Български и гръцки футболни фенове скърбят за загубата на Тоско Бозаджийски - един от най-дейните привърженици на Ботев (Пловдив). 28-годишният пловдивчанин почина след нападения от гръцки ултраси и последващ удар от автомобил.
След ужасяващия инцидент, отнел живота на млад българин, "bTV Репортерите" тръгна по следите на екстремизма във футболното хулиганство в съседна Гърция. Журналистът Теодора Трифонова и операторът Цветан Колев пътуват до Солун, където 90-годишното съперничество между два от най-големите отбори в Гърция – Арис и ПАОК, е взело десетки жертви. Агитките на двата отбора се смятат за едни от най-агресивните в цяла Европа.
„Ние сме родени като фенове на ПАОК. ПАОК е всичко! Това е най-великият отбор“, твърди Йоргус, привърженик на ПАОК.
Янис, привърженик на Арис, смята, че неговият отбор е най-добрият - "Арис сме по-добрите. Ние сме в непрекъсната борба с ПАОК. Съперничеството ни е легендарно, дори фанатично, води до сблъсъци, които често завършват с пострадали фенове.“
Кварталът на агитките
Смята се, че територията на Солун е разделена между агитките на двата отбора. Неписано правило в града е да не стъпваш в квартала на врага, облечен в цветовете на противниковия отбор. В началото на годината обаче група от 9 привърженици на Ботев (Пловдив), който е побратимен с Арис, отиват в район, контролиран от ПАОК. Те са в града, за да подкрепят Арис, в дербито между двата отбора.
Красимир Тулечки, консул на България в Солун, обяснява как се е случило всичко: „В момента, в който пият кафе, са нападнати от ултраси, привърженици на ПАОК, облечени с шлемове, с тръби. Започва побой, разбягват се, за съжаление едно от момчетата попада под колелата на случайно преминаващ автомобил…Докторите не успяват да го спасят“.
Починалото момче е 28-годишният Тоско Бозаджийски. Срещаме семейството му в Солун, дошли са, за да приберат тялото на сина си.
Георги Бозаджийски, баща на Тоско Бозаджийски е категоричен, че детето му е убито и няма да прости на тези, които са го убили.
Според майката на Тоско - Александра Бозаджийска, не е нормално в 21 век, в европейска държава да се случва такова нещо.
Тоско е юрист и председател на фен клуба на „Ботев“ Пловдив на национално ниво.
„Тоско беше едно прекрасно момче, възпитано, интелигентно. Не можем да го приемем, неговата загуба няма как да я приемем. Липсва на абсолютно всички…Последните години цялата трибуна се крепеше на него“, споделя Николай Манолов, привърженик на ПФК „Ботев“ Пловдив.
Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)
Потърсихме оцелелите привържениците на Ботев, но те отказаха коментар.
Според друг привърженик на "канарчетата" - Христо Шенчев, това е предумишлено убийство. „То не става преди и след мач, а на следващия ден, те не са ги предизвикали. Не е и футболно хулиганство, защото ако е такова – сбивате се и кой от където е. Това е нападение с каски, с хладки оръжия, тръби и бухалки, организирана засада“, смята Христо Шенчев.
Според спортния журналист Йордан Грозданов, който е живял и играл професионално футбол в Гърция и Италия, сънародниците ни или не са знаели, че кварталът е територия на ПАОК или са подценили ситуацията.
Той обяснява това нападение с това, че нашите сънародници са били в неподходящото време, на неподходящото място.
„Не са били подготвени за това, което се е случило. Това е атака, която най-вероятно, някой се е обадил, наблизо е имало привърженици на ПАОК, заради баскетболния мач между ПАОК и „Арис“, който е малко по-късно в неделя, въпросната трагична неделя. Те са били нападнати от засада, за да се стигне до тази трагедия“, посочва Йордан Грозданов.
Минко Пондев, началник на сектор "Национален център по сигурността на спортните мероприятия" към Националната полиция, потвърждава, че като цяло едни от опасните фенове на Балканите, наистина са гръцките...
„В България това, което е характерно за нашите фенове е, че те се опитват да спазват един кодекс, да налагат едни правила, които са да не използват хладни оръжия, да не използват други опасни предмети. Докато това в съседни на нас държави не се прави. Там хората са много по-агресивни, използват хладни оръжия“, обяснява Минко Пондев.
Гръцкият журналист Йоанис Накос разказва, че западната част на града се контролира от ПАОК, а източната от агитката на „Арис“.
Йоанис Накос твърди, че центърът на града е разделен наполовина – има улици, които се контролират от фенове на ПАОК и други райони, като например в североизточната част на града, където привържениците на Арис се забелязват най- много – така, че техните зони не са само около районите на стадионите им.
