Във вторник вечерта в Лестър бяха убедени, че са загубили две точки след домакинското равенство 2:2 с Уест Бромич. След мачовете във Висшата лига в сряда се оказа, че „лисиците“ всъщност са спечелили една точка в битката за първото място в класирането.
Трите преследвачи на тима на Клаудио Раниери загубиха мачовете си. Тотнъм пропусна възможността да се изравни с Лестър, след като отстъпи като гост на Уест Хям. Арсенал беше победен на собствения си стадион от закъсалия Суонзи, а Манчестър Сити беше разбит от Ливърпул.
Така десет кръга преди края на сезона изведнъж на преден план излезе въпроса: Иска ли някой да спечели титлата?
Пръстът на съдбата и Лестър
Всеки един отбор от Топ 4 на класирането ще може да се похвали с невероятна история, ако спечели титлата. Лестър обаче ще може да разкаже най-красивата приказка в цялата историята на британския спорт. Преди година „лисиците“ бяха на дъното и се бореха за оцеляване във Висшата лига, а сега са лидер.
Начело в класирането е отбор с ограничен бюджет и с дефанзивен гръбнак, съставен от Роберт Хут и Уес Морган, а най-скъпото попълнение за този сезон беше струващият 6,5 милиона паунда Н'Голо Канте. Това напълно противоречи на логиката на футбола във Висшата лига.
На всички е ясно, че първото място на Лестър се дължи на силното представяне в предни позиции на Джейми Варди и Рияд Марез, въпреки че мениджърът Клаудио Раниери нарича дуета „върха на айсберга“. По това време на миналия сезон Варди имаше само един гол в първенството и четири асистенции. Сега има 19 попадения и 4 асистенции. При Марез статистиката сочи – 14 гола и 11 асистенции до момента през сезона срещу 2 попадения и 3 асистенции преди година.
Така с малко помощ от съдбата и основните съперници, в края на сезона Лестър може да стане шампион и да напише забележителна глава от историята на Висшата лига.
Идва ли край на 55-годишното чакане?
За последно Тотнъм е бил начело на английския елит през месец март през 1964 г. „Шпорите“ ще трябва да чакат още, за да повторят това постижение, тъй като изпуснаха шанса си със загубата срещу Уест Хям.
Преди 52 години Тотнъм не записва нито една победа през месец март и в края на сезона финишира на четвърто място, въпреки че голмайсторът на тима Джими Грийвс бележи 35 попадения в 41 мача. По това време легендарният мениджър прави промяна в отбора, който е спечелил титлата през 1961 г. Едва ли преди повече от половин век някой е вярвал, че „шпорите“ няма повече да станат шампиони.
Мнозина традиционалисти може да се зарадват на титла на Тотнъм в края на сезона, но със сигурност ще има доста тестване на нервите на феновете на клуба до края на първенството.
„Шпорите“ изглеждат изтощени, след като напоследък играха в сгъстен цикъл мачове от ФА Къп, Висшата лига и Лига Европа, но нямат време за отпускане, тъй като в събота предстои голямото дерби с Арсенал на „Уайт Харт Лейн“.
Тимът на Маурисио Почетино демонстрира физическа издържливост, но това е и отборът с най-млад титулярен състав във Висшата лига – 24 години 294 дни. Този млад тим ще трябва да напрегне още много сили, ако иска да спечели първата титла в историята на клуба за последните 55 години.
Триумф или нов провал за Венгер?
За мнозина футболни пуритани най-доброто сбогуване на Арсен Венгер с Арсенал ще бъде една спечелена титла. Французинът три пъти е ставал шампион на Висшата лига, но за последно усети това чувства през сезон 2003/04, когато тимът му не загуби нито един мач през първенството. Доста фенове и специалисти считат, че 66-годишният Венгер трябва да преосмисли бъдещето
си в клуба, особено при нов провал в битката за първото място.
Настоящият сезон се развива добре за Арсенал, тъй като традиционните съперници за титлата имат сериозни проблеми. Челси стартира лошо и още в началото на сезона изостана от битката за първото място, а това доведе до уволнението на Жозе Моуриньо. Манчестър Сити няма постоянство, а Манчестър Юнайтед имаше изключително слаба серия, която го изхвърли от Топ 4.
„Артилеристите“ обаче бяха ударени от серия контузии, а напоследък записаха три поредни загуби – две във Висшата лига (Юнайтед и Суонзи) и една в Шампионската лига (Барселона). Статистиката от последните 13 сезона не вдъхва надежда на феновете на „артилеристите“, тъй като за този период постоянно пада процента на спечелени средно точки на мач в заключителната част на първенствата.
Венгер все още има коз като борбата за ФА Къп, където тимът може да спечели трофея за трета поредна година, но със сигурност този сезон предоставя най-добрата възможност на Арсенал да спечели титлата за първи път след 2004 г.
Без хепиенд за Чаровника
Мануел Пелегрини вече постави Купата на Лигата във витрината с трофеите на Манчестър Сити, но големият въпрос е дали чаровният чилиец ще успее да добави и титлата преди да бъде заменен от Пеп Гуардиола през лятото.
Вероятността за това изглежда още по-малка, след като „гражданите“ загубиха с 0:3 от Ливърпул и вече изостават на десет точки от лидера в класирането. Манчестър Сити е равен по точки със съгражданите от Юнайтед, които са водени от мразения от феновете Луис ван Гаал. Трябва да се отбележи, че „червените дяволи“ имат мач повече.
И всички тези неуспехи са на фона на изключително опитния състав (средна възраст от 28 години и 236 дни), само Уест Бромич има по-възрастна стартова единадесеторка. Именно на тази рутина се уповава надеждата, че Манчестър Сити може да направи отново онази силна финална серия, която им донесе титлата два пъти в последните години.
Останалите претенденти
Манчестър Юнайтед изгледа най-голямата заплаха за Топ 4. „Червените дяволи“ са равни с Манчестър Сити и съвсем близо до Арсенал. Въпреки че според мнозина Ван Гаал заема поста само до идването на Жозе Моуриньо на „Олд Трафорд“, може да се окаже, че през лятото Гуардиола ще води отбор, който ще играе в Лига Европа.
Уест Хям също не е за подценяване в битката. Тимът на Славен Билич през този сезон записа победи над Арсенал, Манчестър Сити, Тотнъм, Челси и Ливърпул, което доказва, че „чуковете“ имат силите да се преборят с лидерите и при малко доза късмет може да разбият прогнозите на специалистите.
Как ще свърши всичко? Това никой не може да предположи.
Фил МАКНЪЛТИ, „Би Би Си“
