Илиана Раева даде много интересно и емоционално интервю пред Нова телевизия. Настоящият председател на федерацията по художествена гимнастика сподели доста лични неща пред водещия Мон Дьо. Ето я нея в целия й блясък:

„През целия си живот успях да направя така, че да не бъда част от месомелачката. Не исках да бъда моделирана по никакъв начин. Да, имам его. Харесвам хората с характери, силните хора. Ако не беше моето его, може би щях да се проваля. Когато се оженихме с Наско Сираков и вече бях част от ежедневието на един известен футболист срещнах такава омраза. Видях й лицето, видях обаче, че не е толкова страшна. Видях, че това е слава”, започна Илиана Раева.

Ето какво каза за годините, в които бе състезател: „Обожавах пълните зали. Вживявах се в ролята на актриса. Винаги гледах дали залата е препълнена, обожавах да играя пред препълнени трибуни. Тогава в Лондон (б.р. – става въпрос за 1979 година, когато печели световната титла на бухалки) английската публика крещеше, беше полудяла. Това може би е единственият случай не само в гимнастиката, а и в световния спорт, в който публиката промени оценката на състезателя.”  

За Нешка Робева – В началото тя беше страхлив млад треньор. Тогава, на онова състезание в Лондон, тя седеше на едно столче до килима, беше толкова уплашена и притеснена. Казах си, така ще играя, че да я накарам да лети. Ние сме много различни като характери, но еднакви за работата си в залата. В тези 25 години не съм я нападала, а само съм се защитавала. Винаги тя публично първа ме е нападала. Но аз никога не си замълчах, а отговарях. Аз изпитвам много добри чувства към Нешка, никога не съм изпитвала лоши чувства. Имам уважение към нея. Просто сме две планети с тази жена.”

„Аз бях много суетна тогава, както и сега (смее се). Бях много щастлива, когато ме нарекоха Кралица Илиана и ми дадоха короната за най-красива гимнастичка.„

Каква беше за вас 2016 година - Това е най-страшната година. Вулкан, цунами, всичко, което може да помете душата на един човек. Тази година можеше да ме изпепели, просто да ме няма.

А за медала в Рио Илиана Раева каза: „Това е... (спира за няколко секунди). Не мога да го опиша. Виждам го в момента. Не мога да разкажа какво усетих.”

За инцидента с Цветелина Стоянова, Илиана Раева каза: „Това беше тест за нашето общество, за журналистиката, за нашите момичета. За Ина Ананиева и за мен, както и за хората, с които работя във федерацията. Аз си казвах – тя ще се оправи, но за да има силите, трябва и ние да не се предаваме. Всичко се случи в един ден. Това е един ден – живот. Първата част от секундата беше шок. Втората част почувствах цялата сила, която нося в себе си. След това говорих с момичетата в Израел, че трябва да продължим да играем на Европейското първенство. Горях цялата, докато говоря, чувах какво мислят, чувах какво им казват душите. Ина каза, че не може да води отбора, помоли ме аз да водя. Говорих два часа. Сега не помня какво съм им казала, тези думи идваха свише.”

На въпрос за медала, който се твърди, че Цветелина Стоянова е трябвало да получи от Олимпиадата, Илиана Раева внесе важно уточнение: „Тя няма такъв медал. Такъв не е даден. Съжалявам, че жената, която я интервюираше, излъга по такъв начин. Занесохме й медал от Европейското първенство в Холон, който обаче лекарите не позволиха да й дадем. Надявам се Цвети да се е променила за нейно добро и бъдеще.”

Илиана Раева се върна и в един от най-тежките си моменти, раздялата с майка си миналата есен: „Как няма да го помня – аз седях при нея. Имаше много проблеми със сърцето, бъбреците, диабет. Знаех, че този път няма как да й помогна. Отидох и се сбогувах с нея. Много неща на глас й казах. Целунах я и тръгнах да излизам от болничната стая. Върнах се, пак я целунах, така се връщах може би четири-пет пъти. Тръгнах си и когато се прибрах вкъщи, лекарят ми звънна и каза, че е починала. Спокойна съм, много любов дадох за майка си. Не живея с идеята, че майка ми е мъртва. Тя беше първата, която ми каза, че първата ми внучка ще се казва Илиана. Малко след като почина Господ ми прати внучката ми. Не съм вярвала, че ще обичам някого толкова много. Има една нежност към това божествено създание, че чак не ти се вярва, че можеш да обичаш толкова. Всяка сутрин ставам и първото нещо е да звънна по телефона, за да питам как е спала. Ако те не ми изпратят четири или пет снимки или клипче, звъня към 6 часа вечерта и им казвам – днес не сте ми изпратили нищо...”

За Наско Сираков – Илиана Раева каза: „Обичам го не по-малко, както съм го обичала винаги. В последните години обичам доста и себе си, но не толкова, колкото него. Той е любящ баща, уникален съпруг, много добър дядо. Човек със своите недостатъци, които обаче никога не са ме дразнили. Толкова здраво стъпил на земята, а не мъж с комплекси. Хората си мислят, че съм силна жена, но вкъщи съм съвсем друга – добра, мила, неговата съпруга. В началото с  Наско беше трудно – едно глупаво надмощие кой има по-силен характер. Тази борба завърши така, както трябва – мъжът си е мъж в къщата. Един от по-големите скандали е, когато изхвърлих един куфар с дрехи от 17-тия етаж. Той никога не ме е удрял. Единственото, което е направил, е, че разби с шут външната врата, която бях заключила и му казах, че няма да влезе.”

Как започна да вярва: „Стана в Испания. Наско имаше проблем, а лекарите така и не разбираха защо вдига температурла над 40 градуса. Жената на тогавашния му треньор Радомир Антич, ми каза: „Вие имате една пророчица Ванга.” Свързахме се с нея и тя ми каза какво да направя и да отида веднага при нея. Ванга направи нещо с една вода, която й занесох. Това беше моментът, в който повярвах, че има някаква сила, защото след това Наско нямаше никакви проблеми. Още, когато бях гимнастичка, Нешка Робева много ходеше при Ванга и казваше кое как ще стане. Аз тогава не вярвах. Имала съм и други срещи с Ванга. Отидох при нея лятото на 1994 година. Тя ме попита - защо не си в Америка, отивай и си взимай билет. Те първенци са отишли да стават (става въпрос за националния отбор по футбол). И аз си казах – този път се обърка. А тъкмо беше минал първият мач с Нигерия, след който тук в България ги разкъсваха. След това обаче нашите взеха медалите.”

На въпрос, какво ще напише историята за вас, Илиана каза: „Съмнявам се, че историята ще напише нещо за мен. Гордея се, че успях да бъда световен шампион като състезател, като треньор и като ръководител. Честно казано, има много по-големи спортисти, треньори и ръководители от мен.”

Ако бяхте Господ, какво щяхте да кажете за живота на Илиана Раева: Че живее в свят на фантастики и илюзии.