“Мечтата ми е една, да постигна като треньор това, което направих като футболист. Ние бяхме на крачка да го направим през 2007 година. Ако не ни бяха отнели лиценза, щяхме да се преборим с БАТЕ Борисов, бъдете сигурни. Тази година направихме една голяма крачка напред още през пролетта, когато влязохме в клуба с моя екип. Благодарение на добрата работа успяхме през пролетта да вдигнем ЦСКА и да си помислим, че ще станем шампиони. През 2007/08 последни разбрахме за лиценза. Сега имам уверението на собствениците, че няма да имаме проблеми. През всичките години от собствениците, с които съм работил, на топ ниво беше Васил Божков, за което много му благодаря, че ми даде възможност да работя в ЦСКА”, заяви Стойчо Младенов в предаването “Нека говорят” по БиТиВи.
Екзекутора на Ливърпул се върна в спомени за славния отбор на ЦСКА от 80-те години. “Да, мисля, че спряха развитието ни като не ни пускаха да играем в чужбина. Така не можехме да постигнем успехи в по-силни отбори навън. От друга страна обаче нямаше такова текучество на играчи и така отборите разполагаха с много силни футболисти. Елиминирахме отбори като Ливърпул, почти отстранихме Байерн Мюнхен. Германците бяха на колене, ние просто трябваше да ги бутнем и да паднат. Как получих чин капитан?! Победихме Ливърпул. Докато бях под душа в съблекалнята, мои колеги дойдоха и започнаха да викат, че спешно трябва да изляза. Хвърлиха ми една хавлия, за да се загърна и ме избутаха напред. В центъра на съблекалнята стоеше министърът на отбраната генерал Добри Джуров. Той извика: "Честито, капитан Младенов!" Опитах се да го поправя, че съм старши-лейтенант. Но той ме пресече: "Вече сте капитан!" Генерал Джуров беше голяма личност, голяма фигура, достатъчно е да се докоснеш до нега и литваш. За мача с Ливърпул взехме 150 лева премия. След три дни играехме за купата на България и вкарахме 7-8 или 10 гола на отбор от втора или трета дивизия. Тогава за победа над 4 гола се даваше по 15 лева на попадение. Ние взехме по-голяма премия за победата над този втородивизионен отбор отколкото за успеха срещу Ливърпул”, спомня си още легендата на ЦСКА.
“Имало е моменти, в които като се прибера вкъщи и съпругата ми казва: “Не си заслужава, откажи се.” Никога не ми е минавало такова нещо през главата. Моето твърдо желание е да остана и да си изпълня договора за 2 години”, категоричен е Стойчо Младенов.
В разговора се включи и капитанът на ЦСКА Тодор Янчев. Може би аз съм футболистите, работил най-дълго със Стойчо Младенов. Той е нещо като отлежалото вино, с времето става все по-добър и по-добър. Една от първите ми срещи ми се запечата в мозъка. Беше събрал целия отбор и ни каза, че ние имаме шанса да работим в ЦСКА – невероятен клуб и институция. Сега се върна се в тежък момент, намери отбор, който изправи на крака и въпреки проблемите...никой през януари или февруари не мислеше, че накрая ще се борим за първото място. Г-н Младенов, не променяйте нищо във вас, чест е да се работи с вас”, каза Тодор Янчев.
А думите на Младенов за капитана бяха: “Много пъти съм го наричал последния мохикан, от тези последните истински цесекари, които лягат и стават с мисълта за ЦСКА. Радвам се, че все още се раждат такива.”
Стойчо Младенов се върна и в ранните си години, като дете и първите стъпки във футбола: “Роден съм в село Плоски, но на 7-годишна възраст родителите ми се преместиха в Димитровград. Започнаха работа в циментовия завод в града и там ми премина детството. Там започнах първите стъпки във футбола, с хора, които и до ден днешен им благодаря. Отидох в Берое (на долната снимка), един от отборите, за които мога да си спомням само хубави неща. Там намерих и срещнах голямата си любов, с която и до днес сме заедно. Лъсках обувките на футболистите в Берое, младите трябваше да се подчиняват на старите. Да им вършат услуги, дребни неща, не прекаляваха в изискванията си. В Стара Загора ми помогнаха Петко Петков, Борис Киров, големи таланти. Само да гледаш и да попиваш, за да израснеш.”
“Имах предложение да играя в “Левски”, един от най-големите ми приятели, смятам го за втори баща – Иван Вуцов. Голяма личност, за мен може би най-голямата личност в българския футбол в начина на управление и ръководене. Той тогава имаше отлична идея. Бяхме трима футболисти – млади и перспективни, аз тъкмо бях станал голмайстор на шампионата. Тони Милков – отличен футболист от “Ботев” (Пловдив), Руси Гочев от Бургас и аз централен нападател. Това ударно трио Вуцов искаше да привлече в “Левски”, но му направих лек финт. Сърцето говореше друго. Като малък всички деца са левскари или цесекари. Аз бях от ЦСКА, имах двама любимци – Митата Якимов и Георги Аспарухов, двамата най-големи таланти, които гледах с трепет. И хора, преди всичко. “Левски” бяха много настоятелни, взеха ме с милиционерска кола, даже в школата в Симеоново ме бяха приели. С младежкия национален отбор играхме срещу Англия в Перник. От съблекалнята през прозорчето на тоалетната избягах, за да не отида в “Левски”. Навън ме чакаше от едната страна милиционерска кола да ме откара в “Левски”, а от другата хора от ЦСКА. Така беше тогава, клубовете се бореха за добрите футболисти, къде с позволени, къде с не толкова позволени средства”, разказва още Стойчо Младенов.
“Не на всички в началото на шампионата се дават еднакви условия за старт. И по време на сезона това продължава, от което може да съжаляваме ние, футболните хора. От това нещо страда цяла България. В един определен момент, да, ощетени сме, понякога умишлено или не. Нормално е един съдия да бърка, но понеже нещата ги знаем от кухнята това ни дразни. Аз откакто съм дошъл март месец са всеки ден проблеми. Допингирани футболисти, позволили им да играят, после не можело. Тръгваме за купата на УЕФА - останахме без футболисти. Почваме шампионата – 11 футболисти не са картотекирани. За този еднакъв старт говоря. Аз съм изграден да се боря, това ми е характерът”, заяви Екзекутора на Ливърпул.
На въпрос, как ще довърши изречението: “Нека говорят”, Стойчо Младенов каза – “Нека говорят резултатите!”/БЛИЦ
