По повод 50-годишния юбилей на Стоичков и предстоящото грандиозно шоу на 20 май на Националния стадион, в рубриката БЛИЦ Архив ще ви разкажем за някои интересни истории от живота и кариерата на най-успелия български футболист.

Връщаме лентата назад през 1987 година. Датата е 31 октомври. ЦСКА гостува на Ботев (Пловдив), тогава Тракия. „Червените” са в отлична форма и с уникален отбор, направил дубъл през пролетта на същата година. В състава блестят младите Любо Пенев, Емо Костадинов и Христо Стоичков, както и опитните Георги Велинов, Лъчезар Танев, Ивайло Киров.

През календарната 1987 година ЦСКА три пъти играе с вечния си съперник Левски. Натупва го два пъти, веднъж дербито завършва наравно. „Армейците” обаче трудно играят срещу „канарчетата” в Пловдив. През май месец губят с 0:1, а на 31 октомври им предстои поредно гостуване, което е от новия сезон.

Мачът се играе на стадион „Христо Ботев”. Пълно е с народ - близо 30 000 се изсипват на трибуните. Че ЦСКА има силен отбор, има, но „жълто-черните” хич не са за подценяване. Марин Бакалов, Тодор Зайцев, Гецата Георгиев, Петър Зехтински, Атанас Пашев, Антим Пехливанов и останалите правят класата на тима.

Стоичков има здравословни проблеми преди дербито на кръга. Мъчи го зъб. Ама здравата го мъчи. Докторите му дават няколко болкоуспокояващи хапчета и уж всичко наред. На терена обаче нещо не е наред за ЦСКА. „Армейците” трудно пипат топката и логично падат. Тракия печели пак с 1:0 след гол на Марин Бакалов от пряк свободен удар. Мери Попинз, както наричат техничаря, майсторски врътва топката в горния ъгъл.

ЦСКА тръгва да изравнява и чак сега се сеща, че трябва да вкарва голове. Но пустото му кълбо не ще да влиза. Коварен шут на Ицо профучава покрай гредата. Пак той от 5-6 метра пропилява златен шанс. Стоичков се изнервя в последните минути, когато страничният рефер му вдига несъществуваща засада. Христо полудява, ръкомаха в свои стил в ръце, а от устата му излизат някакви думи. Псувни. Тлъсти псувни. Иска напразно обяснение от главния съдия Стефан Чакъров и от асистента му.

За капак публиката го подкарва. „Жълто-черната” агитка скандира: „Куче, Куче!” – прякор, който Стоичков никак не харесва. След последния съдийски сигнал започват да го замерват с жълти стотинки и пакетчета със слънчоглед. Христо им показва юмруци и нахлува в тунела на стадиона, където се спречква с двама-трима футболисти на Тракия. После влиза като гръмотевица в съблекалнята. Бие няколко шута на някакъв стол и на една пейка, псувайки като хамалин.

Но екшънът тепърва предстои.  На излизане от съблекалнята, в самия тунел на стадиона, Ицо пак се сблъсква с местните фенове, които по някакъв начин са попаднали там, където не им е мястото. Те отново започват да обиждат Христо.

Този път пердето на Стоичков пада. Побеснелият футболист размахва юмруци и се затичва към ултрасите, които са не повече от двама-трима. Няколко ченгета се опитват да му попречат. Сред тях е и майор от пловдивската милиция. Ицо им посяга и къса единия пагон на офицера. На секундата двама униформени му извиват ръцете, а друг му щраква белезниците. Стоичков е арестуван. Качват го в милиционерска кола със синя лампа и го отвеждат в най-близкото районно управление.

Работата е бая дебела. Да посегнеш на милиционер в комунистическо време си е голяма простотия. А да му скъсаш и пагона, си е направо престъпление.

Шефът на РПУ-то обаче се оказва цесекар. И човек с големи връзки. Той звъни в кабинета на Добри Джуров, но не го открива. Дават му обаче домашния телефон на армейския генерал. По някаква случайност Джуров е в дома си, тъй като е гледал мача по телевизията. Само с две-три изречения той разрешава проблема. Нарежда да освободят Стоичков, като се заканва, че лично ще го привика на разговор.

Така Камата отървава кожата. Още на другия ден обаче той е изправен на крака пред Добри Джуров. Генералът, заклет цесекар, прави Ицата на две стотинки. Дръпва му една продължителна реч, порицава го за хулиганското му поведение. И му казва право в очите: „Ако не бях аз, сега можеше и в затвора да те вкарат. Повториш ли издънката, няма да се намесвам, да знаеш!”.

Стоичков стои като препариран с наведена глава, забил поглед в пода. От буйния му нрав няма и помен. Кротък е като зайче.

За екшъна си спомня бившият нападател на Тракия Антим Пехливанов. Той става свидетел на цялата история:
„След мача стана голяма патаклама, но чак бойно поле не е било. Публиката помисли, че едва ли не се изколихме в тунела, защото скандалите между футболистите започнаха от терена, още преди да се приберем вътре. В тунела има ехо и крясъците между нас се чуваха и отвън. На всичкото отгоре милиционерите затвориха вратите, за да не влизат ненужни хора към съблекалните. Трима фенове на Тракия обаче бяха успели да се намърдат там.

Аз не видях Стоичков да е късал пагона на милиционера. Направи опит, избута го много силно, но не помня късане на пагони. По това време в тунела влезе бай Стоичко, бащата на Ицо. Като видя развилнелия си син, се ядоса и му прасна един шамар. Точно тогава арестуваха Ицо, но бързо го освободиха. Вечерта Стоичков пренощува в Пловдив при родителите си в жк „Тракия”, а на другия ден тръгна за София.”
БЛИЦ СПОРТ