Антон Стефанов е поредният, който напусна Къщата на „ВИП брадър”, но не като жертва, каквито бяха повечето коментари отвън, а като човек, който е напълно удовлетворен от показаната воля и позиции. Потвърждение за това дава самият той в откровен разговор пред "ШОУ".
- Да започнем с влизането на Миглена Ангелова в Къщата, защото предизвика доста коментари – мнозина откроиха агресия в нейния подход към теб, но не ти ли се струва, че няма друг начин да влееш хъс в някого и така да му помогнеш, освен ако не го провокираш, за да даде най-доброто от себе си? Защото за протяжни и сладникави думи нямаше нито време, нито условие?!
- Да. Но първо искам да кажа, че изключително се зарадвах, че влиза външен човек и то мой приятел. Когато видях Миглена, ми стана много приятно. Изпитах една еуфория, но пък в същото време в началото не подозирах, че това е един лайф, който върви като интервю. И бях леко шокиран. Но когато тя каза: „Ела на люлките, ела да си поговорим”, усетих, че е лайф, все пак съм човек, работил в телевизия. И не се почувствах по никакъв начин притеснен от нейните въпроси. Даже напротив. Отговарях спокойно и точно. И искам

да подчертая, че 
този разговор ми 
беше приятен

Другото което – аз наистина много исках да изляза от Къщата, това беше моята мечта, молех се да се случи, тъй като вече не издържах на ежедневните скандали в нея. Така че дори интерпретациите, че разговорът с Миглена е бил с отрицателен ефект за мен, пак е в моя полза. И аз й благодаря. Аз нямах амбиции нито за победа, нито да оставам до края на формата, нито имах желание да се боря да съм във финалната петица накрая. Радвам се, че желанието ми се сбъдна.

- В момента има ли я вътрешната съпротива към различните коментари за теб, докато беше в Къщата?
- Подочувам вече какви са били коментарите за мен. Хората ме определят като малодушен. Искали са повече да контрирам, да отговарям. Но ще кажа това, което мисля – няма да отговарям на простотията с простотия. Няма да отговарям на врявата с врява и няма да крещя неистово срещу нещо, с което не съм съгласен. Приел съм една позиция, която считам за правилна за себе си – специално срещу шеф Петров, когато избухна големият скандал, и не смятам, че дължа обяснения. Смятам, че това да мълчиш и да не говориш с един човек, и да не ядеш от храната му, също е позиция и то по-силна, отколкото да му врякаш постоянно, да му крещиш и отговаряш на простотиите. Не може да се каже за един човек, че е малодушен, при условие че след като никой не го е подкрепял в тези моменти в Къщата, е устоял на позицията си. Аз пък смятам, че имам силна воля, щом съм го направил.

- Кога възпитанието на един човек се превръща в позиция? На фона на всичките тези яростни и грозни обиди, които ви се изсипаха отгоре?
- Как ще се почувства който и да е човек, как ще се почувстваш ти, ако някой ти каже, че на погребението ти ще има само трима човека? А как трябва да се чувства човек, когато го наричат „мишок”, който е лизал обувки, за да се издига в кариерата си и още там какво беше… Но мен не могат да ме засегнат тези думи, защото шеф Петров е никой в моя живот. Шеф Петров винаги ще си остане за мен една кръгла нула и никога аз няма да падна на неговото ниво – да му се обяснявам и отговарям. Така възпитанието се превръща в позиция и пак казвам – никого досега не съм обидил в Къщата на „Биг Брадър” Шеф Петров пред когото и да е било. Защото, когато ти липсват първите седем години, никой не може да ти ги навакса! А той според мен е пропуснал първите свои седем години!



- А още по-лошо е, когато и егото се окаже недостатъчно добре нахранено?! Виждаме какво се случва с всички останали около него…
- Но това е човек без позиция, защото той я мени през един ден. Първо каза, че няма да готви, а в същото време на следващия ден приготвя шест манджи. Как може да му се вярва на този човек? Кога е искрен? Аз лично не мога да му повярвам. След това – Мегз първо беше селянка от Раковски, а на следващия ден е просперираща бизнесдама. Единият ден аз съм мишок, а на следващия – много интелигентен мъж. Кога Шеф Петров е искрен, кога казва истината?! Не мога да го разбера. Или

той страда 
от някакво 
раздвоение 
на личността

или просто нещо не е добре. И да, това е човек с много силно его – той не търпи чуждо мнение. Всеки, който е против него, е негов враг. Този човек постоянно ескалира напрежение, дори когато мълчи.

- Нали беше дал и премина през своя обет за мълчание…
- За съжаление пак ръкомахаше и пак си отваряше устата дори и тогава.

