Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)
„Пълководецът“ им, някога славен воин, сега имаше вид на пребит ингилиз от Дойран, глътнал бастуна още преди заточението да започне. Извършващ глупост след глупост с тотално объркан състав, лутащ се в безтегловността и посредствеността. И понеже глупостта не идва сама, видяхме я отново с още по-огромна сила през втората част на „червеното“ заколение, когато ингилизът направи най-неадекватните смени откакто ЦСКА съществува. Не, не. Това не беше ЦСКА.
Историята помни много „червени“ триумфи, но за първи път снощи онемяла и вцепенена видя най-бездушния, най-отчаяния, най-предалия се тим в червено. Без нито един удар, без нито едно чисто положение. Забелязвайки пребледнелите момци, тя, историята, тръгна да им отваря вратата, водеща към пропастта, докато тази на славата стоеше здраво заключена. Те обаче я изпревариха. Отвориха си я сами и влязоха в нея. Пропаднаха в нея. Катурнаха се. С Томас Лам ЦСКА не е ЦСКА, а срам. С Тибо Вион ЦСКА не е ЦСКА, а порутен бастион. Не, не. Това не е ЦСКА.
А тия, дето стоят най-отгоре, тия, дето командват парада на падението, нямаха очи да отидат на стадиона. Покриха се. Я под Покрития мост, я под Моста на собствената си нищета.
Седем години не прогледнаха, заслепени от егото си, че за да върнеш ЦСКА там, където му е мястото, не бива да се вреш там, където не ти е мястото - в работата на треньора. Колко простичко звучи, нали. Навираш ли се, ти го употребяваш, унижаваш, унищожаваш, въвличайки го в духовната инвалидност, в която си превърнал ЦСКА. Не, не. Това не е ЦСКА.
Преди по-малко от година, когато Стойчо Младенов се завърна в ЦСКА, един от пажовете на богопомазаните му подари икона. На „армейската“ иконата подариха икона. После същата тази икона я стъпкаха и изритаха от „червения“ храм. Така както потъпкаха и иконата Любослав Пенев. За капак имаха наглостта да върнат инкогнито грешника Стойчо Стоилов, причинил катастрофи, интриги и смут в Борисовата градина – треньорски, игрови и всякакви. Не, не. Това не е ЦСКА.
Храмът днес е тъмен, мрачен, но не и обезлюден. Около него обаче е пълно с хора. Десетки, стотици, хиляди? Не, не. Много повече. Милиони. Това вече е ЦСКА.
ЦСКА е това, което запалва твоето сърце още от дете.
ЦСКА е вчера, днес и утре.
ЦСКА е да превърнеш не само стадиона, а половин България в огромен червен океан.
ЦСКА е да си част от многото капчици и сърца, които туптят и заливат страната.
ЦСКА е да заделиш последните си стотинки, да се качиш на влака от майна си Райна и да пристигнеш в храма.
ЦСКА е да дойдеш на стадиона в инвалидна количка, да бъдеш близо до отбора в трудния момент, когато ти самият си попаднал под плещите на най-трудния момент от живота.
ЦСКА е да дирижираш червения океан от началото до края. Като Кюстендилеца. Да останеш без глас, без думи, но да спечелиш битката по трибуните. Да имаш топки да го правиш даже и когато пребледнелите момци на терена са развели белия байрак още преди първата съдийска свирка.
ЦСКА е да видиш как красивите женски очи са пълни със сълзи, но и с вяра, след предизвестеното заколение.
ЦСКА са всички тези, които снощи бяха там. Бяха част от океана. Не само на стадиона, но и в страната. Това е ЦСКА.
„Душата ми е изпълнена със следи от пожарите на младостта“, е казал преди векове премъдрият Вергилий.
Душата на ЦСКА е изпълнена със следи от собствените му пожари, а не такива, причинени от БФС, КГБ, ЦРУ, Вашингтон, Москва или Разград. Океанът години наред вече търпи и чака. Но май не е далеч денят, когато ще се надигне и ще измие следите.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
