Най-популярният спорт в света е измислен в Англия, но родината на футбола може да се похвали с един единствен голям успех на международно национално ниво. Това е световната титла от Мондиал’66, когато „трите лъва“ печелят купата „Жул Риме“ на собствена територия след победа на ФРГ с 4:2 след продължения. Срещата ще се помни и с мистерията дали топката минава голлинията при гола на Джеф Хърст за 3:2 в началото на продълженията.
ПРЕДИСТОРИЯТА
Англия получава възможността да приеме световното първенство след гласуване, проведено в Рим през 1960 г. Надпреварата за домакинство е истински двубой и родината на футбола печели вота с 34 гласа срещу 27 за ФРГ. Няколко месеца преди самия шампионата световната купа е открадната, докато се намира на публичен показ в Уестминстър. Седем дни по-късно трофеят „Жул Риме“ е намерен увит във вестник в един крайградски парк в Южен Лондон. За срам на британската полиция и прочутия „Скотланд Ярд“, купата е намерена от кучето Пикълс (на снимката вдясно) и неговия собственик Дейвид Корбет. Когато Корбет занася купата в близкия полицейски участък, той е разпитван като основен заподозрян за кражбата. След това той и неговото куче се превръщат в истински знаменитости.
На самото световно първенство Англия като домакин играе всичките си мачове на „Уембли“. Легендарният стадион е истинска крепост за „трите лъва“. Те достигат до финала без загуба. След като правят нулево равенство с Уругвай на старта, следват победи над Мексико, Франция, Аржентина и Португалия. Англичаните получават гол едва на полуфинала, когато Еузебио е точен от дузпа за тима си при загубата с 1:2 след гола на Боби Чарлтън. ФРГ също стига до финала без загуба. Записани са победи над Швейцария, Испания, Уругвай и СССР, както и нулево равенство с Аржентина.
ФИНАЛЪТ
Шампионът на осмото световно първенство се определя на 30 юли 1966 година в мач между Англия и Германия. Двубоят се играе в събота. Това е един от двата случая в историята на световните първенства по футбол, в които шампионът не се излъчва в неделя. Другият случай е от 1930 година.
В деня на финала над 96 000 зрители са по трибуните на „Уембли“, но е голяма рядкост по тях да се види бялото английско знаме с червения кръст на Свети Георги. Вместо това се вее британският флаг – Юниън Джек. Трибуните са оцветени в синьо, червено и бяло. Забелязват се и германски знамена, тъй като в деня на финала пристигат стотици германци.
Капитанът на англичаните Боби Мур печели жребия и избира поле за своя тим, предоставяйки на немците първи да изпълнят център и първи да играят с топката. За голяма изненада на зрителите само 12 минути по-късно играчите на Алф Рамзи ще трябва също да се подредят, за да изпълнят център. Германците са открили резултата. След центриране на Зигфрид Хелд и грешка на Рей Уилсън топката попада в Хелмут Халер, който се разписва въпреки опитите на Джеки Чарлтън и Гордън Бенкс да му попречат.
Минути по-късно резултатът е равен. Волфганг Оверат прави фаул и Боби Мур бързо центрира в наказателното поле, където Джеф Хърст се оказва непокрит и изравнява. В 78-ата минута англичаните излизат напред. Мартин Питърс се разписва след заучено изпълнение на корнер. Германците се хвърлят напред за изравняване на резултата и достигат до това в предпоследната минута на редовното време. Волфганг Вебер е точен при разбъркване в наказателното поле.
ФАНТОМЪТ ОТ ПРОДЪЛЖЕНИЯТА
Така се стига до продължения. В 11-ата минута на първото продължение Алан Бол центрира, Хърст овладява топката и стреля. Кълбото се удря в напречната греда и тупва около голлинията и е изчистена. Съдията Готфрид Дийнст от Швейцария е несигурен какво да отсъди и се доверява на преценката на своя асистент Тофик Бахрамов от СССР, който зачита гол. Така Англия отново взима аванс във финала, а в историята на футбола се появява един от най-спорните голове, известен като „Голът фантом“. Коментарите за това попадение не спират и до днес. Хърст вкарва още едно попадение в последната минута на продърженията и гарантина световната титла на „трите лъва“. Той влиза в историята като единственият автор на хеттрик на финал на световно първенство.
При гола му вече има фенове на Англия, които са влезли на терена. За това свидетелства и коментарът на Кенет Уолстънхолм по „Би Би Си“: „Ето го и Хърст! Той напредва... Няколко души вече са на терена. Те си мислят, че всичко е свършило. Сега вече свърши! Това е четвърти гол!“
НАГРАЖДАВАНЕТО И ПРЕМИЯТА
Английската кралица Елизабет II връчва трофея „Жул Риме“ на Боби Мур. След това капитанът на „трите лъва“ е понесен на раменете на Джеф Хърст и Рей Уилсън. След това има парти за спечелването на световната титла в петзвезден хотел, а сред гостите на тържеството са Дейвид Корбет и неговото куче Пикълс. Футболната асоциация награждава английските национали със сумата от 22 000 паунда. Капитанът Боби Мур предлага парите да бъдат разпределени между 22-ата играчи, а не само между 11-орката от финала. Това прави по 1000 паунда на човек. За да се добие представа за размера на тази сума през 1966 година, трябва да се вземе предвид, че четири години по-рано Боби Мур като футболист на Уест Хям е получавал по 8 паунда на седмица, а съпругата му Тина е получавала по 11 паунда седмична заплата.
30 юли 1966 г.
Англия – ФРГ 4:2 след продължения
0:1 Хелмут Халер (12), 1:1 Джеф Хърст (18), 2:1 Мартин Питърс (78), 2:2 Волфганг Вебер (89), 3:2 Джеф Хъст (101), 4:2 Джеф Хърст (120)
Англия: Гордън Бенкс, Джордж Коен, Джеки Чарлтън, Боби Мур, Рей Уилсън, Ноби Стайлс, Алан Бол, Боби Чарлтън, Мартин Питърс, Джеф Хърст, Роджър Хънт
Селекционер: Алф Рамзи
ФРГ: Ханс Тилковски, Хорст-Дитер Хьотгес, Вили Шулц, Волфганг Вебер, Карл-Хайнц Шнелингер, Франц Бекенбауер, Волфганг Оверат, Хелмут Халер, Уве Зелер, Зигфрид Хелд, Лотар Емерих
Селекционер: Хелмут Шьон
Лондон, „Уембли“ – 96 924 зрители
Съдия: Готфрид Дийнст (Швейцария)
Жълт картон: Мартин Питърс (Англия)