В началото на XX век българското кино се ражда сред гастроли на чужденци и мобилни салони, но амбициите за печалби водят до ожесточена конкуренция. Първият киносалон на Владимир Петков става жертва на умишлен пожар, а борбата за монопол върху екрана в София поставя началото на драматични събития в историята на българското кино.
Началото на киното в България
Киното в България първоначално се появява под формата на мобилни салони, представяни от чужденци, преминаващи през страната.
Около 1899–1900 г. унгарецът Ференц Ешер преминава през България на път за Турция с подвижен кинематограф. В Пловдив рекламата на сеансите поема легендарният Драгия Енев – известен с прозвището „Наполеон“ заради триъгълната си шапка и осанката, наподобяваща позата на известния корсиканец. На професионален език той е наричан рекомандьор – неговата роля е да привлича зрителите в залата и по време на прожекцията да разказва съдържанието на филмите.
Появата на първите биоскопи
През 1902 г. у нас се появява брезентовата палатка на чеха Франц Прохазка, наричана „биоскоп“. Палатката е с размери 8 на 14 метра и побира до 300 души, с подвижни пейки на земята и балкон, скован от дъски. Прожекционният апарат се задвижва от електричество, генерирано от бензинов агрегат. Между сеансите „електрическият“ орган забавлява публиката.
По време на гастрол във Видин Прохазка поставя биоскопа си на площада пред църквата. Програмата включва 5–6 филма, сред които комедията „Мишката в брачното легло“. Началната сцена предизвиква скандал заради голите бедра на жената и откритото деколте, което църковните власти считат за неморално. Полицията забранява филма, а Прохазка въвежда етикета „Само за възрастни“ – първата официална забрана на филм в България.
Бараката на Софийския площад
След дълъг гастрол в Турция, през 1904 г. Прохазка се завръща в София и инсталира своята „барака“ близо до сегашния Лъвов мост. Салонът има екран 2 на 3 метра и използва един от първите модели прожекционни апарати на братя Люмиер – „Гранд биоскоп“. Финансовият успех обаче е слаб, затова Прохазка продава биоскопа на Владимир Петков.
Петков разширява палатката, издига дървена фасада за реклама, увеличава осветлението с електрически гирлянди и преименува киното на „Гранд електрик биоскоп“. Салонът е разположен на площад Бански до джамията, с дължина 20 м и ширина 5–6 м, побирайки 200 седящи и 200 правостоящи зрители. Моторен орган свири откъси от опери и руски песни. Билетите струват 20 стотинки за седящи и 10 стотинки за правостоящи. Първото представление на Великден 1905 г. включва първия български оператор Стефан Болчев и неизменния Драгия Енев – Наполеон.
Финансовият пробив идва, когато започват да се прожектират филми за Руско-японската война. Енев вдъхновено подканя гражданите и войниците да гледат битките на екрана, а интересът е огромен – тълпи се стичат на площада и билетите се изчерпват.
Бумът на киносалоните
През 1908 г. Петков се установява на ъгъла на ул. „Мария Луиза“ и ул. „Кирил и Методий“. Дървеният салон „Гранд биоскоп електрик“ разполага с около 50 места и новия модел прожекционен апарат „Пате“.
Лентите се доставят от белградския клон на френската фирма „Пате Фрер“. Представленията започват на 8 юли 1908 г., с няколко сеанса дневно и ежеседмична смяна на програмата. Опитите за озвучаване с грамофонни плочи са новост за времето. Пресата нарича Петков „първият директор на кинематографа на Балканите“.
Богатият търговец Карло Вакаро от Рим строи през 1908 г. първия специален киносалон у нас – „Модерен театър“ на бул. „Мария Луиза“. Залата е уютна, с 650 места, разпределени между партер и балкон. Филмите се озвучават от оркестър, а разпоредители организират входа и изхода.
Борбата за монопол
„Модерен театър“ се опитва да елиминира конкуренцията. В началото на 1909 г. салонът на Петков – „Гранд биоскоп електрик“ – изгаря при подозрителен пожар, за който Петков обвинява конкуренцията.
Градската управа му забранява възстановяване на дървената конструкция. Петков се насочва към Варна, където открива кино „Независима България“ и киносалон в Бургас, който изгаря през 1912 г., отново при подозрителни обстоятелства.
През 1916 г. по негово настояване се създава дружеството „Художествен театър“ за търговия с филми. Петков умира на 21 август 1921 г. във Варна, оставяйки наследство в развитието на българското кино.
Източник: Телеграф
