Собственикът на Локомотив (Пловдив) Христо Крушарски обяви, че отстраняването на Анте Аралица е катализаторът на раздялата с треньора Бруно Акрапович, който през тази седмица напусна „Лаута“ и пое ЦСКА.
„Ако се върнем малко по-назад, нашата положителна черта е колективната игра. Ако някой мислеше, че това е постигнато с един човек и една магическа пръчка, не е така. Не съм разкривал нищо от кухнята, няма и да разкрия. Държа на колективния метод на управление, а не на дребните игрички, които се въртят. Ако някой казва, че има настроения срещу някого, това е абсурд. Нещата при мен се назовават с имена, а не с „рекъл“ или „казал“. Всичко беше спокойно до момента, в който казах на Аралица да си тръгва. Не може да се държи по този начин, по който аз съм го търпял в Пловдив. Каквото и да говори Бруно, това е част от ябълката на раздора. Имаше няколко обаждания от ЦСКА. Имало е. Но това мен не ме притеснява. Лесно ще стигнеш до там, откъдето си тръгнал“, заяви Крушарски пред БНТ.
„Защо трябва да съм разочарован? През мен са минали хиляди хора. Аз съм човек, който оценява приятелството. Ние се чухме по телефона. Трябваше да направим една среща, да изясним някои неща в клуба. Това беше петък след тренировката. Аз разбрах, че има забежки вляво. Аз съм психолог. Човек като ми говори, аз знам какво мисли. Той като дойде на срещата в НСА, още от първия му въпрос казах „знам“. Той се учуди. Аз не разубеждавам никого. Който ме харесва, да ме харесва, който не ме харесва – да си търси друго поприще, добави собственикът на „черно-белите“.
1000 лева Oнлайн казино Бонус от efbet
„За мен човек сам си избира съдбата. Аз съм заставал зад него. Аз защитавам позицията на човека, който работи. Може да видите и предприятието. Хората бачкат като луди, за да изкарвам пари и да издържам отбора. Държа на хората, които ме уважават. Феновете имат право, защото не се прави така, по средата на сезона да хвърляш кърпата и да бягаш. Това е действието и на ЦСКА. Те да му мислят на следващия мач с нас. За да стигнат до първото място, трябва да отрежат релсите на Локомотив. Мен това не ме притеснява“, добави Крушарски.
"Вдигнаха малко повече спортната злоба. Вдигнаха ми вътрешните сетивни чувства, за да направя така, че Локомотив да постигне, това което иска. Сантиментите ги оставям у дома при жена ми. Ако мислите, че този отбор не съм го надъхал аз в една част. Аз наложих няколко човека в отбора – 5 човека. Те сега теглят Локомотив напред. Човек трябва да е много дебелокож, за да не го знае“, добави Крушарски.
„Футболистите докато имат договори са играчи на Локо (Пловдив). Няма клаузи в договора на Акрапович. Когато един човек реши да предаде друг, хубаво е да си тръгва. С Тунчев бях говорил преди време, че се целя в него да продължи нататък. Това е история. Държа на хората, които са верни и правят нещо и надграждат. За мен със Сашо ще направим повече, отколкото до момента. Те са взели ценното, което им трябва. Благодаря за смелостта в контролната среща на Тунчев – пусна 7 юноши. Това е пътят“, каза Крушарски.
„Темата с базата се търкаля 5 години. Накрая нероден Петко излезе. Получихме миналата седмица разрешение за строеж. Скоро ще започна да изграждам базата. Тя няма да стане толкова бързо. Догодина децата ще могат да се радват за два терена. Сега на един изкуствен терен не става нищо“, заяви шефът на "смърфовете".
„Моите планове за строеж са за 3 години да стане общежитието, за да имаме някакъв завършен цикъл. Аз помагам на Рилец, на Рилски спортист, на женския отбор, от Безден ме поканиха. Бившият министър на туризма е най-големия приятел на президента на Реал (Мадрид). Ние ако такива не ги използваме, какво правим? Научих, че са създали школа за деца с неравностойно положение във Видин. Селата загиват. Само с такива хора и помощи нещата могат да вървят напред“, каза Крушарски, който пожела победа на националния отбор.
„Късно ми е ставам лидер. Аз мога да помагам на лидерите. Ние трябва да се обединим около човек, който малко или много е направил за футбола. Трябва да сложим млади хора, които имат желание и хъс да помогнат на българския футбол“, добави шефът на „смърфовете“.