През 1910 година Великотърновски окръг заема 4467,39 кв. км и включва Габровска, Горнооряховска, Дряновска, Еленска, Свищовска, Севлиевска и Търновска околия, пише в. "Борба".
Най-голяма по площ е Свищовска околия – 1397,97 кв. км, следвана от Търновска – 1389,61 кв. км, и Севлиевска – 1318,51 кв. км. Най-малка е Габровска околия – само 497,24 кв. км.
Преди 115 години във Великотърновски окръг живеят 446 764 души, умират 8051, раждат се 16 209 деца и се регистрират 4058 женитби.
Велико Търново, първото десетилетие на ХХ век.
„За късче хляб“ в Америка заминават 554 наши земляци, от които 546 мъже, 6 жени и 2 деца. В родните места обаче оттам се завръщат 745 мъже.
1910 година е особено благодатна за развитието на съобщителните връзки. В редица селища на окръга като Драганово, Долна Оряховица, Кесарево, Сушица, Константин, Беброво, Златарица, Караисен, Павел, Сухиндол, Павликени и Килифарево се откриват телеграфо-пощенски станции, а Министерският съвет взема решение такива да функционират и в Миндя, Бяла черква, Полски Сеновец, Горна Липница и други.
Предварителната подготовка по откриването им почти приключва и населението с нетърпение очаква да се възползва от „техническото чудо“.
Преди 115 години нашите земляци не се страхуват, че на трапезата им ще липсват вкусни, ароматни, сочни и разбира се, екологично чисти плодове.
За това допринасят и Държавните овощни разсадници във Велико Търново, Елена и лозовият в Горна Оряховица. Череши, малини, зарзали, праскови, ябълки, круши, сливи, мушмули, черници, френско, английско грозде, дюли и какви ли още не здравословни вкусотии присъстват в изобилие във всеки дом.
Съвременните рибари могат да завиждат на нашите предшественици, които „за местно потребление“ ловят мряна, скобар, елкован, змиорка, кротушка, червеноперка, а в “чистите планински речици“ и пъстърва. Заслужава да се отбележи и риболовът по Дунав и блатата в Свищовска околия. През 1910 година там са уловени общо 206 297 кг риба на стойност 80 813,14 лева. Част от улова се продава в София и в други селища на окръга и страната.
Свищовски рибари в река Дунав.
В спомените на Константин Динков четем: „Блатото, което се простираше от Свищов до Белене, заемаше площ от 70 хил. декара. Напролет Дунав се разливаше и в това огромно пространство навлизаха тонове риба.
Когато в началото на лятото реката се оттегляше, мястото се ограждаше със специално ограждение – гарда. Започваше се усилен риболов. Ловяха се огромни сомове по 100 – 120 кг и есетрови риби до стотина кила, пъструги, чига, шарани от по 20-30 кг и други видове риба.
Голямото количество улов се товареше сутрин по тъмно в големи коли с животинска тяга за рибарските магазини.
Там големите риби се разфасоваха, измиваха се и се редяха в плетени ракитови кошове. За да се запази рибата, се редеше лед и риба, докато се напълни кошът. Най-отгоре се редяха листа от див орех и се обшиваше с дебело конопено платно. От всеки магазин се изнасяха стотици пълни кошове с риба и се товареха на вагони към пазарите в София, Плевен, Габрово, Горна Оряховица, В. Търново и други градове“.
Почистването на блатата е единствената грижа на тогавашните рибари. За тях замърсяването и отравянето на реките е непознато явление, като се изключат някои „бракониерски хватки“, използвани за зашеметяване на рибата.
Като че ли преди 115 години рогът на изобилието се изсипва над Великотърновски окръг. Напоителните дъждове през пролетта и лятото и меката зима дават възможност „за развитието на такава паша, каквато отдавна не е запомнена. Ето защо добитъкът се охрани така добре, че повече от това не може да се желае“.
През 1910 година земляците ни подслаждат живота си с бонбони, рахат локум, питиета и други лакомства, приготвени във фабриката на Георги Ценов & С-ие в Свищов.
А изработените бакърени съдове във фабриката на Никола Христов Бакърджиев, също в Свищов, достигат „до такава модернизация, че и по форма и по практичност“ напълно отговарят на „изискванията на съвременното кулинарно изкуство и на изтънчения вкус на днешния по-културен потребител “.
По-малък късмет имат д-р Петков и Тодор Ив. Кърджиев от Велико Търново, чиято открита през 1910 година фабрика за шевни конци почти изгаря при случаен инцидент, без да пусне в продажба първите си продукти.
Фабриката на Георги Ценов & С-ие в Свищов.
Преди 115 години за здравето на нашите земляци се грижат в първокласната държавна болница във Велико Търново, в двете второкласни държавни болници в Свищов и Севлиево, в третокласните, намиращи се в Елена, Габрово, Дряново, Горна Оряховица.
През 1910 година във великотърновското първокласно болнично заведение лежат 1362 пациенти, 113 от които умират. А за издръжката му се изразходват 58 000 лева. В старата столица с авторитет се ползва и частната болница на д-р Н. Стойчев. В Петропавловския манастир има приют за душевно болни.
През разглеждания период в окръга има 344 първоначални училища. Във Влашица, Горнооряховска околия, Полски Сеновец и Хотница се откриват и три нови прогимназии. Но от 957 населени места в региона 627 са без школо. Училищните сгради в окръга са 426, 29 от които са градски, а 397 – селски. 195 от тях обаче са съвсем негодни за обучение.
Гордост за окръга са Мъжката гимназия „Св. Кирил“ и Девическата гимназия “Митрополит Климент“ във Велико Търново, Държавната мъжка Априловска гимназия в Габрово (приемник на първото българско светско училище с пръв учител и уредник Неофит Рилски), както и Търговската гимназия „Димитър Х. Василев“ в Свищов (първото професионално училище в България ). Тези елитни учебни заведения привличат жадни за знания младежи и девойки от цялата страна.
През 1910 година не липсват и престъпни деяния, най-тежките от които са 20 умишлени убийства, две изнасилвания и две изоставени незаконно родени деца. Регистрирани са 26 обира и кражби. Те причиняват щети в размер на 10 316 лева. Безследно изчезват трима души, а 16 се самоубиват.
В окръга избухват 69 пожара, загубите от които се изчисляват на 333 830 лева.
