Мъж от Стражица притежава железни бели дробове и само за 3 минути може с уста да напомпа огромна вътрешна гума на трактор или тежък камион.

От повече от десетилетия Асан Гумата несменяемо е подвижната атракция на жп гарата в Стражица. Зиме и лете, в пек и в студ той не спира да забавлява с уменията си пътниците и се надбягва с влаковете, пише Янтра днес.

“По-рано бяхме известни с Татовия вътрешен министър - Димитър Стоянов, и със земетресението, а сега се прочухме с Асан Гумата”, шегуват се стражичани.

Асан има проблеми с говора.

Никога не е ходил на училище, не може да чете и пише.

Не познава парите и поради това не взема банкноти, а само монети, като предпочита белите и по-едрите.

Не познава и часа, но притежава някакво странно вродено чувство за време. Местните твърдят, че по него си сверяват часовника.

“Знае разписанието на всеки влак и идва на гарата пет минути преди неговото пристигане. Точно 5 минути – нито по-рано, нито по-късно. Когато влакът има закъснение, се сърди и започва да нервничи”, обяснява един от местните жепейци.

До пристигането на влака Асан забавлява чакащите пътници като надува пред очите им гуми от леки автомобили и камиони. Рекордът му е вътрешна гума от трактор “Беларус”, която мъжът с железни бели дробове напомпва за три минути. Когато гумата се спука, той я заменя с дълъг петметров “ръкав”, направен от слепени стари найлонови чували.

Физическата мощ на белите дробове на Асан наистина е уникална. Преди много години, когато трябвало да мине през лекарската комисия, за да го освидетелстват и пенсионират по болест, лекарите били изумени от капацитета на белите му дробове.

“Какъв инвалид. Та тоя човек има перфектни данни на спортист. Ако беше го подхванал някой треньор, днес щеше да е световен шампион по бягане или плуване”, възкликнал тогава един от докторите.

През последните над 30 години стражишката жп гара се е превърнала във втори роден дом на Гумата.

Той се появява тук на обяд и стои до осем вечерта, когато изпраща последния влак, и се прибира в града.

Сутрин, когато не е на гарата, мъжът обикаля по къщите и търси работа. Цепи дърва, помага в прибирането на реколтата. Ако трябва да се носи нещо тежко, пак него викат. Хората му се отблагодаряват с някой лев или парче хляб. Каквото и да прави обаче, работата му в града, свършва точно в 12 часа на обяд.

Оттам започва “смяната му” на гарата. Асан посреща с възторжени викове всеки влак, прави номерата си край вагоните и се радва на хвърлените от пътниците стотинки. Когато началникът на гарата излиза да пусне влака, Гумата застава на съседния перон успоредно с локомотива и бяга поне половин километър, докато перонът свърши. След това се запилява някъде. И така до следващия влак.

Хората от Стражица могат с часове да разказват за изпълненията на Гумата. Преди няколко години група мъже се хванали на бас за колко време Асан ще пробяга 14-те километра до съседното село Царски извор и обратно. За да бъдат сигурни, че няма да ги излъже, един от компанията щял да го следва през цялото време с колата си.

Хронометърът засякъл, че Асанчо изминал 14-те километра за малко повече от 30 минути.

По време на преминаващата през Стражица национална колоездачна обиколка пък се стигнало до доста неприятен инцидент. Асан толкова се ентусиазирал от лъскавите велосипеди, че решил да премери бегаческите си способности с тях.

Преди охраняващите обиколката полицаи да успеят да реагират, мъжът се втурнал сред колоездачите, всял смут, съборил някои от тях на земята и накрая оглавил колоната.

На следващата година, половин час преди колоездачите да преминат по график през Стражица, Асан бил издирен и старателно завързан за едно дърво до гарата, за да не пречи на състезанието.

При друг случай пък мъжът бил убеден да премери силите си на сто метра с мощен автомобил, чийто шофьор не бил от Стражица и до този момент не бил и чувал за местния бегач.

Затова с иронична усмивка хванал бас на не малка сума пари, че мургавият ще му диша праха на ауспуха.

Секунди по-късно обаче шофьорът бил принуден да посипва косата си с пепел, тъй като Асан без много усилия дръпнал на старта и минал стоте метра преди мощния автомобил.

Освен гумените “играчки” и бягането, другата страст на Асан са екстремните преживявания.

Докато чака влаковете, той се прави на Тарзан от джунглата. В парка зад гарата на едно голямо дърво той е завързал примитивна люлка от въжета, върху която прави спиращи дъха салта и акробатични изпълнения на 10 метра височина.

Когато види, че някой непознат му обръща внимание, Асан истински се вживява и започва да изпълнява такива упражнения, от които биха настръхнали и най-добрите професионални циркови артисти.

Работещите на гарата разказват, че през зимата Асан редовно им помага за разриването на снега.

“Като се развърти с онова гребло по перона, все едно че снегорин е минал. Направо го облизва.

Има сила за десетима.

Жалко, че Бог го е ощетил откъм говора”, цъкат с език железничарите.

Парите, които му дават пътниците, мъжът дълго заравял в дупка в гората край гарата. Когато преди години родителите му изпаднали в тежко положение и нямали пари да си платят тока, Гумата, без да се колебае, извадил бурканчето със спестените стотинки и им го дал, за да покрият семейните разходи.

След като един ден видял, че скривалището му е разкрито той започнал да крие “богатствата” си на върха на огромния жп кран в района на гарата, до чийто връх може да стигне само той.

Асан Гумата отдавна се е превърнал в една от атракциите на социалните мрежи. Едва ли има ден, в който в някоя от социалните групи да не се появят снимки или видеоклип на неговите изпълнения, надбягвайки се с влаковата композиция или правейки разни други маймунджилъци, за да привлече вниманието на пътниците от вагоните и да ги кара да му пускат през прозорците стотинки и метални левчета.

“Ако този природен чешит беше в чужбина или го беше забелязал някой чуждестранен мениджър, можеше да го направи световна звезда”, убедени са голяма част от виждащите за пръв път живата атракция на стражишката жп гара.