За жителите на шуменското село Беджене отчаяние няма – трима души с право на глас са останали по къщите, но не спират да дават вота си по избори. Така ще бъде и тази неделя. Точно в 10 ч на селския мегдан ще ги чака кола, пратена от община Нови пазар, за да ги закара до най-близкото село Преселка на 2 км., където има изборна секция.

“Не отиваме на разходка, а защото трябва да се гласува. Откакто съм станала човек, все съм на избори, не пропускам”, казва Величка Стоянова (69 г.). Тази година ще бъдат дует избиратели от Беджене. Тя и батко й Христо (84 г.), както му казва. Бившият каменоделец е съпруг на вече покойната й сестра. В Беджене има и трети избирател – баба Донка. Но тя няма как да дойде, защото е най-възрастна и краката не я държат. На последните избори в селото имало още двама заклети оптимисти избиратели – съпрузите Ганка и Димитър Иванови, но те вече напуснали Беджене. Така при вот селото ще има 66% избирателна активност. За шепата бедженци обаче не това е важно, а искат нещо да се промени.

“Всеки път отивам с надеждата да дойде по-добро. А то политиците ни са все едни и същи”, разсъждава Величка. Най-много й тежи, че всеки втори от младите българи е зад граница. Нейният син също два пъти си пробвал късмета в чужбина. Прибрал се заради нея, след като овдовяла, за да не е сама. “Защо трябва да е така? Тази държава ще се обезлюди. За селата пък да не говорим”, махва с ръка Величка. Затова тя не иска висока пенсия, а работа за младите.

В Беджене агитация не е имало, никой не се е втурнал да лепи плакати за трима жители. Затова Христо Стойчев обяснява, че ще реши на кого да си даде гласа, като стигне до урната в съседното село.

В Беджене нямат магазин, но три пъти седмично им карат хляб. В понеделник, сряда и събота кола от Добрич докарва насъщния до къщите на тримата жители. Кмет също им идва на крака при нужда. Наместникът Емил Димитров от съседното село Писарево отговаря и за бедженци. Пенсиите също им се доставят до портите от пощенски служител, който обслужва още три населени места. На него си плащат тока и водата. Община Нови пазар, към която е Беджене, не е оставила селото и без сметосъбиране.

Въпреки че има грижи за селото, англичанка, която имала къща и била пленена от природата, напуснала. С тях живее и рускиня, но тя се прибрала в родината за две седмици. Чакат я с нетърпение, защото искат да има повече живот в селото.

Засега тримата бедженци са упорити и не смятат да напускат селото. “Никога и в никакъв случай. Тук са починали близките ми”, отсича Величка и пак ще чака тези избори да променят нещо за българите.