Българският национален отбор гостува на Франция в квалификация за Мондиал 2018. Интересното е, че това е първата среща между „лъвовете“ и „петлите“ за последните 20 години. А това изглежда наистина изненадващо на базата на факта, че по принцип често се срещаме с французите в квалификациите за световни първенства и досега на подобен етап имаме общо 9 мача. Само ирландците имат повече такива срещи с „петлите“ - 12.
Трябва да се отбележи, че България спечели и последните си три мача срещу Франция от квалификации за световно първенство. За последно губим от „петлите“ в световна квалификация на 21 ноември 1984 г., когато Мишел Платини вкарва от дузпа единствения гол на „Парк де Пренс“. На 2 май 1985 година побеждаваме с 2:0 на „Васил Левски“, а а 9 септември 1992 година повтаряме успеха със същия резултат като домакини. Следва историческият успех на 17 ноември 1993 година на „Парк де Пренс“ с 2:1 след двата гола на Емил Костадинов.
Последният мач между България и Франция обаче беше от груповата фаза на Евро'96. На „Сейнт Джеймсис Парк“ в Нюкасъл „лъвовете“ губят с 1:3 от „петлите“ в последния си мач на европейското първенство. Това не само спира Пеневата чета от класиране за четвъртфиналите, но и слага началото на края на най-успешното поколение на българския национален отбор. На 18 юни 1996 година Лоран Блан открива резултата за Франция в 21-ата минута, а в 64-ата Любослав Пенев си вкарва автогол. Пет минути по-късно Христо Стоичков връща едно попадение с точен удар от фаул, но в последната минута Патрис Локо оформя крайния резултат.
След това при завръщането в България на летище София Любослав Пенев произнася прословутата си реплика за супата. Поради тази причина е отстранен от националния отбор. Заради счетеното за провал представяне на европейското първенство селекционерът Димитър Пенев е освободен от поста. В знак на протест срещу отстраняването на двамата Пеневи Христо Стоичков обявява бойкот на националния отбор. Завръща се година по-късно, за да помогне за класирането на България на световното първенство във Франция през 1998 година.
18 юни 1996 г.
Европейско първенство, групова фаза
БЪЛГАРИЯ – ФРАНЦИЯ 1:3
0:1 Лоран Блан (21), 0:2 Любослав Пенев (64-автогол), 1:2 Христо Стоичков (69), 1:3 Патрис Локо (90)
България: Борислав Михайлов, Емил Кременлиев, Петър Хубчев, Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Йордан Лечков, Златко Янков (78-Даниел Боримиров), Ивайло Йорданов, Красимир Балъков (82-Георги Донков), Христо Стоичков, Любослав Пенев
Селекционер: Димитър Пенев
Франция: Бернар Лама, Лилиан Тюрам, Лоран Блан, Марсел Десаи, Бишенте Лизаразу, Кристиан Карембьо, Дидие Дешан, Венсан Герен, Зинедин Зидан (62-Рейнал Педрос), Юри Джоркаеф, Кристоф Дюгари (70-Патрис Локо)
Селекционер: Еме Жаке
Нюкасъл, „Сейнт Джеймсис Парк“ - 26 976 зрители
Съдия: Дермът Галахър (Анг)
Жълти картони: Емил Кременлиев, Трифон Иванов (България); Марсел Десаи, Кристоф Дюгари (Франция)
КАКВО ПРАВЯТ ФРАНЦУЗИТЕ СЕГА
Бернар Лама – След края на кариерата си през 2001 година остана встрани от прожекторите и големия футбол, въпреки че през 2006 година имаше кратък престой начело на националния отбор на Кения. В момента е генерален мениджър на представителния тим на Френска Гвиана. Само преди дни се появиха фалшиви информации за смъртта му.
Лилиан Тюрам – През 2008 година обяви край на кариерата си, след като на медицински прегледи за престоящ трансфер в ПСЖ му беше открит порок на сърцето. През 2013-а беше обвинен в домашно насилие от тогавашното си гадже Карин льо Маршан, която след това оттегли жалбата си срещу него. Няколко месеца по-късно двамата се разделига. Тюрам е много активен на политическата сцена, където често защитава правата на малцинствата и хората с нетрадиционна сексуалност.
