Васил Найденов, болен и след дълъг път, отиде при Лора Крумова, за да...
"Помня като направих "Клоунът", аз му я занесох. Той живееше в една кооперация с Вили Казасян. Тогава записах една авторска песен, която не се изпотрепаха да я въртят. Тогава му я пуснах и той каза "страхотна е тая песен". Той не беше конфликтен, а широкоскроен, усмихнат и обичащ живота. Винаги взимаше на много известни поети стихотворенията и по тях правеше музика", спомни си Найденов.
"При Тончо Господ много е дал. Той беше изключително български композитор. Всеки можеше да каже за творчеството му: "Това е моята музика". Напоследък се прави музика със самочувствие, но безпочвена. Тя не достига до теб. В песните на Тончо всеки се припознаваше", каза изпълнителят на "Адаптация".
"В Лондон пях точно "Телефонна любов". Тогава хората станаха на крака и стояха така докрая. Аплодисментите никога не са били само за мен, а и за Тончо", каза Найденов.
"Той наистина е Маестрото на нашата музика и ще си остане завинаги такъв", завърши трогателно певецът.
Последвайте ни
0 Коментара: