Имало едно време...Така започва всяка вълшебна приказка. Нашата история не е вълшебна, но е приказка. Приказка за възходи и падения, раждания и много малко смърт, за позор и слава, за герои и злодеи. Какво ли няма в 100-годишния летопис на ФК “Левски”. Нашата история не следва строга хронология на събитията, тя няма претенциите да прави класации и определя насоки. Това е просто един опит да се маркират най-важните събития и личности, както и да се посочат основните факти, дати, бележили този един век.

Това е историята на един отбор, на една съдба, на една религия и на една любов. В нея има горчива проза и хаплива сатира, има сцени, достойни за перото на Шекспир и Омир, мрачни тайни и предателства, има подвизи, както и величествени поеми. Има място и за оди, също като онази прословута “Синя ода за народа”. Като всяка хубава приказка и тази си има начало и край. А в началото беше словото..

Най-популярният клуб в България е основан навръх Деня на славянската писменост и култура. Неслучайно. Основатели на клуба са ученици от столичната II мъжка гимназия. На 24 май 1914 г. в местността “Могилката” (на ъгъла на бул. “П. Славейков” и ул. “Никола Славков) срещу 22-о училище се провежда учредителното събрание.

Името
Ето какво си спомня един от учредителите Георги Манолов пред в. “Народен спорт” през 1964 г. по повод честването на 50-годишния юбилей на “Левски”. “...Бяхме група приятели, 15-17-годишни, от квартала около “Патриарх Евтимий”, “Витоша”, “Цар Асен” и съседните улици. Всички бяхме ученици, повечето от бившата втора мъжка гимназия в София. Ритахме топката (с дълги панталони, с обикновени обувки и горни ризи) най-често в двора на бившия I-IV полк (сега градината на ъгъла “Патриарх Евтимий” – “Витоша”), зад който започваше просторно поле. Други ученически групи от махалата играеха на съседни удобни места. Постепенно у нас назря идеята да се организираме и да образуваме свой спортен клуб по подобие на тия, които вече съществуваха в София. Тази идея се осъществи окончателно на 24 май 1914 г. на “Могилката” – игрището на втора мъжка гимназия (близо до гарнизонната фурна, сега пресечка на бул. “П.Славейков” и ул. “Н. Славков). Там се събрахме участниците от махленските групи и тържествено основахме нашия клуб. Постави се въпросът за името. Някои от участниците лансираха имена на прочути чужди клубове, популярни у нас. Тогава Борис Василев стана и предложи името на Апостола. То се прие възторжено от всички.

Това беше кръщението на нашия клуб.” Учредителното събрание избира следното първо ръководство на спортния клуб “Левски”: председател Владимир Григориев (Владис), подпредседател Геоги Манолов, секретар Крум Динков, касиер Борис Василев, членове Стефан Тошков и Атанас Янков, домакин Костадин Манолов. За контролна комисия са определени Зафир Абрашев, Крум Траянов и Любомир Чавдаров. Въпросът за името на клуба предизвиква най-оживени дебати на Учредителното събрание. Първоначално се предлагат имена като “Атлантик”, “Рапид”, “Експрес” и др. Дискусиите стихват, когато Борис Василев – Боркиша предлага: “Левски” да го кръстим!”. Ето какво казва по този повод самият кръстник на клуба. “...На учредителното ни събрание на “Могилката” предложих Васил Левски за наш патрон, защото не исках в името на клуба ни да има чуждо влияние и защото се възхищавах от Апостола на свободата, виждах в него образец на смелост, ловкост и героизъм, на безпределна любов към народа и на готовност за саможертва в името на народа.”

Екипите
Първите цветове на екипите на отбора са жълто-червени. Самите учредители събират помежду си пари за екипите. Всеки дава колкото може. Сумата стига само за 12 фланелки, един вратарски пуловер и една топка. Със съдействието на бащата на Петър Стоянович, който е бил дългогодишен директор на пощите, през есента на 1914 г. тези артикули са доставени от Букурещ. Фланелките са на жълто-червени вертикални райета. С тези екипи тимът играе до 1919 г.

Първият отбор
Първият капитан на тима е Спас Стоянов, популярен сред столичната артистична бохема като талантлив художник с псевдонима Папа Люро. Ето какво разказва той пак във връзка с 50-годишния юбилей на клуба през 1964 г.:

“Първият тим в историята на “Левски” имаше следния състав: голкипър (по тогавашната терминология) – Кирил Григориев, бекове – Костантин Манолов и Крум Динков, халфбекове – Кочо Апостолов, Спас Стоянов и Борис Василев, форуарди – Владимир Григориев, Цветан Генев, Петър Стоянович, Георги Манолов и Димитър Сираков. В него играеха и Георги Събев, Манол Велев, Зафир Абрашев, Стефан Тошков. Тренирахме в двора на I-IV полк. Занасяхме на рамо четири греди за футболни врати (напречна греда в началото нямаше), забивахме ги, а след тренировка ги отнасяхме обратно в някой двор. Много бели ни правеше бодливата ограда на казармения двор – пукаше често топката, та трябваше да спираме играта и да лепим плондера. Затова веднъж издебнахме момента и подвихме бодлите по продължение на игрището.”

Първият спонсор
Футболистите се събирали в млекарницата на бай Трайче Жиковски – бежанец от Македония, която била съвсем наблизо, срещу “Могилката”. Помещението се превръща в неофициална канцелария на клуба в периода 1914 – 1920 г. Запъхтени, прашни и запотени след мач, те отивали там да изпият по една боза и да решават актуални проблеми. А по едно време клубното ръководство дори въвело награден фонд – при победа всеки футболист от “Левски” получавал пълна купа с кисело мляко. Бай Трайче реално е първият “спонсор” на отбора. Жиковски е роден в град Галечник, Дебърско. В България идва през 1913 г. след сръбската окупация на този край след Междусъюзническата война. Дюканчето му след 1949 г. е “национализирано”, бай Трайче умира същата година.

Химнът
През 1922 г. ученикът от Втора мъжка гимназия Любомир Пипков (впоследствие изтъкнат наш композитор) написва първия химн на спортния клуб “Левски”. За съжаление от него няма запазен текст и музика. През 1924 г. Христо Маников написва музиката, а Димитър Димидов текста на Марша на клуба, който в продължение на 20 години е официалният химн на “Левски”. През същата 1922 г. е изработена и първата значка на клуба, неин автор е Минчо Качулев*.

Знамето
Първото знаме на клуба е правоъгълно, разделено по диагонал от лицевата му страна на две половини в жълт и червен цвят. Официално е осветено на церемонията при откриването на бюст-паметника на Васил Левски на клубното игрище на 24 май 1938 г. Първи знаменосец е волейболистът Кирил Русинов. В момента се съхранява от легендарното крило Цветан Веселинов.

Печати
Първият печат на клуба е известен от 1915 г. Има овална форма. На него е изписано "VI софийски футболен клуб - Левски - София".

*Използвани са архивни материали, собствени източници, както и откъси от книгата "Левски - всичко за любимия отбор", с автори Димитър Попдимитров, Румен Пайташев, Георги Манов и Владимир Петков.