Всичко за Евро 2024 с БЛИЦ – ТУК!

Европейското първенство по футбол владее умовете и сърцата на феновете на „красивата игра“ вече седмица и вече си осигури място в златните страници на историята на турнира с няколкото рекорда, които бяха поставени – за най-много голове след първите мачове в групите, за най-млад и най-възрастен играч, за най-рано отбелязан гол и т.н.

Но историята на европейските първенства е богата на футболни постижения и драми и е пълна с изумителни факти и необичайни събития, които само допълват чара на събитието.

Иначе казано, ето десетте най-любопитни събития в историята европейските първенства:

1. 2004: И титлата печели… Гърция?!

Това трябваше да е първенството на Португалия и Кристиано Роналдо и никой не очакваше нищо различно. Португалия беше домакин на турнира и преминаваше всеки етап толкова устремено и толкова без особени проблеми, че любителите на конспирациите дори не изчакаха полуфинала, за да обяснят на света как УЕФА нарочно побутва домакините и най-нашумелия млад играч по онова време.

А в същото време, в другия поток на елиминациите, Гърция играеше безобразно грозен футбол, но… печелеше. Нещо повече, елините вкиснаха домакините още на откриването на турнира като ги победиха с 2:1, след което един равен мач с Испания им стигна да преминат в елиминациите.

След това, Гърция изигра два отвратителни за гледане, но победни мача срещу Франция и Чехия, в които вкара общо два гола, единият от които „златен“, за да стигне до финала, отново срещу Португалия. Който отборът на южната ни съседка спечели, отново с 1:0 и буквално съсипа домакините, побърка от радост букмейкърите, а светът се „наслади“ на сълзите на Роналдо.

2. 1992: „Плажните момчета“ на Рихард Нилсен

Когато през 1992 г. УЕФА прецени, че ще накаже Югославия заради войните, които водеше с отцепилите се бивши свои републики, на Датския футболен съюз се наложи спешно да привика разпуснатите национали на страната – Дания се бе класирала втора в групата на Югославия и бе поканена да замести наказаната държава.

Треньорът Рихард Нилсен трябваше доста да се потруди, за да обясни на някои от играчите си, че изобщо не се шегува и че отборът наистина ще играе на финалите в Швеция. Някои от футболистите бяха открити трудно по плажовете в различни точки на света. Логично, отборът не тръгна много добре в турнира – нулево равенство с традиционно трагичната Англия, загуба от домакините, но с победа срещу Франция точките стигнаха за класиране на четвъртфиналите.

Последва наистина щур мач срещу Нидерландия, завършил 2:2 и стигнал до дузпи. И точно тогава човекът отбелязал един от най-красивите голове в историята на футбола и европейските първенства, Марко ван Бастен, пропусна да вкара своята дузпа и Дания неочаквано се оказа на финал срещу световния шампион Германия. На датчаните вече изобщо не им пукаше и победиха с 2:0… Никак не е зле за отбор от „туристи“…

3. Първите нации, играли финал на Европейско първенство, вече не съществуват

Първото европейско първенство 1960 нито се е казвало така (било е Европейска купа на нациите), нито се е провеждало по добре познатия ни формат. След дълга поредица от срещи на разменено гостуване, четири отбора достигат до финална четворка. Домакин е Франция, а останалите държави са СССР, Югославия и Чехословакия.

След полуфинални мачове в Париж и Марсилия, до финала достигат СССР и Югославия. След 1:1 в редовното време се играят продължения, в които Виктор Понеделник бележи победния гол за СССР, което си остава най-голямото постижение на съветския (и руския) футбол досега.

Пределно известен факт е, че нито СССР, нито Югославия съществуват в наши дни като държави, а ако вземем предвид и Чехословакия, излиза, че три от четирите държави – финалисти тогава, днес са вече в историята…

4. 1996 и 2000: Ужасното правило за „златен гол“.

Когато през 1993 г. УЕФА въведе правилото за „златен гол“ (по подобие на някои американски спортове), идеята беше това да направи продълженията на елиминационните мачове по-оспорвани и по-интересни за гледане (а и по-кратки, по настояване на телевизиите).

И както често се случва с подобни нововъведения във футбола, ефектът от „златния гол“ (за който УЕФА положи неимоверни усилия да обучи медиите да не наричат „внезапна смърт“), не беше точно според очакванията. Фенове и футболисти моментално намразиха правилото, което така драстично променяше както регламента, така и идеята за „равен шанс“ в играта.

