Няма спор, че когато чуем за мач между Италия и България, се сещаме главно за две събития. Първото е полуфиналът на Мондиал 94 и френския съдия Жюел Киню, а второто е четвъртфиналът от европейското първенство през 1968 година. Или казано по-точно - за онова нарушение в наказателното поле на “адзурите” през второто полувреме, когато при 2:1 за тях Алесандро Костакурта игра с ръка, но главният рефер си затвори очите.
В рубриката БЛИЦ Архив ще се спрем малко по-подробно върху човека, причинил главоболие на цял един народ и получил хиляди, да не кажем милиони “поздравления” до девето коляно. Ще разкрием кой е Жюел Киню – съдията, клъцнал ни главата на прословутия полуфинал с Италия. Има доста, ама доста любопитни факти, които българският запалянко не знае за него. Започваме с първия...
Знаете ли кога е роден Жюел Киню? На 17 ноември 1950 година. На великата за България дата 17 ноември, когато през 1993 година Емил Костадинов вкара двата прекрасни гола насред “Парк де Пренс”, изстреляли националите на световното първенство в САЩ и довели до страдание на цяла Франция.
Знаете ли, че Жюел Киню има двама братя, с които са тризнаци? Жюел, Ив и Ален Киню. Той е единственият в цялата история на професионалното футболно съдийство, който е тризнак. Тримата имат с 14 години по-голяма сестра.
Той е и единственият футболен съдия, на когото е посветен роман. През 1994 година, малко след края на световното първенство в Щатите, френският писател Кристоф Доне издава поредната си книга със заглавие “Чичо ми”. Главното действащо лице в произведението е именно Жюел Киню, който наистина е чичо на Доне. Любопитното е, че реферът е със само 6 години по-голям от Кристоф, който е роден през 1956-а и е син на по-голямата сестра на тризнаците.
В романа Доне разказва за чичо си, за неговите проблеми както в живота, така на футболния терен. Героят е изключително емоционална и чувствителна личност. Страда от безсъние и никакви лекарства не успяват да му помогнат, докато не се намери един странен психолог, притекъл му се на помощ. Писателят твърди в романа си, че една от причините за безсънието на главния герой са... “несправедливостите, извършени по време на мач.” Дали Киню е спал спокойно и след мача Италия – България (2:1), можем само да гадаем...
Политически Жюел Киню е ляво настроен. Винаги е гласувал и е подкрепял социалистите във Франция, като на моменти убежденията му са направо комунистически. Защо ли? Защото така е възпитан. Родителите му – и майката, и бащата, са комунисти в червата. Татко му е членувал във френската комунистическа партия, а като юноша е мечтал да избяга в СССР. За Киню-старши има само двама лидери, на които се е прекланял – Владимир Илич Ленин и Йосиф Висарионович Сталин.
А знаете ли къде е бил Жюел Киню навръх 17 ноември 1993 година? В официалната ложа на “Парк де Пренс”. Същия ден той организира парти по случай рождения си ден. Събитието трябва да се проведе веднага след мача в ресторант, намиращ се близо до стадиона. Киню е резервирал няколко маси, поръчал е най-големите специалитети и е донесъл 30-годишно вино, за да го изпие с приятелите си. Плюс, разбира се, и трилитрова бутилка от прословутото френско шампанско. По-рано през деня той получава страхотен подарък – информират го, че е получил наряд да свири мача за Междуконтиненталната купа между Милан и Сао Паоло в Токио на 12 декември. Всичко обаче се проваля с гръм и трясък в онази проклета за Киньо и Франция 90-а минута. След мача няма тържество, няма купон, няма тостове, а бутилките остават неотворени... Впоследствие Киню признава, че това е най-черната вечер в живота му и най-тъжният му рожден ден.
Е, дали няколко месеца по-късно той си отмъсти на България? Едва ли... Племенникът му, писателят Кристоф Доне, твърди, че чичо му е много емоционална личност, но в никакъв случай не е злопаметен човек. И че дни наред преживява всяко свое отсъждане на терена, даже и когато е бил прав. Такъв е и случаят на Мондиала през 1986 година в Мексико, когато още в 56-ата секунда показва червен на картон на уругваеца Батиста за груб фаул срещу шотландската звезда Гордън Страхан.
