Димитър Бебратов гостува в "Спортно шоу Гонг" по "Дарик радио", където говори основно за предстоящия благотворителен мач на 14 юни на Националния стадион "Васил Левски", когато той и звездите, които е поканил се изправят срещу Луиш Фиго и неговата селекция. 

Бившият голмайстор на Манчестър Юнайтед засегна и други теми, не само футболни. Бербо размаха с пръст на родителите, които имат болни амбиции и искат децата им на всяка цена да успеят във футбола. 

За медийните си изяви

„Когато имам нещо да кажа, все ще има кой да го отрази. Затова гледам, когато има какво да се каже, да изляза и да го кажа. Няма да тръгна да гоня някоя медия, само за да се покажа“, каза Бербатов относно ограничените си медийни изяви у нас.

Той честно е упрекван, че не говори много за родните издание, а предпочита да го прави за чуждите. „Ето как се случва в Европа. Медията се свързва с мен и ми казва: г-н Бербатов. Имаме желание да ви поканим. Поемаме вашето пътуване, вашият хотел, както и хонорар за участието ви. Аз казвам: Благодаря, приемам, или съответно - Благодаря, не приемам."

„Въпросът е колко пъти трябва да се появяваш пред медиите, за да разберат децата кое е правилно. Надявам се повече деца и родители да ме чуват. Ако аз с кариерата си не съм пример за успех, значи нещо не е както трябва. Има моменти, в които не може да си навсякъде. Всеки си има личен живот. Откъсвам се иначе от близките ми хора. Затова понякога се получава пауза в медийните изяви“.

За болните родителски амбиции

„Някои от децата в нашата фондация не са футболисти, дори и не са спортисти. Важното е да усетят и да видят тези успешни хора. Искам те да се вдъхновят. Това е много важно. Болната родителска амбиция е много лошо нещо. Аз никога не съм бил натискан от моите родител. Сам съм избрал да правя това, което правя. Гледам понякога как се държат - покрай тренировъчния терен, родителите с децата. Няма сега да коментирам как се държат и какво им говорят. Всеки иска детето му да успее, но болната амбиция е много лошо нещо.

За големите отбори и родните тимове

„Има разлика, те могат да си позволят много други неща, които тук не можем. Трябва да знаеш как да тренираш. Дозиране. Кога тренираш, кога да не тренираш. Тук си мислят, че колкото повече тренираш, толкова по-добре. Абсурд! Почивката е по-важна от самата тренировка. Объркан е моделът тук и навън. Сега слушам, че някои отбори в Първа лига ще имат 6 дни почивка. Как може този футболист да почине за шест дни и да започне нови натоварвания след това за новия сезон?“

За целите в бъдеще

„Имам си цели. Следвам си ги. Първо е фондацията. Има много и различни варианти, бъдещето е пред мен. Никога няма да се захвана с нещо, ако не съм готов. Ние правим такова нещо за първи път. Учим се от фондацията на Фиго, които правят тези неща за 12-та година. Впоследствие с това, което реша да се занимавам, трябва да съм подготвен. Имам визия, но не искам да я споделя."

За изненадите на 14 юни

"Ще обявявам имена до последния момент. Тези, които са ясни също трябва да будят сериозен интерес. Това са успели футболисти и хора. Говорил съм и с млади български момчета. Чорбаджийски, Вутов, Краев, Десподов, Спас Делев и другите момчета. Искам да ги докосна за 5-10 минути около тези големи футболисти. Да видят как се държат."

„Иска ми се да напълним стадиона за нашите си деца. Ето шанс да помогнем на децата като сме дарители. Тези талантливи деца ще имат възможността да покажат на света колко таланти има в България.“

За мисията на Мача на звездите

"Мисията е да направим децата по-добри. Да са успешни и да са добри хора. Да порасната като добри хора. Едни ще успеят. Успял не значи да си успял само в професията, а да си доволен от себе си, като се погледнеш в огледалото.  

За стреса и напрежението във футбола...

„Сигурно съм бил стресиран, когато излязох за първи път в чужбина. Аз си бях дете тогава и дори не съм мислил за това. Първите ми две години в Леверкузен бяха много тежки. Дори не играех. Тогава си мислех, че ще отида там и веднага ще започна да играя. Има момчета, които отиват там и не могат. Липсва им приятелката, жената и бум, айде обратно. Има криза, когато си в чужбина, задължително минаваш през нея. Аз нямах проблем. Тренировка, вкъщи, филмче, тренировка, мач, вкъщи... Когато имаш цел няма как да прескочиш тези предизвикателства“.

За проблемите в България

„Проблемите в България ги има и в чужбина. Детските проблеми ги има и в чужбина. Виждам ги и знам как се забавляват и се държат и там. Има си и плюсове и минуси и тук, и там. Депресията и тъгата убягват като проблеми при децата. Ако си говорим повече по такива теми в училище, все си мисля, че ще отидем в правилната посока. Виждал съм и на Запад – същото е, малки разлики има. Когато съм в чужбина, там се оплакват от тяхната си държава. У нас се говори по същия начин. Ние сме най-скапаните и най-лошите. В чужбина говорят по същия начин. Животът на някои хора е по-труден, но трябва да сме благодарни. Аз съм минал през много трудности през живота си и това прави успеха ми по-сладък“.