Съперничеството между “Левски” и “Ботев” е едно от традиционните и най-оспорваните в българския футбол. Последната победа на “канарчетата” в София е през месец май 1997 г. На стадион "Васил Левски" в София “Ботев” бие вечния си футболен дразнител и съперник с 1:0 след гол на Марин Бакалов в 75-ата минута. През същия сезон, но през декември 1996-а “канарчетата” успяват да накажат “Левски” и като домакини с 4:3 в един истински голов трилър. Иначе за последен път “сините” падат на “Герена” преди 22 години. БЛИЦ връща лентата на времето назад именно заради този мач.

В онези години има открита вражда между двата отбора. Най-вече заради случилото се през лятото на 1985 г., когато ЦК на БКП отнема титлата на “Левски” заради скандалите на финала за Купата с ЦСКА, и я връчва служебно на "Ботев" (тогава "Тракия"). Чак през 1990 беше възстановена справедливостта и "Левски" получи златните медали и шампионската титла. През сезон 1985/1986 “сините” полягат на Берое, за да направят мръсно на “Ботев”. Падат в София с 2:3. Оттук нетърпимостта между двата отбора става още по-голяма. В последвалия мач за Купата - спечелен драматично от "Левски" с 3:1, след обрат малко преди края, има и сблъсъци между агитките.

На 15 септември 1990 г. “Ботев” унижава “Левски” с 3:2 насред стадион “Георги Аспарухов”. Мачът е от 6-ия кръг на “А” група. Преди това “Левски” мачка 5:1 с Черноморец, дъни се 1:1 срещу Берое, и бие с 2:0 Миньор.

Домакините започват по-силно и Петър Михтарски прострелва вратаря Чернев още в 3-ата минута. 13 по-късно обаче пловдивчани изравняват с феноменално попадение на Борис Хвойнев. Централният нападател разпечатва безпомощния Здравко Здравков-Фози, с фамозна задна ножица, за която и до днес се носят легенди – 1:1. За гола асистира с отлично центриране на десния бек Трифон Пачев. Хаосът в играта на домакините е пълен. Иво Панчев си комбинира само със своя приятел от Пирин Михтарски. Велко Йотов и Гошо Донков тичат по крилата в стил “бягайте за здраве”...В защита цари неразбирателство между Жоро Славчев, Кирчо Вангелов и Калин Банков. Маестро Петър Зехтински от другата страна бродира ювелирни комбинации, направо отваря учебника по футбол.

С колегите си от полузащитата разиграва младоците в синьо като на тренировка в квадрат. Когато някой се опита да му отнеме топката, Зехтински го прави за смях, а пасовете му към бързаците Костадинов и Хвойнев създават паника сред домакините. В 52-ата минута крилото Костадин Костадинов, който месец по-рано се е завърнал от гурбет в гръцкия Докса, извежда “жълто-черните” напред. Публиката на “Герена” изпада в шок 12 минути преди края, когато за 1:3 се разписва отново Хвойнев. В 83-ата минута Георги Донков е съборен в наказателното поле и Михтарски бележи втория си гол от дузпа за крайното 2:3. Загубата се оказва фатална за старши треньора Павел Панов, който е уволнен веднага след мача. На негово място застава Васил Методиев-Шпайдела. В следващия кръг обаче “Левски” пада и в Горна Оряховица от местния Локомотив с 0:2 след 2 гола на тръгващия към славата Ивайло Йорданов.

Интересен факт - днес героят отпреди 22 години – Боре Хвойнев, има рожден ден. Роден е през 1967 г. За “канарчетата” играе от 1985 до 2000 г. Записва 252 мача и бележи 73 гола. Носител на сребърен медал за 1986 г. и бронзови медали (за 1985, 1987, 1988, 1993, 1994 и 1995 година) от шампионатите на „А" РФГ.

16.09.1990 г.
„Левски” – „Ботев” (Пловдив) 2:3
1:0 Михтарски (3), 1:1 Хвойнев (16), 1:2 Костадин Костадинов (52), 1:3 Хвойнев (78), 2:3 Михтарски (83-дузпа)

“Левски”: Здравков, Вангелов (74-Груев), Славчев, Янков, Банков, Панчев, Донков, Стоилов, Михтарски, Шаламанов (52-Боримиров), Йотов
Старши треньор: Павел Панов

“Ботев” (Пловдив): Чернев, Пачев (72-Шопов), Хорозов, Кочев, Раков, Йосифов, Костадинов, Зайцев (70-Петров), Хвойнев, Зехтински, Коилов.
Старши треньор: Динко Дерменджиев

