Щуротиите в българския футбол се пренесоха от терена директно в телевизионния екран. Умните глави заплашиха, че ще блокират излъчването на мачове от европейските клубни първенства, за да се засили интересът към родната “А” група.

 

Тия хора не знаят ли, че насила хубост не става. Представете си пред блока ви да бъде паркиран лъскав Мерцедес и раздрънкан Москвич. И някой да ви накара да предпочетете московеца, а през същото време да се мъчи да блокира звяра на автомобилите. Ами шансът е нулев. Тези, дето ще яхнат руската машина (демек ще изберат “А” група), ще бъдат прашинки в сравнение с огромната вълна, която ще се спусне към Мерцедеса (т.е. – Европа).

 

А и какви са тези заплахи с блокирането, като това трудно може да се случи. Как ще накараш някоя телевизия, която е платила луди пари за правата на Висшата английска лига например, да спре излъчването на директните двубои. Единственият начин е налагането на глоби, ама и този ход едва ли ще спре прякото предаване на западноевропейски мачове. 
 

Идеята на умните глави е ясна – да се увеличи зрителският интерес към “А” група, за да нараснат и рекламите.

Ами дайте тогава да се върнем в комунизма, когато желязната завеса не ни позволяваше да гледаме към белите държави. Тогава всичко, идващо от Запад, беше забранено. Без значение дали е добро, красиво или антиморално и нарушаващо социалистическия мироглед. Нямахме достъп до нищичко и футболът беше един от малкото ни отдушници.

 

Ще извиняват господата, ама законите на пазарната икономика са простички – една стока става обект на засилен интерес, когато е качествена. Какво качество виждате в българския клубен футбол и кой е виновен за това – феновете или телевизиите, държащи правата на западните първенства? Търсете отговора в умните глави. Как човек да си задържи погледа върху следната “приказна” картинка – разорана нива, двайсет и двама орачи се мъчат как да спукат горката топка, а стотина души, зяпащи ги от полусрутените трибуни, чоплят семки и псуват като хамали. Това ли ще изберем или прекрасен терен, динамика, интрига, красиви голове и пълни трибуни. Изборът е ясен - зрителят обича красивото, хубавото, изработеното с майсторлък и професионализъм.

 

Като стана дума за комунизма, в ония години някои от мачовете се играеха от 10 часа сутринта. Ами да върнат този начален час сега. Тогава няма да има съвпадение на неистинския и истинския футбол. Тъй де... 10 часа преди обяд е идеален вариант за скоростно събуждане на тези, дето обичат да си поспиват. Само като пуснеш телевизора и като видиш разораната нива и трагикомичната картинка, ще си пълен кукуряк през целия ден.