Кой друг, ако не Тодор Янчев, може да измъкне ЦСКА от тежкото състояние? Най-сърцатият, най-истинският, най-големият цесекар в момента. Всъщност – не… В последните години. Мъжкар, биткаджия, исполин, излязъл от Долината на розите и отдал половината от кариерата си на своя любим отбор. Приличащ на британски войн, носещ на гърдите си Червената роза, за която е готов да умре.

Имал съм възможността да разговарям в последните месеци с голяма част от настоящите футболисти на ЦСКА. Без камери и микрофони играчите постоянно мрънкаха за пари, за условия. Като многострадални девойки, ощипани по дупетата. Само един мълчеше и не обелваше и дума. Махаше с ръка и повтаряше, че над зелените банкноти стоят четирите букви. Със сигурност, като всеки човек, хранещ своето семейство, и Тошко е очаквал час по-скоро заплатата си. Ала никога не си позволи да плюе зад гърба на началниците си или да плаче на нечие рамо. Защото ЦСКА за него наистина значи всичко във футболния живот. Защото родителите му така са го възпитали. Защото силата на характера е надделявала.

И сега тези, които дърпат конците на „Армията”, трябва да побързат и час по-скоро да предложат нов договор на Янчев. На най-железния „червен” капитан. Прекрасният му гол във вратата на Литекс е поредното доказателство, че Тодор е истинският лидер на отбора. За жалост той е последният мохикан, в чийто вени тече цесекарска кръв.

Същият като Янчев е Адалберт Зафиров. С тази разлика, че Зафето е на горещия треньорски стол. 40-годишният специалист имаше нещастието да заеме отговорния пост във възможно най-неподходящия момент. Андоне си тръгна към Румъния, изоставяйки полусрутения ЦСКА. Зафиров буквално бе потопен в огромния червен световъртеж без грам подготовка, без участие в селекция. Задачата му изглеждаше ужасяващо трудна, имайки предвид, че футболистите мислеха повече за бунт отколкото за игра. Един си тръгна, други решиха да го последват. За капак резервната скамейка се оказа прекалено къса. А за да бъде мъката още по-голяма, на хоризонта се зададоха серия от тежки двубои. Срещу Литекс Зафиров взе първия си голям тест, но след няколко дни идват останалите. Успее ли да изведе ЦСКА до европейските клубни турнири, Адалберт ще си заслужи не бронзов, не сребърен, а златен медал. Ще се кали в тежката война, която води, и ще докаже, че родът Зафирови винаги е служил вярно на „Армията”.

Може би не трябва да го правя, но ще разкрие какво ми сподели Зафето в личен разговор, когато го назначиха за старши треньор: „Имам чувството, че съм застанал срещу вятъра. Но аз нямам никакво намерение да се предавам, тъй като ЦСКА е моето призвание. И със зъби и нокти ще се боря!”.
Само ден по-късно сектор „Г” му изпрати следния sms: „Тези, които обичат ЦСКА, вярват в теб!”
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