Може ли досегът до икона да роди чудо и да излекува болния? На ръба между сляпата вяра в българските ритуали и сивия реализъм се движи реакцията на момичето в „Жените наистина плачат“, научило, че „любовта на живота“ му е женен и е премълчал, че е носител на ХИВ, пише Монитор бг.

В ролята влиза Мария Бакалова. Сцените си за филма на Мина Милева и Весела Казакова тя заснема преди да се превърне в първата българска актриса с номинация за „Оскар“. И не разочарова с изпълнението си. Дори напротив – разпада се емоционално, за да представи по възможно най-достоверния начин звучния шамар, с който героинята й излиза от невинността на детството.

Събитията в живота на Соня (Бакалова) са основната линия, според която се движи сюжетът на „Жените наистина плачат“.

За ролята Милева и Казакова признават, че си представяли актриса с различни черти. По време на кастинга обаче Мария Бакалова ги спечелила с това, което доказа и в „Борат 2“, че прави най-добре – импровизацията.

Докато героинята й пък гони чудотворната икона из Странджа, звездата показва и музикалния си талант, като изпълнява акапелно фолклорна песен.

В центъра на събитията нейната Соня съвсем не е сама. Рамо до рамо с нея е екранната й сестра (Лора), изиграна от Ралица Стоянова, която също заслужено обира овации на фестивалите в Кан, Сараево и Карлови Вари.

Със силна биографична нотка в заглавието присъстват и сестрите Казакови – Катя, Биляна и самата Весела. Голяма част от историите, които виждаме на екрана, са в известна степен преживяни от трите жени.

И всяка от тях би заслужавала дори самостоятелен филм. Причината – надали ще срещнете дама в киносалона, която да не може да се припознае в поне една от жените на екрана - независимо дали е крехка, силна, домакиня, работохолик, здрава, болна, майка, без деца или с различна сексуална ориентация.

Много е гадно да си жена, но по-лошо е да си мъж, смеят се петте главни героини секунди преди една от най-искрените сцени във филма, в която всички буквално разсъбличат душите си. Репликата поставя и въпросът за ролята на мъжа.

В „Жените наистина плачат“ те са или отсъстващи, или злодеи.

Зрителят не вижда мъжът, отговорен за предаването на ХИВ, не е показан и менталният насилник, превърнал героинята на Биляна Казакова от обещаваща фармацевт в „професионална“ майка.

Представен е обаче гинекологът, отказал преглед на Соня заради носения от нея вирус. Виждаме и искрата на злото в очите на дядо й, готов на убийство, за да защити честта й. Той е и единственият мъж в главна роля, а с нея се заема големият актьор Йосиф Сърчаджиев.

И именно неговият финален катарзис е може би така необходимата ни светлина в края на тунела.

„Жените наистина плачат“ ще направи българската си премиера още утре (15 септември) в рамките на София Филм Фест. От петък пък ще може да бъде гледан из 45 кина в страната.