София, стадион „Георги Аспарухов” – 10 000 зрители
Съдии: Веско Богданов, Х. Младенов, С. Чакъров.
Жълт картон: Хорозов („Ботев”)

“Левски” пада и за Купата на Съветската армия
Любопитно е, че “сините” падат в своя храм и 6 месеца по-рано от същия съперник. Този път за Купата на Съветската армия. Това е последния сезон на турнира, официалната национална купа до 1982-а. В периода 1983-1990 е третостепенна надпревара. На 1 март 1990 г. “Ботев” елиминира столичани след 2:0. На заснежения и труден за игра терен "канарчетата" изненадващо за мнозина категорично надиграват “Левски”. Успехът идва след убедителна игра през втората част, а най-запомнящото се от мача е фамозната задна ножица на Антим Пехливанов за първия гол в 60-ата минута. Секунди по-късно левият бек Кочев наказва нов гаф на отбраната – 0:2. В последните минути Цветозар Дерменджиев пропуска на два пъти да направи резултата разгромяващ за домакините.

01.03.1990, 1/4-финал
“Левски” – “Ботев” 0:2
0:1 Пехливанов (60), 0:2 Кочев (66)

”Левски”: Здравков, Вангелов, Хубчев, Коев, Савов, Г.Славчев, В.Йотов, В.Шаламанов (68 – Пр.Гетов), Донков, Г.Йорданов, Крумов (68 – Е.Спасов)

“Ботев”: Илия Николов, Шопов, Хорозов, Кочев, Раков, Зайцев, Илко Топалов, (70-Зехтински), Хвойнев, Пехливанов (80-Йосифов), Цветозар Дерменджиев, Коилов.
Стадион: „Георги Аспарухов” – 6 000 зрители
Съдия: Тодор Колев (Сф)

Отмъщението е на “Ивайло”
През пролетта на 1991 г. разправата на “канарчетата” е още по-жестока – 4:1 в Пловдив. Отмъщението на “сините” идва на 29 май 1991 г. Водените от Динко Дерменджиев "канарчета" имат среща с историята, шанс да се реваншират за загубената купа в Кърджали през 1984 г. Сблъсъкът се състои на стадион “Ивайло” във Велико Търново.

Финал Купа на България
29.05.1991
“Левски” – “Ботев” 2:1
1:0 Донков (57), 1:1 Йосифов (69), 2:1 Боримиров (80).

”Левски”: Димитър Попов, Пламен Николов, Петър Хубчев, Даниел Боримиров, Кирил Вангелов, Георги Славчев, Георги Донков, Станимир Стоилов (86-Илия Груев), Петър Михтарски, Владко Шаламанов, Велко Йотов (89-Ивайло Панчев).
Старши треньор: Васил Методиев.

”Ботев”: Христо Тенев, Трифон Пачев, Славчо Хорозов, Иван Кочев, Иван Добревски, Ясен Петров, Костадин Костадинов, Тодор Зайцев (66-Огнян Йосифов), Борис Хвойнев, Петър Зехтински (84-Атанас Пашев), Гено Добревски.
Старши треньор: Динко Дерменджиев.

Съдии – Ст. Чакъров; В.Богданов; Н.Колев.
Търново; стадион „Ивайло” – 10 000 зрители

“Ботев” започва по-силно и след удар от фаул на Кочев топката среща напречната греда и пада зад голлинията. Реферът Чакъров обаче дава играта да продължи и при последвалото меле Хвойнев пропуска. В 5-ата минута Георги Донков с хубав гол открива резултата – 1:0 за “Левски”. 10 минути по-късно дългокосият Огнян Йосифов изживява най-важния миг в кариерата си. Влязъл като резерва халфът бележи за 1:1 и взривява “жълто-черната” торсида. В 80-ата минута 20-годишният видинчанин Даниел Боримиров с плътен шут прави 2:1 за “Левски” – купата е “синя”! Опитният Атанас Пашев в последната минута на мача пропуска идеална възможност за гол. Не скрива сълзите си Ясен Петров, когато излиза на церемонията след мача да получи награда за най-добър млад футболист за сезона 1990/1991.

И до днес феновете на “Ботев” обвиняват Чико за поражението. Голямата му грешка, която се изтъква е, че дни преди най-важния двубой за годината, той изцежда силите на отбора в безсмислен мач с ЦСКА (3:2 в проливен дъжд и червен картон за Панчо Раков), воден единствено от личната си неприязън към генералския отбор. Чико си тръгва (но не за последно) след покрусата в Търново и на негово място е назначен доскорошният капитан на отбора Петър Зехтински с помощник-треньор Славчо Хорозов.
МИЛЕН ДИМИТРОВ/БЛИЦ