„Ако например носите жълт шал и сте в район на ПАОК или бяло черен и сте в квартал на „Арис“, ще бъдете забелязан. И това може да ви навлече проблеми, дори и да не сте футболен фен. Така например преди 6 месеца, случайно преминаващ мъж през район, контролиран от ПАОК, е пребит, само защото носи жълто-черна тениска“, уточнява Йаянис Накос.
Привърженици на Арис разказват, че сбиванията с агитката на ПАОК са всяка седмица и молят да скрием лицата им.
Макис Куртидис, привърженик на „Арис“, споделя, че се страхува за живота си.
„Ако ми покажете лицето по телевизията в България, може би след няколко дни – ултраси от ПАОК ще ме намерят и ще дойдат в дома ми. Сега в Солун не си в безопасност. Например не мога да отида в центъра на града с тениска на „Арис“, защото могат да ме нападнат във всеки един момент“, твърди Макис Куртидис.
„Ако кажеш нещо срещу ултрасите публично, излиза все едно казваш нещо срещу целия отбор. Аз съм фен и съм сериозно притеснен от цялата тази история. Просто се опитваме да се справим със ситуацията като се съобразяваме с това разделение и напрежение“, отбелязва и друг и друг привърженик на „Арис“ - Константинус.
Темата за ултрасите е табу в гръцкото общество. Много журналисти и експерти, с които разговаряхме, отказаха да я коментират пред камерата ни. Сред малцината, които често пишат за агитките от двата отбора е Йоанис Накос, който многократно е получавал заплахи за живота си.
Йоанис Накос, спортен журналист в Security News.gr, споделя, че са го заплашвали не само на личните му страници в социалните мрежи- профилите му във Фейсбук и Туитър, но и по улиците.
„Недоволни са от статиите, които пиша и разкритията, които правя. Винаги се оглеждам, за съмнителни лица, когато ходя по улицата. Много пъти съм се страхувал за живота си, не само за моя, но и на моята приятелка. Веднъж с нея се разхождахме на улицата и фенове на ПАОК започнаха да се събират около нас, просто, защото знаят, че съм спортен журналист“, разказва Йоанис Накос.
В другия край на града, на стадиона на ПАОК, в опит да разговаряме с някой от агитката, цивилни полицаи ни предупреждават да не се доближаваме до феновете.
Опасно е в района на стадиона, категорични са полицаите. „По-добре изключете камерата. Ако нещо се случи не можем да ви защитим. Ако решите да останете – скрийте камерата, за да не е ясно, че сте журналисти. Стойте само пред централния вход, не и отстрани, защото там е агитката. Те са толкова много, че няма да успеем да ви защитим“, предупреждават от полицията.
Антон Златанов, от СДВР уточнява, че това са обикновено млади мъже между 18 и 30 годишни, които са в разцвета на възмъжаването, харесват и търсят проблемите. „Това е субкултура, там ако не си герой, си никой. Това формира групово поведение“, твърди Антон Златанов.
Властите в Солун: Градът не е разделен между агитките
Властите в Солун отричат градът да е разделен между агитките. Сократис Димитриадис, заместник-кмет на Солун, е категоричен, че градът е сигурно място.
„Но ако отидеш около стадиона на ПАОК, това е тяхната територия, ако отидеш около този на „Арис“, това също е техният район. Смятам, че случилото се със смъртта на българския фен е лошо стечение на обстоятелствата. Надявам се извършителите на това деяние да си платят“, отбелязва зам.-кметът.
Потърсихме ръководствата и на двата клуба. И от ПАОК, и от Арис категорично отказаха коментар. А смъртта на Тоско Бозаджийски не е първата на футболен запалянко в Солун, който не е грък. Преди две години отново при нападение и последващ удар от автомобил почива кипърски фен на ПАОК. Днес на мястото на трагедията има паметна плоча.
„Той е чужденец, който идва на мач в Солун и точно като нашите сънародници не познава толкова добре града, преминава през университетската зона в Солун, която е близо до футболните терени на „Ираклис“. В крайна сметка разследването показва, че той е бил подгонен, нападнат и бит от привърженици на „Ираклис“ . Ударен е по същия начин и загива. Т. е това не е нещо, което се случва за първи път в последните години“, смята Йордан Грозданов, спортен журналист.
Българските власти съветват нашите сънародници, когато отиват в Гърция, да внимават. Не бива да носят отличителни знаци на кой отбор симпатизират, извън стадиона.
„Да избягвате заведенията маршрутите, дори предварително да проучат къде са сборищата на най-твърдите ядра на ултрасите. Видят ли групи, които използват пиротехнически изделия да стоят на страна..“, съветва Антон Златанов – зам.-директор на СДВР.
Статистиката показва, че 10 запалянковци са починали в Гърция, след сбиване между агитки през последните 30 години. От 2017 г. насам, ранените са се увеличили двойно. Според експертите причините за футболното хулиганство са предимно социални и икономически.
