Никога не съм си мислела, че ще ми се наложи да седна зад волана. Всичко това беше много далеч от мен. Педагог съм по образование, работата с децата ми беше достатъчна... 

Но така реши животът. Бях принудена да седна зад волана по силата на обстоятелствата. 

Малко за учебния процес 

Научиха ме да карам кола така, както "хвърлят" човека в дълбокото, за да се научи да плува, или да се удави. 

Точно по този екстремен начин баща ми не научи да шофирам. 

Баща ми претърпя инсулт, половината от тялото му работи на 50-60%. Първият път той ме заведе на горски път: два коловоза и канавка между тях около 40-50 сантиметра. 

Веднага схванах, че ако се проваля, няма кой да тегли татковата "Нива". Около нас нямаше и една душа. Това си е учене! Благодаря ти тате! Ти винаги си вярвал с мен!

И така минаха десет години, откакто шофирам. Много ми харесва. И "от височината на моя полет" искам да дам няколко полезни съвета на дамите, които тепърва искат да се учат да въртят геврека. 

За да видите съветите на изпечената шофьорка, посетете auto.blitz.bg.