Точно преди 35 години, на 26 април 1986 г., се случва една от най-страшните трагедии в следвоенната история на Европа – аварията в Чернобилската атомна електроцентрала (ЧАЕЦ). Според различни източници, жертвите са между 2000 и 4000 човека. Последствията от катастрофата по един или друг начин обаче оказват влияние на живота и здравето на около 5 милиона граждани на тогавашния СССР.

Трагедията не подминава и спортистите. По стечение на обстоятелствата само седмица след аварията Динамо (Киев) печели КНК - последният международен трофей на клубовете от Съветския съюз. Дълго време информацията за проблема в Чернобил се пази в тайна от комунистическите власти. Масовите мероприятия не се отменят, в това число и футболните мачове.

Още на следващия ден след аварията Динамо (Киев) приема Спартак (Москва). Украинската столица е само на 150 км от Припят, най-близкият град до ЧАЕЦ. На стадиона има 82 000 зрители. Никой не знае за случилото се.

„Преди мача с Динамо изненадващо ни настаниха в друг хотел. Нощта спах много лошо. Може и заради радиацията да е било. На сутринта се чувствах някак вял“, признава бившият играч на Спартак Александър Бубнов (на снимката вдясно).

Старши треньорът на Динамо (Киев) Валерий Лобановски е един от първите, които научават за аварията в Чернобил, но това става едва след мача със Спартак. Неговият тим печели с 2:1, а едно попадение бележи Игор Беланов (с белия екип вляво), който в края на годината ще бъде определен за носител на „Златната топка“.

Лобановски получава уверения, че нищо страшно не се е случило. На обикновените граждани нищо не се съобщава за извънредната ситуация. Бившият администратор на Спартак (Москва) Александър Хаджи научава за аварията съвсем случайно на железопътната гара, където искал да купи билети за втория отбор.

„Мислех, че нямам никакъв шанс и всичко е продадено предварително. Оказа се, че влаковете се празни. Никой не знаеше причината за това, въпреки че беше много необичайно“, спомня си Хаджи.

По думите му, едва седмица по-късно по радиото с кратко съобщение се съобщава за аварията в ЧАЕЦ, но населението е успокоено с думите, че радиоактивните облаци са отишли към Европа. По това време на Спартак (Москва) му престои гостуване на Динамо (Минск). Беларуската столица също не е далеч от Припят.

В същото време Динамо (Киев) се готви за финала на КНК срещу Атлетико (Мадрид). Звездата на тима Олег Блохин до последно считал появилите се тревожни слухове за дезинформация.

„Още на следващия ден след аварията в Киев се появиха слухове за случилото се. Първоначално не вярвах и затова семейството ми остана в града. След това говорих с един генерал от КГБ, който живееше в моя блок. Той ми каза, че положението в Чернобил е много сериозно. Веднага след това пратих семейството си в Миргород, където живееше семейството на съпругата ми“, разказва носителят на „Златната топка“ за 1975 г. (вдясно получава наградата си от "Франс Футбол").

Финалът на КНК се провежда в Лион. Докато в СССР за трагедията се знае много малко, то в Европа вече е наясно със случилото се. Бившият защитник на киевляни Андрей Бал е разказвал как отборът е посрещнат на летището във Франция: „Журналистите ни обградиха и започнаха да ни питат за взрива в атомната електроцентрала, а не за мача с Атлетико. А ние нищо не знаехме за аварията.“

На терена Динамо тотално превъзхожда „дюшекчиите“. Александър Заваров, Олег Блохин и Вадим Евтушенко бележат по един гол. Второто попадение е истински шедьовър на атаката със смяна на фланговете с три паса. Силен мач прави и вратарят Виктор Чанов, който спасява всички опасности пред вратата си. Според Блохин един от френските вестници след мача твърди, че тимът от Киев е спечелил, тъй като е бил облъчен с радиация.

В същото време в украинската столица времето тече в обичайния си порядък. Все едно нищо не се е случило. Подготвят майските празници. Манифестациите и другите мероприятия се провеждат по план, за да се избегне паника сред населението.

За истинските размери на катастрофата играчите на Динамо разбират едва при прибирането си от Франция. Едва тогава започват да пращат семействата си далеч от Киев.

„Съпругата ми, синът ми и дъщеря ми проводих при моите родители в Харков. След това прекараха лятото в дома на моя приятел Реваз Челебадзе от Динамо (Тбилиси)“, твърди бившият съветски национал Владимир Бесонов (вдясно).

Самият той, въпреки риска от облъчване, заедно със Сергей Балтача, отива в Чернобил, за да се срещне с работниците, ликвидиращи последствията от аварията.

„Всички дойдоха много сънени и адски уморени. Когато си тръгвахме, ни предупредиха, че трябва да изхвърлим дрехите си. Пред моя апартамент в Киев аз се съблякох и пуснах облеклото си в канализацията за боклука. Влязох у нас чисто гол“, допълва бившият десен бек.

Александър Бубнов счита, че аварията в Чернобилската атомна електроцентрала е нанесла и поражения върху здравето на Валерий Лобановски. Легендарният специалист успява да подобри състоянието си значително през 90-те години, когато работи в ОАЕ.

Трагедията се отразява и върху настоящия треньор на Краснодар Виктор Гончаренко. Баща му Михаил е един от участниците в ликвидирането на пораженията от аварията. Още в първата седмица той получава огромна доза радиация и седем години по-късно умира. По това време Виктор е само на 16 години.

От футболистите на Динамо (Киев), участвали във финала срещу Атлетико (Мадрид) и в мача срещу Спартак (Москва), днес между живите не са Виктор Чанов и Андрей Бал.
Николай Егоричев, Чемпионат.Ру
Превод от руски на Веселин Русинов, БЛИЦ СПОРТ