Приятелката на загиналия под К2 (8611 метра) алпинист Атанас Скатов – Шени Бензеш, се завърна в подножието на втория по височина връх в света.

Тя публикува в "Инстаграм" снимка от Каракорум с италианката Тамара Лунгер, която също беше част от злополучната зимна експедиция. Двете ще изминат дългия път до базовия лагер на 5000 мeтра, пише "Монитор".

„След известни трудности и почти шест месеца ние се завръщаме, за да отдадем почит на любимите си хора на К2. Хубаво е да споделя тази емоция с Тамара“, написа Бензеш (вляво на снимката), която работи като адвокат в Пловдив.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

Шени беше с Наско почти до последния му дъх на фаталния 5 февруари, когато той загина на слизане от лагер 3 на 7300 м. 

При предишните 13 експедиции до осемхилядници (11 успешни) Скатов беше сам или със свои колеги алпинисти, но в последните седмици на подготовката си за К2 намери начин да вземе и Бензеш. Въпреки че също обича планината и пътешествията, Шени нямаше опит с високите върхове, но успя да стигне до базовия лагер в зимни условия.

Няколко часа след трагедията със Скатов под К2 изчезнаха трима от най-опитните участници в експедицията - чилиецът Хуан Пабло Мор, който се изкачва без кислород, исландецът Джон Снори и пакистанецът Али Садпара. Именно Мор беше партньор на Лунгер, която обаче се отказа да щурмува върха.

Сега Тамара има цел – да продължи мисията на Хуан Пабло, който обучаваше местните деца на катерене и да ги научи как да съхраняват ресурсите на земята си..

„Последните няколко дни се питам защо харесвам Пакистан, защо ме привлича, защо се връщам. Отговорът е: от любов“, сподели 35-годишната Лунгер и добави:

„Любов към пейзажите, планините, пустинята, местните хора и всички, които срещам и са на път като мен. Въпреки че последната експедиция разби сърцето ми, това място ми даде толкова много! И сега е време да върнем нещо на тази държава. Отправяме се отново към базовия лагер на K2 и мислите ни са насочени към красивите любими души, изгубени там. От онзи съдбовен ден минаха повече от пет месеца, а сякаш беше вчера. Простихме се също със Серги (Минготе – б. р.), Али, Джон и Атанас, разбира се! Всеки труден и болезнен момент може да носи със себе си и нещо красиво и в този случай това е следното: решихме да поемем щафетата и да продължим проекта, за който Хуан Пабло се грижи толкова много. И сме горди, че можем да правим това не само с момчета, но и с момичета“.