Волейболната ни легенда Владимир Николов също тъгува за Коби Брайънт, който загина вчера в катастрофа с хеликоптер. Бившият капитан на националния ни отбор публикува във "Фейсбук" обща снимка с Черната Мамба. С двамата е и боксьорът Тервел Пулев. Снимката е от Олимпиадата в Лондон през 2012 година.
Публикацията на Владо Николов:
... Да го докоснеш ...
В богатата си кариера Коби Брайънт постигна пет шампионски титли, 17 пъти беше в Мача на звездите, 12 пъти попадна в отбора на най-добрите защитници. Неговите 20 години в Лейкърс са най-дългият период, който играч от НБА е изкарвал в един отбор. Във връзка с приключването на кариерата му спортни сайтове припомнят най-ярките цитати и бисери на великата баскетболна суперзвезда.
– Договорът с „Лейкърс“ подписаха родителите ми, аз само се хилех като глупак и примигвах с очи.
– По какво си приличаме с Джордан? Той е плешив, а аз имам модерна прическа. Той е на 50, аз на 32 г. Позволете ми да бъда себе си.
– Това, което хората виждат на корта, не съм аз. Това е другата страна на Коби, неговото тъмно начало, което не умее и не обича да губи. В живота съм съвсем друг човек.
– Всички момчета около мен играят на шашки, а аз съм дошъл да играя шах.
– Шак? Леброн? „Кливлънд“? Не ме интересуват – готов съм да играя дори срещу извънземни!
– В баскетбола открих своето убежище, своя манастир. Когато играя, се чувствам най-добре.
– Не ми пука, че ни критикуват. Всички тези хора могат да ме целунат отзад. Плюя на тяхното мнение! Моята задача е да движа влака напред.
– Имам късмет, защото се занимавам с това, което обичам от сърце. 82 мача? Нека са 182! Веднъж се канех да съкратя съня си заради тренировките, но ме вразумиха.
– Аз играя баскетбол не заради славата, вниманието и любовта на феновете. Това не ме мотивира. Аз играя, за да побеждавам – останалото е суета.
– Моето сърце все още може да се справя с натоварванията, разумът ми също може да преодолява препятствия, но тялото ми знае, че е време да кажа сбогом.
– Като малък от нищо не се страхувах – височини, тъмни стаи, зли кучета. Бях доста самоуверен. Можеше да ме спре само баба, която взимаше една стара обувка и ме подгонваше.
– Когато бях на 14 г., на мачовете ни идваха не повече от 300 души. Това не ми харесваше – смятах, че залата трябва да пращи по шевовете. Затова специално пращах покани да присъстват всички познати.
Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)
– На 18 г. ми позвъни Майкъл Джексън, с когото говорихме повече от час. Той заяви, че хората не са много любезни с мен, защото аз се отличавам от останалите. Възможно е да звучи странно, но е истина. Майкъл Джексън наистина беше моят духовен наставник.
– Аз имам тайно оръжие. Преди всеки мач старателно се измивам и ползвам одеколон. Малцина го правят.
– Ако отидете на почивка в Италия, изберете Сардиния. Там е страхотно! Но ако всички отидете там, аз пък ще се поразходя из Милано.
– Zoom II са най-леките и удобни маратонки. Веднъж дори заспах с тях и едва под душа открих какво съм забъркал.
– Лошо е, че сега на мода са много дългите шорти. Защото всички знаят, че бог ми е подарил най-сексапилните крака в света. Те са дяволски привлекателни.
– Когато имах нужда от подкрепа, ми се обадиха Дейвън Джордж, Рик Фокс, собственикът на клуба Джери Бас. Мич Капчак ми изпрати три есемеса. С мен разговаряха дори Крис Уебър и Майк Биби, както и много други мои непримирими съперници. Подкрепи ме дори Тайгър Уудс, но не и Шакил О’Нийл. Тогава какъв голям брат ми е той?
– В онзи мач с „Торонто“ не бях на себе си. На почивката четях някаква счетоводна книга. После на корта след всяко попадение ми идваше да изкрещя: „Кой още не е правил секс с мен?“ А на трибуните беше баба ми – тогава за пръв и последен път тя присъства на мач на НБА. Не зная как стана, но отбелязах 81 точки!
– Веднъж се учех да изпълнявам наказателни удари. Отдавна не бях заставал на линията и усещането беше, сякаш са ме захвърлили в центъра на Шанхай без преводач и без разговорник .
– Дори когато Пау играеше за „Мемфис“ и имаше проблеми с ръководството, той винаги си оставаше отличен момък. Напомняше ми белия лебед, до който можех да се отпусна и да се почувствам като черния лебед.
– Най-много обичам да играя в „Медисън Скуеър Гардън“. Тази арена ми напомня на Колизеума, където са се били гладиаторите. А и е винаги приятно там да срещнеш Спайк Лий.
– Когато се срещнахме с президента, Фил привлече цялото внимание върху себе си. Постоянно разказваше на Обама разни истории за „Чикаго“. Той бе любимият тим на президента, затова Джексън стана героят на деня. До ден днешен не мога да му простя.
– Барак Обама е левичар, който уверено хвърля от далечна дистанция и нелошо се придвижва по корта. Стараят се да не го фаулират, поради което рядко изпълнява наказателни удари, което е голям недостатък в играта му.
– Веднъж снимахме рекламен клип, когато ми казаха, че с мен искал да говори Брус. „Кой Брус?“ – учудих се аз. „Брус Уилис“. „Какво, по дяволите, иска? “ – не се стърпях. Искаше с мен да се снима в трейлъра „Черната мамба“.
– В детството си мечтаех да бъда футболист. Един ден исках да съм Ван Бастен, в друг – Марадона или Баджо. Израсъл съм в Италия, където редовно посещавах мачове от Серия А. По душа обаче съм фен на шампионатите в Англия и Испания.
– През целия полет Пекин – Чикаго не снех златния медал от врата си – цели 13 часа. Без съмнение победата на олимпиада е по-важна от титла в НБА.
– Аз говоря няколко езика, затова умея с лекота да скривам емоциите си от съдиите. На сочни сръбски псувни ме научиха Радманович и Вуячич, а на френски – Рони Тюриа. Френските думи звучат особено красиво. Отивам и казвам с усмивка: „Как сте бе, шибани идиоти?“, а съдиите се хилят в отговор.
– В борбата един на един бих надвил Леброн Джеймс. Научил съм се от малък. Той прилича на Меджик Джонсън – раздава добри пасове и играе разнообразен баскетбол. Аз пък съм свикнал да разчитам на индивидуалното майсторство. Мога да го правя дори насън.
– В съблекалнята Фил ни прави на идиоти. Там медитираме, усвояваме различни методи на релаксация. Подобни щуротии не ми трябват, но и не искам бунт на кораба.
– От малък съм фен на „Милан“. И не съм преставал дори когато Матераци ми подари фланелка на „Интер“, опитвайки се да ме пребоядиса.
