Херардо Мартино ще бъде общо 52-ият треньор в историята на Барселона и петият южноамериканец. Той наследи на поста оттеглилия се заради заболяване Тито Виланова. Доскорошният предводител на Нюелс Олд Бойс си спечели добра репутация с работата си с парагвайския национален отбор. С него стигна до четвъртфинал на Световното първенство в ЮАР преди 3 години и финал в Копа Америка. Мартино изведе Нюелс Олд Бойс до титлата в Торнео Финал на Аржентина и до полуфинал в Копа Либертадорес.
Идването на Херардо е удобен момент да припомним кои бяха другите южноамериканци, оставили следа на треньорския мостик на Барселона. Трима от тях са сънародници на Мартино - Хеленио Херера, Роке Олсен и Сесар Луис Меноти. Четвъртият е уругваецът Енрике Фернандес.
Енрике Фернандес
1947-1950
Връща се в Барса през сезона 1947-1948. Само година по-рано уругваецът е приключил кариерата си на футболист заради тежка контузия в коляното. Първият сезон под ръководството на Енрике е успешен – шампионската титла е спечелена в последния момент.
Барса дублира успеха, като изпреварва Валенсия. През 1950 г. каталунците грабват Латинската купа, за която се борят най-силните тимове от Италия, Франция и Португалия. В първенството обаче нещата не вървят. Барса финишира на пето място, а доверието към треньора започва да свършва. Скоро Фернандес е махнат и заменен с бъдещата легенда Фердинанд Даучик.
Хеленио Херера
1958-60 / 1980-1981
Създателят на катеначото Хеленио Херера замисля печелившата си система като треньор на Барселона. Легендарният аржентинец е крал на “Камп Ноу” от 1958 до 1960 година и носи две шампионски титли на каталунците. После постига епохални успехи с италианския Интер. "Магьосникът" Хеленио Херера е мистериозна и зловеща личност с неясна дата на раждане. Любимото му кредо е: "Готов съм да сляза в ада и да сключа договор с дявола, стига това да помогне на моя отбор".
Най-успешен е дебютният сезон 1958/1959. Тимът на Херера прекъсва хегемонията на водения от Ди Стефано Реал (Мадрид). Идването на Дон Алфредо в столицата преобръща историята на Ла Лига. В Белия балет бродират и виртуози като Ференц Пушкаш, Раймон Копа и Хенто. След последната титла на Барса Реал взима четири шампионски трофея, а един отива при Атлетик (Билбао). За “блаугранас” блестят Кубала (половината сезон е контузен), Луис Суарес, Шибор, Кочиш, Рамайетс...Каталунците печелят Купата на Краля след 4:1 над Гранада и стигат до третия си дубъл. Барса отново не греши в домакинските си мачове и подобрява головия рекорд с 96 попадения.
Титлата е дублирана през сезона 1959/1960. Финалът на първенството е много драматичен. Барса се гони до последно с Реал (Мадрид). Вечните врагове завършват с равни точки - 46. Каталунците обаче грабват златните медали заради по-добра голова разлика (два гола повече вкарани голове) - 58 срещу 56. Това обаче не спасява треньора Хеленио Херера, който е уволнен. Усложнените отношения със звездата Кубала са основната причина за освобождаването. Реал (Мадрид) елиминира Барса на 1/2 - финал за КЕШ и това също е повратен момент за уволнението. Херера си тръгва с две титли и една Купа на Краля за два сезона. През същия сезон тимът печели втората си Купа на панаирните градове, но под ръководството на Ерик Ребаса.
При втория си период през лятото и есента на 1980 г. Херера води тима само в 13 мача, в които записва 6 победи, 4 равни и 3 загуби. В разгара на първенството се случва драмата с отвличането на голмайстора на отбора Кини. Инцидентът дълбоко разтърсва съотборниците на звездата и самият Херера. “От този миг нещо в мен се пречупи. Не ми се занимаваше повече с футбол”, признава по-късно аржентинецът. За кратко легендата е сменена от друга емблематична личност – Ладислао Кубала. Унгарецът обаче също не се задържа дълго на поста и е наследен от...своя предшественик. Херера слага в клубната витрина само една Суперкупа, преди да се раздели окончателно с Барса и да приключи треньорската си кариера. Финалът е като в Шекспирова трагедия: “Мавърът свърши работата си. Мавърът може да си върви”...Любопитен нюанс към живота на този ексцентрик е и фактът, че е имал три съпруги - французойка, испанка и италианка. Когато журналистите го питат какво е усещането да си най-скъпоплатеният треньор в света, той отговаря: "Проблемът е, че имам 10 деца, които трябва да изхранвам." Магьосника умира на 9 ноември 1997 година във Венеция.
Роке Олсен 1965-1967
Олсен е бивш играч на кръвния враг на Барсе – Реал (Мадрид). За Белия балет записва 110 мача и 60 гола. Тежка контузия в коляното слага преждевременен край на кариерата му. Сезонът, в който Олсен поема тима на Барса е преходен – извършва се смяна на поколенията. В състава трудно се адаптират куп нови попълнения като Галего, Мюлер, Рейна, от наем пък се връща собственият юноша Карлес Рексач. Тежкият характер и експанзивния нрав правят Олсен непопулярен сред играчите му. След загуба от Елче, треньорът отсранява от тима Висенте и Рея, набедени за виновници за провала. Барселона финишира на трето място в първия сезон на Олсен. Спечелена е Fairs Cup, като на финала е победен Сарагоса с решителен гол на Рексач.
Следващият сезон, 1966-1967, се оказа и последен за спеца начело на каталунците. Провалът е голям, а ръководството на клуба уволнява аржентинеца, като на негово място е назначен Салвадор Артигас.
Сесар Луис Меноти
1983-1984
Назначението на Меноти се очаква да
окаже положително влияние върху отбора, показал огромен потенциал още при германеца Удо Латек. Аржентинецът, наричан El Flaco или Кльощавия, за кратко време вдига Барса на крака. Новият треньор налага своя любима схема на игра с дълбока преса още в половината на съперника. През този сезон Барса не печели кой знае какво (само една Купа на краля и една Купа на лигата). После обаче харизматичният специалист привлича най-големия футболист на 80-те години на ХХ век. Андони Гойкоечеа чупи крака на Диего Марадона, геният после прекарва хепатит и каталунците се разделят с мечтите за титла. А когато от Барса настояват да не играе в следващия мач между двата отбора заради Диего, Гойкоечея невъзмутимо отговоря: “Да не знаят толкова, че ще му счупя и другия крак”. С Бернд Шустер (между другото през 1981 г. също контузен от същия Андони Гойкоечея, наричан Касапина от Билбао) и Марадона “блаугранас” слагат във витрината си само една Суперкупа. Така заклетият пушач Меноти и почитател на Че Гевара и Борхес се разделя с “Ноу Камп” след 73 мача - 40 мача победи, 12 равни и 21 загуби. МИЛЕН ДИМИТРОВ /БЛИЦ
