Нищо сензационно. 2:0 за Стяуа (Букурещ). Рутинна победа с оглед историята, която снощи сякаш ни подсказа, че колкото пъти ЦСКА да играе с именития си румънски съперник, толкова пъти ще загуби. Сега обаче “червените” се предадоха без бой, а преди години се биеха до последна капка кръв. Нали помните - 3:3 през 97-ма и 1:2 седем лета по-късно...

 

Къде бяха “големите звезди” Янис Зику, Мишел Платини и Спас Делев? На разходка в Клуж или на европейска битка. Зику нямаше нищо общо с истинския Зико. Помните го феноменалния бразилец, нали? Мишел Платини също бе далеч от уникалния си съименник и настоящ шеф на УЕФА. А и ЦСКА не беше онова ЦСКА, за което казват, че най-много му приляга прозвището евробоец.

 

Ще извинява тоз Зику, ама за какво дойде на “Армията”? Да наказва Черноморец, Калиакра, Свирково и Кукорево ли? Кратко пояснение – Свирково и Кукорево са села в Хасковска и Ямболска област. Притежаваха преди години яки футболни отбори със свирепа публика. Край на обяснението... Та срещу 30 000 евро месечна заплата Янис трябваше да го вкара онова уникално положение в края на мача. И днес ние, журналистите, щяхме да пеем друга песен. При такава заплата и при подобно пренебрежително отношение към ситуацията, към ЦСКА и към себе си, означава само едно – Зику не 30 хиляди, а и 300 лева не заслужава. То да беше само това. През целия мач румънецът се криеше като мишок из тревата. Трагичен и комичен. ЦСКА се нуждае от голмайстор, а не от избивач на комплекси, късащ мрежите на неидентифицирани футболни обекти извън територията на България.

 

Ама и ние сме си виновни. Признавам. Побързахме да му пляскаме, поклони да му правим и да го вдигаме из небесата, след като отбеляза на столичното Локо и Черноморец. В първото си по-сериозно изпитание обаче Зику мязаше на раздрънкано автомобилче Тико, сдаващо бързо-бързо багажа. Правя това сравнение, защото точно преди година, когато Янис блестеше в Тимишоара, румънски колега написа: “Шутът на Зику е като скоростта на машина от Формула 1”. Е, снощи машината нещо се поразвали... Скърцаше и Спас Делев сърдиткото. Преди мача роденият в село Ключ футболист заключи устата си пред камерите и микрофоните,  обявявайки, че е пиян. И май не ни излъга. Срещу Стяуа Спас изобщо не беше в час. За разлика от Танас, пардон – Танасе. Румънският ас на домакините бе на другия полюс – арен и готов за историята.

 

Неприятното е, че ЦСКА е далеч от историята. Ама хайде да не прибързваме с крайните изводи. Тях ще ги отложим за след седмица. Все пак има реванш, а след него идва Видьовден. Не че ЦСКА има огромни надежди за обрат. Просто генералните изводи се правят, след като битката приключи. Тогава ще зададем няколко въпроса към хората, които дърпат конците в клуба. Дали един от тях е псувал като хамалин снощи след загубата, засипвайки с ругатни треньори и футболисти. И няма ли най-сетне на него и на останалите да им дойде акълът в главата и да разберат, че докато не оставят треньора сам да си прави селекцията, ЦСКА трудно ще стигне по-далеч от Румъния.