България изпусна Дания или България удържа Дания. Можем само да гадаем какво щеше да стане, ако не беше изгонен Иван Бандаловски. Червеният картон е факт, който не може да бъде променен. Затова анализираме и коментираме играта на 10 български национали срещу 11 датчани. Момчетата на Любослав Пенев се справиха добре, дори прекрасно. Тези национали са герои. Някои ще попитат какво толкова, равен срещу Дания, трябваше да бием, точката не ни устройва. Всъщност, още ли има такива хора, които с ужасния си песимизъм съсипват всичко що-годе светличко в тежкото ни ежедневие. Да, този отбор се представи геройски, футболистите бяха силни мъже, а Любослав Пенев отдавна доказа, че той е човекът. Колко вярваха, че след три мача от началото на квалификациите нашите няма да имат загуба. Признавам, че и аз бях от тези, които бяха отписали отбора, особено в група с Италия, Дания и Чехия. Всеки си викаше, да вземем 1-2 точки за начало, ще е добре. Имаше и такива, които направо зачислиха на “трикольорите” три загуби в първите три двубоя и да си ходят по живо, по здраво. Да, ама Пенев е друга работа. Академик, нервак, с много правила, високомерен, избухлив, понякога дори груб и първичен. Такъв е, но точно той преобрази отбора. Преобрази абсолютно същите футболисти, които играеха и в предишни квалификации, само че се излагаха срещу Грузия, Беларус, Малта и т.н.

Сега играчите сякаш са по-нова технология, със сменен чип, както казваше преди време селекционерът Пенев. Точно в това се крие разковничето на успеха. Сменен е чипът в главите на тези футболисти. Същите тези, които бяха принизени до нивото на махленски ритнитопковци, същите, които биваха оплювани, псувани и какво ли още не след поредния слаб мач. Същите тези, на чийто мачове идваха по 500 души (справка квалификацията с Уелс от предишната кампания). Те не са променили футболните си качества, отдавна са изградени като състезатели. Треньорът промени чиповете в главите им, сложи друг, който промени манталитета им. Ясно е, че да промениш манталитета на някого, който е бит, бит и пак бит, е трудно. Пенев обаче не е от тези, които се отказва, достатъчно аргументи има затова. И винаги излиза за победа, клише, което от неговата уста не звучи като такова. Любо наистина във всеки двубой прави така, че да вярваме в успеха. И преди мача с Дания нагласата беше, че националите ще се справят. Има такива, които продължават да не вярват, че този отбор е способен да играе добре, да се съпротивлява със съперниците. Той обаче може.

На мача с Армения по трибуните имаше 10 хиляди души, вчера над 20 хиляди, колко малко му трябва на българина, за да заобича националния си отбор. Колко жаден за успехи е родният запалянко. Само след два-три добри мача и той отново стиска българския трибагреник и е готов да издере гърлото си за България. Заслугата е на футболистите и Любослав Пенев. И вчера “лъвовете” доказаха, че са герои. Издържаха 60 минути с човек по-малко срещу коравия тим на Дания. Всъщност, червеният картон на Бандаловски принуди нашите да се върнат назад. Нашият отбор обаче вече е научен, може да играе и в атака, и да се брани, когато се налага. Датчаните освен две-три центрирания и една опасност нямаха нищо друго пред вратата на Николай Михайлов, а играха един час с числено предимство. Да видяхте паника, чистене на топката като в махалата или отчайващи шпагати на български футболисти. Не, няма и да видите, докато треньор е Любослав Пенев. Вярно, нямахме положения през второто полувреме, но такава беше ситуацията. И накрая остана горчилка...че не сме победили. Представяте ли си, тъпо ни е, че не ударихме Дания. Преди една година колко от вас си мислеха, че ще дойде ден, в който ще съжаляваме, че сме направили равен с Дания. Отбор, който е участвал на всички европейски първенства от 1984 година насам (без това през 2008-а) и на три от последните четири световни. Къде са те, а къде сме ние.

Напук на датското постоянство през годините, нашето отсъствие от футболната карта на света, ние пак замечтахме. Тези национали ни накараха да поглеждаме надолу в програмата в квалификационната ни група, да видим кой е следващият ни съперник. Най-нормалното нещо е да загубим във вторник от Чехия. Евентуално поражение не променя нищо, този отбор вече заслужи доверието ни. И трябва да продължим да му вярваме. Със съсипвания в Швейцария Димитър Рангелов, с Данчо Минев от Лудогорец и Жоро Илиев от Черно море. Магьосникът Пенев не робува на имена, при него има 25 футболисти, които са на лагер и всички те са готови да играят за България. Няма имена, няма звезди, а изпълнители, които спазват указанията му. И накрая постигат резултати. Това е, лесничко и семпличко, нищо кой знае какво, както казва Любо. Да де, лесно и семпло, но някой трябваше да смени чипа. Някой, на когото не му пука, че срещу него е Италия, Холандия или сборен отбор на света. Той винаги играе за победа.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