Казвам го директно. Без заобиколки. Димитър Бербатов обича най-вече себе си. Той е с някого, когато му е от полза. Не му ли трябва повече – чао, довиждане. Тръшва вратата. И толкоз…

Така беше с ЦСКА. Така беше с националния отбор.

В едно свое изказване преди конгреса Бербатов излъга. Обичал и подкрепял ЦСКА. Обича и подкрепя, защото му е изгодно някой да застане зад него в битката за президентското кресло на БФС. Някое голямо име. А ЦСКА е феномен, социална институция. Феновете му са безкрайни – оттук до края на света. Едно е да получиш рамо от „червените“, друго – от Пирин или Беласица.

Някъде някой изреждаше футболистите с големи армейски сърца, които хем били легенди да отбора, хем ставали и лягали с червената идея. И между тях се кипреше и името на Бербатов. Бербо става и ляга с жена си, но не и с ЦСКА. И нека кажем истината веднъж завинаги, защото някои са я забравили, а други – просто не я знаят.

Преди години се чувах като млад журналист с доста от асовете на ЦСКА, които вече правеха кариера в чужбина. С Митко включително. И знаете ли какво ме впечатли. Като им звънна, все за ЦСКА ме питаха. И Мартин Петров, и Владо Манчев, и Краси Чомаков, и Тошко Янчев, и Велизар Димитров, и Ицо Янев. Червените им души нямаше как да забравят името и мястото, откъдето излязоха в чужбина. Те продължаваха да обичат ЦСКА.

Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)

Такъв въпрос обаче от Бербатов нямаше. От него така и не чух: Какво става на „Армията“?

Вие да помните Димитър на един мач на ЦСКА да е отишъл. Да седне в ложата, да седне сред обикновените хора, за които навремето казваше, че е толкова високо, че не ги чува и вижда.

Вярно, на юбилея по случай 70-годишната дойде. С триста зора и молби, ама дойде. Защо обаче тогава не избра офертата на ЦСКА. Да се върне, да облече червения екип, да вкара най-после гол на Левски. Избра Индия и милионите. По-добре пълен с пари джоб отколкото пълно с любов сърце. Джобът е по-важен от някакво си там ЦСКА, благодарение на което Бербатов полетя към европейското небе и стана световна звезда.

И ако това не са критерии дали даден отбор ти е на душата…

Да, да. Ще припомнят някои за отношението на „червената“ публика към бледия Бербатов преди повече от 20 години. Тогава младото момче категорично не заслужаваше такова арогантно отношение. Добрите хора обаче забравят лошото, защото злата памет им е чужда. Пък и стотина фенове не означават ЦСКА. Помнят злопаметните и влюбените в себе си, защото егото им остава стъпкано.

В националния как беше? Димитър Бербатов за България ли играеше или за себе си? Хубаво, играел за родината. Защо обаче не си тръгна, преди да изравни рекорда на Христо Бонев. Изчака да стане голмайстор в историята на представителния ни тим и каза: Бях дотука! Ще прощавате, ама това си е нагъл и егоистичен акт. За някои (а те не са никак малко) даже национално предателство.  

Бил обиден, не можел да издържа повече. Абе, Мите, когато България е над всичко, няма този ме ощипа, онзи ме опипа. Стискаш зъби, излизаш, газиш и побеждаваш. Заради герба на националната фланелка.

Тогава обеща да се завърнеш и един ден да ни оправиш футбола. Върна се, ама не стана ясно защо – защото наистина искаш да го оправиш, или защото жадуваш да се окичиш с титлата президент на БФС. Тя би прилягала на самовлюбеността ти. То лошо няма да се пъчиш, че си президент, стига да си заслужил. Но все още не си. Желаеш ли силно да премахнеш тъмните облаци над футбола ни, действай разумно, извърви пътя на йерархията стъпка по стъпка. Щом скачаш директно в огъня, значи егото ти е по-голямо от разума. Дано да бъркам.  Ако е така, пак ще ти се извиня. Въпросът е дали чуваш и виждаш, защото ти си много, много нависоко за разлика от нас обикновените хорица.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