Жан-Марк Босман не е популярен с някакъв уникален трик, известен победен гол или извеждането на отбора си до значим успех. Той обаче е бил достатъчно талантлив, за да изиграе 20 мача за младежкия национален отбор на Белгия и да дебютира на 18 години за Стандард (Лиеж) – един от грандовете в страната.
Постиженията на футболния терен обаче не са тези, които нареждат бившия халф до Карл Велики, Одри Хепбърн и Еркюл Поаро в листата на най-известните белгийци. Преди точно 20 години – на 15 декември 1995 г., Европейският съд се произнася в полза на Босман по дело, което ще преобърне световния футбол и ще внесе нов термин: „Правилото Босман“. Това е истинска революция във футбола. От този момент играчите, чиито договори са изтекли, могат да преминат в друг клуб без трансферна сума. Футболистите от Европейския съюз пък повече не са ограничени в при трансфер в рамките на Съюза, тъй като за клубовете от страните-членки отпада лимита за брой на чуждестранни играчи, притежаващи паспорт от ЕС.
Това обаче не помага на самия Жан-Марк Босман. По-скоро го вкарва в тунел, както твърди бившият футболист. Той влиза в този тунел през 1990 г., когато изтича договора му с Лиеж. Клубът е във финансови затруднения и иска от халфа да подпише нов контракт, според който ще получава едва 25% от заплатата си. Тогава се появява предложението за Босман от френския Дюнкерк. Лиеж обаче настоява за изплащане на трансферна сума от 300 000 евро.
„Това искане беше лишено от логика“, обяснява Босман, който след това решава да стане борец за собствената си футболна свобода, както и тази на другите играчи. Неговият адвокат предполага, че процесът ще отнеме само две седмици. Всъщност продължава пет години, а през това време кариерата на белгийския футболист пропада.
Босман получава забрана да играе в Белгия и през 1991 г. отива във втородивизионния френски Олимпик (Сент Кентен), който обаче фалира. Други отбори имат интерес към него, но те вече имат по трима чужденци в състава си, каквото е ограничението по това време. Следва кратък престой в Сент Дени от тихоокеанския остров Реюниън. Белгиецът завършва кариерата си в нискодивизионни тимове от родината си – Олимпик (Шарлероа) и Висе.
Заради престой в слаби отбори с малко финанси, Жан-Марк Босман остава без пари, загубил е форма. След спечеленото дело в Европейския съд той получава 350 000 швейцарски франка компенсация. Решава да инвестира парите в производство на тематични фланелки, считайки, че ще привлече интереса на играчите, които се възползват от новото „Правило Босман“. Това обаче не се осъществява. Той успява да продаде само една тениска – на сина на своя адвокат. Следват и проблеми с данъчните. За де са оправи с тях, продава автомобила си „Порше Карера“.През 2011 г. Босман е осъден за нападение, след като участва в спор с приятелката си. Свадата започва, тъй като бившият футболист иска дъщеря му да отиде до магазина, за да му купи алкохол. Съдът му дава леко наказание, но след като футболният революционер не успява да плати наложената глоба – следва едногодишен престой в затвора. Освен това преминава и през лечение на алкохолна зависимост. След това Жан-Марк Босман получава финансова помощ от ФИФПро – международния синдикат на футболистите. Футболистите, на които е помогнал да спечелят милиони може да и са го забравили, но той не е забравен от синдиката, чието създаване е вдъхновил. Босман е едно от лицата на ФИФПро.
„Бях млад и красив. Сега съм стар и различен. Повечето футболисти няма да ме познаят, но за моя случай продължава да се говори. Мисля, че това е позитивният ефект. След 20 години може и да не съм жив, но „Правилото Босман“ ще остане. Всички футболисти спечелиха пари заради него, само аз не забогатях“, твърди Жан-Марк Босман.Белгиецът признава, че в момента е толкова беден, че не гледа футбол по телевизията. Той не може да си позволи таксите на платените канали. В момента целта на Босман е да отгледа добре двамата си малки сина Мартин и Самуел, както и порасналата си дъщеря.
„Мартин и Самуел са твърде малки, за да знаят за моя случай. Не искам още сега да усложнявам живота им. Все пак наскоро тръгнаха на училище. Може би по-късно, когато пораснат, ще разберат какво баща им е направил за професионалните футболисти. Вероятно ще прочетат в интернет за това. Преди моя случай футболните клубове продаваха кокошки, коне, мулета или прасета, но не и хора. Футболистите трябва да се третират като всички останали работници. Точка! Това е същината на „Правилото Босман“, разкрива бившият футболист.
МАТ СЛЕЙТЪР, „БИ БИ СИ“
