Български офицер оставя ярка следа в края на XIX век с изключително ездаческо постижение, което впечатлява както военните среди, така и европейската общественост и утвърждава качествата на българските коне малко след Освобождението.
Става дума за поручик Стефан Салабашев, роден на 1 януари 1865 г. в Стара Загора. Той получава образованието си в родния град, в Болградската гимназия и по-късно в Пловдив. По време на Съединението през 1885 г. се включва като доброволец и участва в боевете при Пирот. След тези събития избира военната кариера и през 1887 г. постъпва във Военното училище в София. По-късно служи във 2-ри конен полк в Шумен, където се насочва към кавалерията.
Пор. Стефан Салабашев
Именно там започва неговото сериозно обучение по езда, уточнява Телеграф. След две години е прехвърлен в 1-ви конен полк в София, а между 1889 и 1891 г. специализира във Военно-ездаческия институт във Виена. Впоследствие е назначен за адютант на кавалерийската дивизия в София.
Идеята за предизвикателството
В този период у него се ражда смел замисъл – да измине маршрута София–Букурещ за три дни, включително почивките, като язди един-единствен български кон. Целта е да се тества както издръжливостта на животното, така и собствените му възможности като ездач.
За задачата избира шестгодишния кон Людодеец от конезавода „Кабиюк” край Шумен. Животното е описвано като едро, силно и отлично развито, без здравословни проблеми и с доказана издръжливост.
Салабашев, възседнал Людодеец
Подготовка и изпитания
Преди голямото пътуване Салабашев провежда серия от тренировки по собствена програма. Първият тестов преход е от София до Сливница – 58 км, изминати за 7 часа и 30 минути. След това следва по-дълъг маршрут до Русе и обратно с обща дължина 660 км, предназначен да провери пределните възможности на коня и подготовката на маршрута.
Стартът на прехода
На 20 април 1893 г. поручик Салабашев тръгва от София към Букурещ пред военна комисия. Конят носи багаж с провизии, медикаменти и оборудване, а общото натоварване достига около 120 килограма.
Първият участък преминава сравнително спокойно, но след Орхание условията се влошават заради дъжд и ограничена видимост. По-късно, в района към Русе, буря с гръмотевици стресира коня и се налага част от разстоянието да бъде изминато пеш.
Трудности по маршрута
Пътят се оказва изключително тежък – участъци без оформена настилка, кални и чакълести отсечки и лоша инфраструктура затрудняват движението. При Русе пътешествието продължава с преминаване на Дунав с плавателно средство, придружен от военни представители.
В Румъния офицерът е посрещнат тържествено в Гюргево, а след това към Букурещ го придружават местни кавалерийски офицери.
Финал и признание
На 23 април 1893 г. Салабашев пристига в Букурещ, където е посрещнат с официална военна церемония. Преминава през централните улици на града под аплодисментите на множество граждани. Следват тържествени събития с участието на дипломати, военни и представители на румънския елит.
Официална комисия удостоверява успешното пристигане и отличното състояние на ездача и коня, като дори отбелязва, че са били в състояние да продължат пътуването си без затруднения.
По-късна кариера
След този впечатляващ подвиг Стефан Салабашев продължава военната си служба, като достига високи командни позиции в кавалерията. През 1912 г. получава чин полковник. По-късно семейството му се свързва с известни обществени фигури, а самият той умира през 1920 г.
Исторически контекст
Конезаводът „Кабиюк” има дълга история, основан още през 1864 г. и по-късно развиван с цел снабдяване на армията с качествени коне. В края на XIX век той се превръща в един от основните центрове за българското коневъдство, подкрепян и от държавната власт.
