното, лозарството и веселието. На обратната страна на монетата е Херакъл – изобразен е без дрехи, в дясната си ръка държи боздуган, а в лявата има преметната лъвска кожа. Това е обожествен мъж, известен със своята сила и с дванайсетте си подвига, един от които е битката с лъва.

Друга монета е от I век пр. н. е., сечена е на остров Тасос, а горе-долу от същото време е и римски сребърен денар, както и още няколко римски и византийски монети от по-късно време. Има и корубеста монета от Второто българско царство, сечена по времето на цар Иван Асен II. Тук са намерени и монети и от Първото българско царство, които са притежание на Националния исторически музей.

Сред находките е и античен седефен кръст с изображение на Христос, както и други украшения, а също и келтски артефакти. И сега хората продължават да пускат монети в Спасовото кладенче. Част от тях ще останат тук с години и сигурно ще бъдат открити след време. Всичко, което сме намерили досега, свидетелства, че това място е било светилище от древни времена.