Според спортния журналист Йоанис Накос, липсата на доходи и бедността правят гърците по-настроени към насилие. „Има и образователни различия между двете агитки. Смята се, че феновете на ПАОК са предимно ниско образовани, а феновете на „Арис“ са интелигентни и висшисти, повечето без финансови проблеми“, твърди той.
Българският спортен Йордан Грозданов също смята, че социалният въпрос е много силно застъпен. „И той избуява, хората намират отдушник в това нещо, в своя любим отбор, в цветовете, че той е онеправдан, но показва, че е добър на терена, постига успехи“, обяснява Йордан Грозданов.
Експертите разказват, че някои футболни агитки са повлияни от анархистични и националистически движения, които водят до крайна агресия.
Смята се, че феновете на ПАОК подкрепят крайно десните партии. А феновете на „Арис“ – повече левите. За някои фенове това, кой отбор подкрепят е и политически избор, смята Йоанис Накос.
Минко Пондев, началник на сектор „Национален център по сигурността на спортните мероприятия" към Националната полиция също отбелязва, че една част от агитките в Гърция обикновено се свързват с това, че са десни екстремисти, другите са ляво ориентирани, но има и много анархисти. Така че сблъсъкът там е на такова ниво, отколкото интелектуално, смята той.
Със законодателни промени преди шест години властите в Гърция ограничават при спортни дербита на стадиона и в залата не се допускат фенове на гостуващия отбор. Това е опит да се сложи край на масовите сбивания между агитките по време на мачове.
„Сега имаме по-малко насилие и инциденти по стадионите, но за сметка на това имаме увеличение на инцидентите извън и дори далече от футболните стадиони. Тези сблъсъци между агитките в повечето случаи са през седмицата преди футболния мач, а не по време на мача“ , посочва д-р Диамандис Мастродянакис, преподавател по социология на футболните агитки.
Глобата за футболните клубове при безредици варира между 10 000 евро и 25 милиона евро. Дисциплинарните санкции могат да накажат фен да не посещава спортно мероприятие от 6 месеца – до живот. Въпреки това, ултрасите стават все по-изобретателни!
„Футболните фенове подслушват станциите на полицията и винаги знаят, къде се е разположила тя, и те решават да се бият на друго място, където не се пази от полицията. Това създава затруднения у органите на реда, защото не могат да ги хванат“ , казва още журналистът Йоанис Накос.
Според д-р Диамандис Мастродянакис проблемът е, че полицията не може да контролира тези инциденти. „Никой не знае по кое време и къде агитките ще се сбият. Например в случая с вашия сънародник, мачът е бил в събота, но сбиването се случва в неделя – в ден, в който почти няма полиция по улиците на града. Колкото по-далеч са тези инциденти от стадионите, толкова по-трудно полицията ще ги предотврати. И агитките много добре знаят това“, отбелязва той.
Ултрасите често се уговарят в затворени групи в социалните мрежи. Полицията разделя сбиванията на организирани и спонтанни.
„Едните са организирани, когато феновете на различни спортни отбори имат организация, така да се каже, да влезем във физически сблъсък. Втората част са тези, които възникват спонтанно, когато определени групи от хора посетят футболна среща и са засечени някъде. Следствие на това се организират тези засади и тези хора са нападнати“, посочва Минко Пондев.
По случая с починалия фен на „Ботев“ полицията в Солун задържа трима – водачa на автомобила и двама привърженици на ПАОК. Аутопсията показа, че причината за смъртта е ударът от автомобила. Въпреки това, прокуратурата повдигна обвинение само на единия фен - за причиняване на тежка телесна повреда, довела до смърт. Той се оказа син на висш полицай от отдела, борещ се с футболното хулиганство в Гърция.
„В конкретния случай, това, което е прецедент е, че гръцката полиция и министерството, което отговаря за сигурността, назова футболен клуб ПАОК като майка на този инцидент. Назова, че фенове на ПАОК, са извършили този инцидент и то още преди да е завършило разследването, което идва да покаже, че държавата се опитва да пресира футболните клубове, за да се справят със своите привърженици“, смята Йордан Грозданов.
Семейството и приятелите на Тоско Бозаджийски искат справедливост.
„Тука говорим за отнемане на живот на младо, будно момче, български гражданин. Аз не виждам абсолютно никаква реакция от страна на държавата. Убито момче, не инцидент, не нещо друго“ , посочва Христо Шенчев, привърженик на „Ботев“ Пловдив.
Георги Бозаджийски, баща на Тоско Бозаджийски, се надява гръцката полиция да си свърши работата и виновните да бъдат наказани най-строго. Той е категоричен, че иска справедливост.
Очакванията са делото да се проточи с години, междувременно гръцките власти готвят по-строги закони срещу футболното хулиганство. В Гърция обаче, поне за момента, в тази неравна битка агитките продължават да са с крачка пред властта. Това е така вече повече от 40 години.
Разработка на "bTV Репортерите"
