“Левски” и Берое излизат във финала за купата на България на стадиона в Ловеч тази вечер. Интересното е, че двата отбора вече имат един изигран финал. Това е решителният мач за Купата на Съветската армия, игран на 23 май 1979 година.
Година по-рано Марек побеждава ЦСКА във финала с 1:0 и всички очакват, че Берое ще повтори подвига на дупничани и че ще има много оспорван мач. Уви, дербито е само през първото полувреме. В крайна сметка “сините” печелят с 4:1 и съвсем заслужено печелят трофея за 14-и път в историята си.
”Заслужен успех”, е заглавието с което вестник “Работническо дело” отразява мача.
“В досегашната история на турнира много рядко финалният мач е завършвал с толкова убедителен резултат в полза на победителите. Преднината от три гола точно показва съотношението на силите”, пише още изданието.
Убедителният резултат в полза на “Левски” е водещ мотив и в материала на вестник “Старт”.
“А до вратите не се стигаше лесно” е заглавието - лайтмотивът в статията е, че убедителният резултат не е пряко отражение на показаната от двата отбора игра.
“...Бяхме свикнали на особено оспорвани финали за ценния футболен трофей – купата, подарена на българските футболисти от Съветската армия. Нито един отбор не остава извън този продължителен турнир, нито един състав, стигнал до финала, не пропуска да направи всичко възможно, за да спечели. Та през последните години, от 1972 насам, победителят винаги е бил излъчван само с един гол преднина. При това – два пъти след продължения. А и Марек през миналата година наруши традицията софиянци да печелят финалите, в които срещат извънстолични състави. Напрегнат финал можеше да се очаква и сега. “Левски-Спартак” играе в този турнир с особени амбиции, Берое, победил носителя на купата, трябваше да дойде с желанието да покаже, че в решителните моменти се чувствува добре на всеки стадион. Всъщност двубоят продължи само 47 минути. След като поведе с 2:1, “синият” отбор като че вече бе носител. Защото Берое явно започваше да доказва, че не вижда в себе си сили да изравни резултата и да тръгне към победата”, пише Старт.
“Почти половин час двата отбора не можеха да намерят път към вратите. Искаха да ги превземат с далечни удари, които или не намираха очертанията им, или не бяха достатъчно трудни, та да видим възможностите на вратарите. И точно тогава, след 29 минути игра, Стоянов изненадващо намери пространство пред Лафчис, получи топката и изключително хладнокръвно откри резултата. Радостта беше голяма, но продължи по-малко от минута. Панов изравни и мачът започна от ново. Но като че повече за единия отбор. За “Левски”. Берое се стараеше да поддържа някакво равновесие, но само толкова”, продължава статията на вестник “Старт”.
“Това съвсем не ще рече, че “сините” заиграха особено силно или с явна амбиция. Продължиха настойчиво, но без някакъв ясен план. Всеки като че разчиташе повече сам на себе си, отколкото на колектива. Борисов (след някой добри срещи напоследък) се увлече във водене на топката, Гочев като че ли всеки път искаше да се пребори с по трима беройци, Барзов, човекът, който трябваше да “прави” играта, непрекъснато грешеше, а Войнов се чувствуваше явно неудобно на левия фланг. И затова “сините” стигаха до вратата трудно. И изковаха победата си тъкмо в стила, в който играха – след индивидуални прояви на Гочев и после на два пъти на Панов”, продължава изданието.
“Кристалният трофей за 14-и път в прегръдките на “Левски-Спартак” е заглавието на вестник “Народен Спорт".
Това издание обръща по-голямо внимание на създадените ситуации в срещата и залага повече на фактите, отколкото на оценките.
“Още в 8-ата минута Панов улучи гредата, малко по-късно Гочев пропусна да реализира и въобще се очерта леко превъзходство на столичните футболисти. Първият гол обаче вкараха гостите, след като техният най-деен играч Стоянов излъга цялата защита и точно насочи топката в мрежата. Няма ли да се повтори миналогодишната история, когато тук на същия стадион Марек се наложи над ЦСКА “Септемврийско знаме”? Не, “сините” контрираха още на следващата минута и в бъркотията пред вратата на Берое Панов (не без помощта на Белчев и Кръстев) бързо възстанови равенството. Този резултат се запази до края на полувремето. Играта обаче не беше от особено качество. Пък и нали още бяхме под впечатлението на мача от предишната вечер Аржентина – Холандия, излъчен по телевизията, та критериите ни бяха повишени”, пише “Народен Спорт”.
По-голямо оживление настъпи след почивката. Тогава за по-малко от половин час “Левски-Спартак” отбеляза нови три гола и си осигури рано победата. Панов стана автор на хеттрик и получи лека болка в крака, напусна терена аплодиран като най-точният снайперист... И в нападението на беройци личаха изкусни стрелци в лицето на Петко Петков и Стойчо Младенов, но този път нещо явно не им вървеше. Пък и Лафчис с вещина парираше всяка заплаха”, допълва изданието.
Вестниците отразяват и няколко интересни факта, свързани с мача. Всички акцентират, че това е 14-ият път, в който “сините” печелят трофея, както и че Петков от Берое е голмайстор на турнира. Павел Панов пък става петият футболист, вкарал хеттрик във финала. Още в първия финал за купата на съветската армия Божил Ласков от Левски реализира хеттрик. След него това правят Д. Миланов от ЦСКА, Христо Илиев (Левски) и Андрей Желязков (Славия).
“ЛЕВСКИ” – БЕРОЕ 4:1
0:1 Стоянов (29), 1:1 Панов (30), 2:1 Гочев (47), 4:1 Панов (60, 68)
"ЛЕВСКИ": Лафчис, Николов, Тишански, Аладжов, Грънчаров, Барзов, Войнов (46 – Милков), Кочев, Гочев, Панов (70 – Никочев), Борисов
БЕРОЕ: Кръстев (64 – Костов), Белчев, Минчев, Георгиев, Кашеров, Стоянов, Петров, Липенски, П. Петков, Ст. Младенов ( 64 – Николов), Топузаков
Съдия: А. Кадетов (СССР), Стадион “Васил Левски” 40 000 зрители.
