Най-скъпият поръчков автомобил (СНИМКИ)
Ендрю сменя професията и се захваща с дизайн на дрехи, но автомобилите си остават истинската му страст. Кумирите му са легендарният шеф дизайнер на General Motors Харли Ърл и човекът, популяризирал аеродинамичния дизайн - Алексис де Сахновски (аристократът Алексей Владимирович Сахновский, избягал от СССР).
Всяка кола, която Ди Диа купува, задължително минава през някоя от детройтските работилници за доработка и поръчкови автомобили. През 1953 г. Ендрю решава, че е настъпил моментът да създаде возило от нулата по собствен вкус, а не да тунингова серийни модели. Намира съмишленик в начинанието в лицето на съседа си Едуард Франсоаз, който работи за Chrysler. Ди Диа дава идеите и нахвърля всичко в рисунки, а Франсоаз ги претворява в точни чертежи и създава мащабни модели от глина, без да поиска и цент от комшията за свършената работа.
Когато проектът е готов, осъществяването му се заемат Роналд Кларк и Робърт Кайзър, които държат известното ателие за поръчкови автомобили Clarkaiser Customs. Те трябва да изработят колата от нулата, използвайки само най-незаменимите детайли от серийни коли. Ди Диа пресмята, че това ще отнеме 24 месеца. Всъщност само сглобяването на конструкцията и изработката на каросерията отнемат три години, а още три и половина отиват за доизкусуряване на детайлите.
В основата на автомобила заляга рама от хром-молибденови тръби с кръгло сечение, които Кларк и Кайзър изработват сами. Алуминиевите панели на каросерията са ковани на ръка върху дървени калъпи. Изработката на всеки детайл отнема средно 15 седмици, след което се заварява за рамата, подравнява се и се полира без използването на кит.
Без части от серийни автомобили, естествено, не се минава. Челното стъкло е от Chrysler, тъй като през 50-те няма поръчка с нестандартна форма няма как да се изпълни. Воланът е от Plymouth, регулируемата кормилна колонка - от Thunderbird, а седалките - от Pontiac. Повечето детайли обаче са изработени на ръка от стомана и алуминий, а след това са боядисвани или полирани. Задното стъкло е от плексиглас и струва $1 500 - над $15 000 в днешни пари.
Първоначално под предния капак е монтиран 6.0-литров двигател от Cadillac от 1958 г. заедно със скоростната му кутия. По-късно обаче Ди Диа решава да го замени със 7.0-литров мотор от Lincoln. Целият интериор е изпълнен индивидуално и няма нищо общо със серийните автомобили от онова време.
Когато колата най-сетне е готова, Ендрю Ди Диа я товари на ремарке и я откарва в Меката на поръчковите автомобили Лос Анджелис, за да участва в изложението на Джордж Барис. Премиерата на униката се очаква с нетърпение, тъй като в прес рилийза към събитието се твърди, че изработката му е струвала шокиращите $150 000 (над $2 600 000 днес). Всъщност за направата на автомобила са похарчени "едва" $93 000 ($780 000 днес), но числото 150 до такава степен се отпечатва върху творението на Ди Диа, че става част от името му. DiDia 150 дори е записана в Книгата на рекордите "Гинес" като най-скъпата кола в света.
Днес обаче този невероятен автомобил е известен най-вече като "Колата-мечта на Боби Дарин". Популярният музикант изгрява през 1958-а, но се запознава с Ендрю Ди Диа две години по-рано. Дизайнерът се отнася към него като към син. Когато Дарин става звезда, Ди Диа му позволява да ползва колата като своя. Притежаването на автомобил за $150 000 носи допълнителна слава на певеца и булевардните издания пускат слуха, че в боята има прах от диаманти.
По-късно Дарин купува колата, а през 1970 г. я дарява на Музея на транспорта в Сейнт Луис. Три години по-късно болестите побеждават певеца, а и Ди Диа работи като дизайнер на дрехи още дълго. Умира през 2014-а на 95. Творението му обаче продължава да се съхранява в безупречно състояние, участва в престижни конкурси и все така се смята за един от най-скъпите, красиви и сложни поръчкови автомобили в историята.
Последвайте ни
0 Коментара: