Организацията „WWF България“ и нейни партньори пуснаха 10 000 малки руски есетри в река Дунав край село Гомотарци, община Видин. Районът е едно от най-важните местообитания за критично застрашения вид в Европа. Риболовът на есетри в България е забранен от повече от 15 години, като действа безсрочна забрана.
Зарибяването е част от международния проект „LIFE-Boat4Sturgeons“, финансиран по програма LIFE на Европейския съюз. Проектът има за цел да подпомогне възстановяването на четирите вида есетри, които все още се срещат в Долен Дунав – руска есетра, моруна, пъструга и чига, чрез създаването на плаващ развъдник в Австрия, който функционира като генна банка за риби с доказан дунавски произход.
Освободените във вторник риби са отгледани именно в плаващия развъдник край Виена и са транспортирани до България.
На събитието присъстваха представители на Университета за природни ресурси и науки за живота (BOKU) в Австрия, който координира основните дейности по проекта, както и представители на Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Областната дирекция по безопасност на храните – Видин, Регионалната инспекция по околната среда и водите – Монтана и Природен парк „Персина“.
Ръководителят на програма „Води“ във „WWF България“ Стоян Михов обясни, че малките руски есетри са на около два-три месеца и са отгледани в дунавска вода, за да бъдат максимално добре адаптирани към естествената среда.
По думите му рибите се пускат в българския участък на реката, защото ако бъдат освободени в горното течение на Дунав, язовирите при „Железни врата“ и другите прегради по реката значително намаляват шансовете им да достигнат Черно море. Там есетрите прекарват по-голямата част от живота си, а в Дунав се връщат единствено за размножаване.
"Надяваме се след около 10-15 години тези риби да се върнат в реката, за да хвърлят хайвер по естествен начин и така да подпомогнат възстановяването на популациите не само в Дунав, но и в цялото Черно море, каза Михов, цитиран от БТА.
Сред най-застрашените видове
Той посочи, че руската есетра е сред най-застрашените видове в Дунав. При повече от десет години проучвания на естественото размножаване са установени едва няколко малки екземпляра, което показва, че видът е практически престанал да се възпроизвежда самостоятелно в реката.
Според него основните причини за критичното състояние на есетрите са бракониерството, изграждането на хидротехнически съоръжения и унищожаването на естествените им местообитания вследствие на драгиране и други човешки дейности.
Михов обърна внимание и на влиянието на климатичните промени. По думите му нивото на Дунав продължава да спада, а температурата на водата в деня на зарибяването е достигнала 27-28 градуса – стойности, които представляват сериозно предизвикателство за есетрите, приспособени към значително по-студени води.
Той подчерта, че всички риби, използвани в проекта, са с доказан дунавски произход. Родителските екземпляри преминават генетични изследвания, за да се гарантира, че не са хибриди и че се запазва генетичното разнообразие на популацията.
Част от пуснатите риби се маркират чрез ДНК профилиране, а по-едрите екземпляри получават и външни цветни маркери или електронни чипове, които позволяват проследяване на тяхното развитие и придвижване.
До края на проекта през 2030 г. се предвижда в река Дунав да бъдат пуснати над един милион малки есетри, съобщи още Стоян Михов.
Представителят на Министерството на околната среда и водите Яна Велина определи зарибяването като пряка природозащитна дейност за възстановяване на критично застрашен вид. Тя припомни, че в България риболовът на есетри е забранен от повече от 15 години, като действа безсрочна забрана. По думите ѝ е особено важно рибарите да освобождават незабавно всички случайно уловени есетри обратно във водата.
Велина отбеляза още, че България е сред водещите производители на черен хайвер в Европа, но продукцията се добива изцяло в лицензирани аквакултури, което позволява потреблението на хайвер и месо от есетрови риби да се осъществява по законен начин, без натиск върху дивите популации.