През 1996 г. в Англия, от новото правило се възползваха Германия, които приключиха финалния си мач срещу Чехия в 95-тата минута с гол с глава на „златната резерва“ Оливер Бирхоф. През 2000 г. голът на Трезеге в 113-та минута донесе успех на Франция срещу Италия. Слава богу, на следващото европейско, правилото вече беше отменено.

5. 2012: Шестимата мускетари

Титлата на голмайстор на първенството е най-цененото индивидуално отличие на тези турнири. През 2012 г. обаче то се оказа по-оспорвано и от самата купа, защото шестима футболисти постигнаха равен брой голове, по три.

Официално, за победител беше обявен Фернандо Торес от Испания, защото беше вкарал своите три гола за най-малко минути игра, а останалите играчи бяха Марио Балотели (Италия), Марио Манджукич (Хърватия), Алан Дзагаев (Русия), Кристиано Роналдо (Португалия) и Марио Гомес (Германия)

6. 1984: Мосю Девет гола

Когато Франция излезе за първия си мач от „домашното“ европейско през 1984 г. срещу Дания, всички погледи бяха в Мишел Платини. И той не разочарова – с два хет-трика и общо седем гола в трите мача на отбора си в групите, десетката на „петлите“ властваше на терена.

Негов беше и победния гол в продълженията срещу Португалия на полуфинала (3:2) и първия гол във финала срещу Испания четири дни по-късно, спечелен с 2:0. Тези девет гола са все още неподобрен рекорд за най-много голове от един футболист на европейски финали.

7. 1968: Ези или тура?

Първенството през 1968 г. в Италия е наистина знаменито. Не толкова с футбола по терена и резултатите, а с някои други неща. Отборът на домакините не е много във форма и полуфиналният им мач срещу СССР като футбол ще се запомни със 120 минути яко „катеначо“ и резултат 0:0. В онези далечни времена никой не е чувал за решаването на мача с дузпи и според тогавашния регламент… се хвърля чоп. Тоест, съдията хвърля ези-тура. Което звучи идиотско и е идиотски начин за определяне на изхода от мач, но ето че се случва.

Италианците печелят жребия и продължават към финала. Където нещата не стават много по-нормални…

8. 1968: Хайде още веднъж, момчета!

Въпросният финален мач, срещу Югославия, също не излъчва победител и след 1:1 след 120 минути игра, Италия отново са в същата ситуация като след мача срещу СССР. Дузпите все така не са опция, според регламента жребият не е приложим и мачът трябва да се преиграе.

Два дни по-късно, Италия печели този финал с 2:0 и това е единственият финален мач, спечелен след преиграване.

9. 1980: Финалистите откриват първенството

Чехословакия има абсолютен „дрийм тийм“ през 70-те на ХХ в. и на финала на европейското през 1976 г. опердашват (Западна) Германия с 5:3 след много оспорван мач и дузпи, сред които и знаменитото изпълнение на Антонин Паненка. След което обаче националният тим на страната изпада в поколенческа криза и с мъка се класира за европейското през 1980 г. в Италия.

За късмет или не, Чехословакия се пада в една група със Западна Германия и така, за първи и последен път в историята, финалистите от предишното първенство, откриват следващото. Немците взимат своя реванш с гол на Карл-Хайнц Румениге в 57-та минута.

10. Хокей, футбол… Все тая!

В онези романтични следвоенни времена преди почти век, по европейските терени се подвизава и странна порода играчи, които някак успяват да съчетават успешни кариери в повече от един спорт. (Такъв, например, е руснакът Всеволод Бобров, който има успешна паралелна кариера във футбола (ЦСКА и Спартак в Москва), с участие в Олимпийските игри през 1952 г. в Мелбърн и хокея на лед (ЦСКА и ВВС Москва). След това Бобров се превръща в звезда на безумния, но крайно популярен в СССР/Русия спорт хокей с топка.

В контекста на европейските първенства по футбол, чехът Властимил Бубник е единственият играч, който заедно с успешна кариера в хокея (бронзов медал и голмайстор на Зимната олимпиада през 1964 г. в Инсбрук, Австрия), развива нелоша кариера и във футбола, в който се подвизава повече от 10 години, все с любимия си „Бърно“. Част е от националния отбор на Чехословакия през 1960 г., когато тимът печели бронзовите медали.

И до днес, Властимил Бубник е единственият медалист от европейско, който има и олимпийски медал в друг спорт.