Стефан Диомов: Не вярвам, че Ева ми прави магии за смърт!

<br /> <em>Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; се опита да разбере какво мисли за всичко това самият Стефан Диомов. </em><br /> <u><hr /> </u><br /> <strong>- Г-н Диомов, вярно ли е, че по цял ден палите свещи из бургаските църкви, наплашен от &bdquo;бумеранга&rdquo; на магията?..</strong><br /> - Това са толкова големи глупости, че няма защо да ги коментирам! Отказвам даже въпросите по тая тема. Даже, по повод на тия публикации, се зарекох да не давам повече интервюта. Но, хайде, за последен път ще кажа и дано да ме цитирате вярно: <br /> Първо, не вярвам в никакви магии! Аз съм християнин и ходя на църква с вярата в Бог като всеки друг вярващ християнин. Да коментирам такива бабини деветини, направо ме е срам, и тоя, който е написал това нещо, вече не е сред приятелите ми - да го знае, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>съм го отписал! </strong></span><br /> <br /> <strong>- Все пак не ви ли нараняват подобни неща, ако са истина - като скъсването на съболезнователната ви телеграма, споделеното от Ева за магия и т.н. ...</strong><br /> - Казах вече, че няма да коментирам тези неща и се опитвам да не вярвам в нищо, което да ме нарани и да нанесе нов черен &bdquo;щрих&rdquo; върху песните на &bdquo;Тоника&rdquo;, които съм създавал с любов. Искам да остана хармоничен със себе си и да мисля само добро за всички - дори за тези, които са ме наранявали. Защото, и аз съм наранявал! Няма безгрешни хора!...<br /> <br /> <strong>- Според мен сте мекушав. Така мислят и други хора - имали сте възможност в самото начало да спрете интригите - вие сте създателят на тези хора, на тяхната популярност. Още навремето е можело да проявите по -&bdquo;хард&rdquo; характер. Сега пък не искате да коментирате нищо срещу вас и да кажете какво мислите!...</strong><br /> - Не съм мекушав! Напротив! Времето, за което говорите - аз не съм искал да разтурвам групата, защото съм обичал всички и не съм вярвал, че по-нататък ще се случат тия неща, които се случиха. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ей, Богу, не съм вярвал! </strong></span><br /> <br /> Може пък и да не съм искал да вярвам, не знам... Сега, и на клада да ме сложите, пак ще ви кажа, че не мразя Ева. Каквото ще да се говори и пише, прекланям се пред нея - за нейната всеотдайност към Гого. И ако щете пак да ме наречете мекушав, сто обиди да претърпя, пак ще кажа, каквото чувствам в сърцето си: Смъртта на Гого ме смаза! Накара ме да преосмисля колко глупаво е всичко, колко непоправимо е да грешим - всички, и аз - също. Отчитам като моя грешка, когато навремето се афектирах и им забраних да пеят песните ми. Сега не бих го направил и няма да го направя. Напротив - нека пеят песните на &bdquo;Тоника&rdquo; - те са нашата някогашна обич, нашата слава - славата на група, която не се повтори във времето, и нека си останат обичани нашите песни в сърцата на публиката! Нека и Ева пее, ако това ще й помогне да преодолее натрупаното напрежение в нея... и в памет на Гого, разбира се... <br /> <br /> <strong>- Кой е най-хубавият ви спомен с Гого - ваш, личен?</strong><br /> - Когато ни наградиха за &bdquo;Нека да е лято&rdquo; на &bdquo;Златният Орфей&rdquo;. Тогава така спонтанно се прегърнахме с Гого, толкова силно, че паднахме на един мокет прегърнати и се смяхме като деца! Такива неща не се забравят и всъщност те остават, когато всичко свърши и стане невъзможно миговете да се &bdquo;повторят&rdquo;... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Боледувам от неговата смърт!...</strong></span><br /> <br /> <strong>- Вие, доколкото разбрах, наистина боледувате - зачестили са хипертоничните ви кризи...</strong><br /> - Боледувам, да. Лекувам се, гледам да не обръщам внимание на негативни неща. Зарежда ме сегашната ми група, в която имаме прекрасни отношения, и дано така да се съхранят! Снощи направихме един жесток концерт с Тони Димитрова - беше вечер, която не се забравя! Тези неща ми дават сили да превъзмогна лошите мисли. А не е лесно, знаете - и фокусник да си, няма как да си &bdquo;свалиш главата&rdquo; с мислите, с които се е препълнила от всичко преживяно...<br /> <br /> <strong>- Все ви свързват с Ваня Костова &bdquo;другите&rdquo; от &bdquo;Тоника&rdquo;, както аз ги наричам...</strong><br /> - Близки сме с Ваня. Останахме приятели. Трябва ли това да дразни някого и да му се &bdquo;отчитаме&rdquo; за този факт?! Искам отново да подчертая: докато се ровим в греховете си, никога няма да потеглим напред. Не освободим ли сърцата си от злобата, няма да почувстваме любов! А не се ли отнесеш към другия с любов, няма прошка! <br /> <br /> Затова искам да напишете следното: Диомов иска мир и любов, а не война! Диомов не вярва в магии, а в Бог! И когато пали свещи, пали и за тези, които не намират в душата си любов и прошка към него. Не защото е мекушав, а защото иска да бъде добър човек и добър християнин!... <br /> <br /> Няма безгрешен на тази земя, но поне имаме шанса да се поправяме. И ако съм разочаровал някого, че не отвръщам на нападки - някои измислени, други - не, то е, защото не искам да попадам в плен на думите. Някой казал, хайде и аз да кажа!.... И докъде ще я докараме така, кажете ми?! До един омагьосан кръг, в който дълго се въртяхме и овъртолвахме &bdquo;тониките&rdquo;!...<br /> <br /> Ако ме научи на нещо скръбта ми по Гого след неговата смърт, то е да преосмисля стойността на живота и какво е ценното в него. &bdquo;Тоника&rdquo; беше и си остава нашата обща съдба. Това не може да се &bdquo;изтрие&rdquo;! Осъзнах, че и любовта ми към тези хора, въпреки... остава - няма бивша любов!... Наскоро ще имам рожден ден. Искам да събера приятели на маса, да вдигнем наздравица, да почувствам любов в очите на всички...<br /> <br /> <strong>- Ще поканите ли и &bdquo;другите&rdquo; от &bdquo;Тоника&rdquo;, не само Ваня?</strong><br /> - Ще ги поканя, защо да не ги поканя! И нека бъдат сигурни, че ще се зарадвам да ги видя и да прегърна всеки един от тях - за хубавото време, в което бяхме най-великата група на България, неповторена до днес. С думи <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>нито ще си &bdquo;отмъстим&rdquo;, нито ще си простим, каквото си сторихме един на друг</strong></span><br /> <br /> Спасението е в такъв миг, какъвто ми остана с Гого &ndash; как, прегърнати като две деца, паднахме на пода заедно!... Незабравим е този миг, защото беше истински, и нищо, случило се във времето нататък, не може да го изтрие! Както и много други мигове, които преживяхме всички заедно!...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> <br /> </strong>