Лоран Блан – Сложи край на кариерата си през 2003 година и след това стана треньор. Първо води Бордо, с който спечели шампионската титла, купата на Лигата и два пъти Суперкупата на Франция. След Мондиал 2010 застана начело на националния отбор и води „петлите“ до край на Евро 2012, където тимът отпадна от Испания на четвъртфиналите. През 2013 година пое ПСЖ и с парижани спечели три шампионски титли, два пъти купата на Франция, три пъти купата на Лигата и три пъти Суперкупата. През това лято напусна треньорския пост на „Парк де Пренс“.
Марсел Десаи – През 2006 година приключи с футбола след кратък престой в катарски клубове. След това стана футболен анализатор за няколко английски телевизии. Занимава се с благотворителност. Написа и автобиографията си „Капитан“. Посланик на добра воля на УНИЦЕФ за Гана.
Бишенте Лизаразу – Сложи край на футболната си кариера през 2006 година, но не остана далеч от спорта. Отдаде се на състезания по бразилски жиу-жицу и дори спечели европейската титла през 2009 година. Участва в рали състезания, практикува сърфинг. Работи като футболен анализатор за френска телевизия.
Кристиан Карембьо – Приключи с футбола преди 10 години. Освен със спортната си кариера беше известен и с брака си със словашкия модел Адриана Скленарикова. Двамата се разведоха в края на 2012 година. Карембьо работи като водещ на телевизионната поредица „За островите и хората“ по френска телевизия. През това лято беше анализатор на Евро 2016 за британски телевизионен канал.
Дидие Дешан – Тогавашният капитан на „петлите“ сложи край на кариерата си през 2001 година и веднага се зае с треньорска дейност. Пое Монако и спечели купата на Лигата, а освен това изведе отбора до финал на Шампионската лига през 2004 година. През сезон 2006-07 води Ювентус в Серия „Б“, където тимът беше пратен заради участието си в скандала „Калчополи“. През 2009 година пое Олимпик (Марсилия) и спечели шампионската титла, три пъти купата на Лигата и два пъти Суперкупата. От 2012 година е начело на националния отбор на Франция, който изведе до финал на Евро 2016.
Венсан Герен – Официално приключи кариерата си през 1999 година, въпреки че имаше кратко завръщане през 2001-а на аматьорско ниво. След това работи като футболен анализатор за различни френски футболни канали. От тази година се изявява като специалист по футболни прогнози за специализиран сайт за залози.
Зинедин Зидан – През 2006 година сложи край на кариерата си. Три години по-късно стана съветник на президента на Реал (Мадрид) Флорентино Перес. Междувременно се занимава в различни благотворителни дейности и беше посланик на кандидатурата на Катар за домакин на Мондиал 2022. Работи като помощник-треньор на Реал (Мадрид) по времето на Карло Анчелоти, а междувременно водеше и втория отбор на клуба. От началото на тази година беше назначен за треньор на Реал (Мадрид) след уволнението на Рафаел Бенитес и изведе Кралския клуб до триумф в Шампионската лига.
Рейнал Педрос – Приключи с футбола през 2009 година. Взе диплома за треньор и пое аматьорския Сен Приве-Сен Илер, но през 2012 година напусна клуба. След това работи като консултант за френски телевизионен канал.
Юри Джоркаеф – Сложи край на кариерата си на 29 октомври 2006 година заради контузия докато играеше за Ню Йорк Ред Булс. Записа една песен, но не започна музикална кариера. В последните години управлява собствената си фондация, която се занимава с организирането на различни футболни прояви в Ню Йорк.
Кристоф Дюгари – През 2005 година обяви край на кариерата си. През 2009 година е използван като коментатор на футболни мачове за популярна видео игра. Работи като анализатор за различни телевизии. От тази есен коментира и мачове от английското първенство. Води и всекидневно телевизионно шоу „Тийм Дюга“.
Патрис Локо – Окачи футболните обувки на пирона през 2004 година. Четири години по-късно отвори собствена промоутърска компания. От 2011 година заедно с бившия сенегалски ръгбист Стив Саргос управляват собствени ресторант и бар.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