- Много лесно сякаш се говори за един човек, че е в ролята на жертва, но какво всъщност означава това според теб? Дали когато един мъж е защитаван от жена; или когато си мълчи и понася стоически някакви обиди, на чието ниво не иска да слиза; или е нещо трето?
- Аз не съм се чувствал жертва, най-малкото пък на шеф Петров. Напротив. Гордея се с всичко, което съм направил в тази къща, колкото и малко да е то. А Мария и сама обясни, че в този момент си е действала по неин казус, не толкова за да защити мен. Думите й бяха – ти достатъчно много изтърпя седем дни. Това си е мой казус и моя битка.

- Получи се голямо разминаване между смисъла от думите във визитката и поведението ти след това в шоуто? Би ли коригирал казаното там, ако сега имаше тази възможност?
- Ами да, сигурно щях да кажа, че в живота си съм на 100% за всичко – и когато се забавлявам, и когато плача. Всъщност и тогава го казах, но тази част не влезе във визитката ми. За съжаление повече е показано как плача, а не как се веселя, но съвсем не съм плакал през цялото време в Къщата, както показват, а напротив – и съм пял с Марги Хранова, Сашка и Джулиана на люлките, където ни беше любимото място, и сме пели всички около масата, танцували сме, забавлявали сме се.

Зрителите много 
неща не са видели.

А иначе аз наистина съм доста сприхав на моменти – реагирам твърде емоционално. Крещя понякога – в редакцията го знаят чудесно. Но не смятах за нужно да показвам това в Къщата.

- И какъв е изводът сега?
- Той ми е много важен, да. Че трябва да туширам тази своя хиперемоционалност. Имаше 4-5 пъти, в които се просълзих, а мисля, че един мъж на 46 години не трябва да го прави. Трябва да се обера малко.

- На кого ще стискаш палци оттук нататък за финала?
- Човекът, с когото станах най-близък в Къщата, е Джулиана Гани, колкото и да ми е странно и на самия мен. Ако някой ми беше казал преди влизането в шоуто, че ще бъда неразделен с нея, щях да го заплюя в лицето. Бяхме като брат и сестра с нея. Тя постоянно ми говореше за нейния съпруг, на когото даже аз първо се обадих, щом излязох, защото имах поръчка да го направя, за да му предам колко много го обича Джулиана. Има доста негативни мнения за нея, но тя е едно много свястно момиче. А шеф Петров, който е много добър за шоуто, е ,разбира се, нейният антипод. Според мен той бързо трябва да напусне Къщата, за да не ги дразни, но едва ли ще се случи скоро – защото е един добър дразнител за шоуто.

- А има ли човек, който все едно не е в Къщата, въпреки че фигурира физически в нея? И минава, както се казва, между капките.
- Алфредо Торес е такъв човек. Той се събужда към 4 часа, пие фреш, не комуникира почти с никого или само от време на време, започва да си танцува, отива във фитнеса и пак спи до 4 часа на следващия ден. Той дори ни бъркаше имената до последно, докато аз излязох. Чужденец е, може би му е трудно и с езика, и с комуникацията, но в крайна сметка все за 29 дни трябваше да може да научи поне имената ни.

- Мислиш ли за съдебни дела след участието си в шоуто – заради понесените обиди и определения?
- Не, изобщо не ме вълнува това. Да, думите са тежки, но всеки има право на мнение. Аз нямам време за това, животът е прекалено кратък, за да се занимавам със съдебни дела. А думите на шеф Петров не са докоснали дори и една моя клетка. Няма как да ме нарани човек, който е никой за мен.

- Изненада ли се от появата на брат си в студиото на Нова телевизия? Той демонстрира баланс и пълно спокойствие.
- Да, изненадах се много, защото той няма телевизионен опит, не работи в тази сфера. Мисля, че се справи доста добре. Това е най-близкият ми човек в живота – не само ми е брат, но и най-добрият ми приятел. Брат ми е човекът стълб за мен. И той, и близките ми, много ми липсваха. Когато излязох сме стояли до 4 през нощта, за да си говорим. Бяха много учудени, че съм свалил 7 килограма само за един месец. Истински рекорд е това за мен.

- Като теглим чертата на всичко дотук, какъв е финалният извод?
- Не съжалявам нито за секунда от прекараните ми дни в Къщата. Доволен съм, че бях поканен. Струваше си да видя Къщата отвътре. Смятам, че не е редно един коментатор да гледа отвън и да коментира, без да е фигурира вътре и какво точно се случва там. Не смятам, че съм бил лош играч или малодушен. Напротив. Играх така, както мога. Не съм чертал стратегии, не съм бил някой друг.

Интервю на Анелия Попова