На 1 септември се отбелязаха 80 години от инвазията на войските на Адолф Хитлер в Полша и началото на Втората световна война. Мечтата на германския фюрер за европейска империя и създаване на „жизнено пространство” на Изток се оказва причина за смъртта на милиони, но пречи и за провеждането на два мача на националния отбор на България, а това е малко позабравен и слабо известен факт.
Два дни след нахлуването на нацистите в Полша, на 3 септември 1939 г., националният ни отбор, воден от Иван Радоев, е трябвало да гостува във Варшава, а след това да играе срещу Словакия в Братислава. Интересен футболен мач се изиграва в полската столица точно една седмица преди въпросното гостуване на отбора на България.
ПОСЛЕДНИЯТ МАЧ
В неделя на 27 август 1939 г. Полша побеждава световния вицешампион към момента Унгария с 4:2. За унгарците този мач е един от многото изиграни от техния отбор, но не така стои въпроса с поляците. За тях това е много важен двубой, останал в историята като Последния мач – последният мач на националния отбор преди Втората световна война. Четири дни преди въпросния двубой Германия и Съветският съюз подписват пакта за ненападение между двете страни („Рибентроп-Молотов”), предрешил съдбата на Полша и нейното разпределение между двата съюзника.
През 1939 г. Унгария е сред най-силните отбори в света и в Полша никой не вярва, че техните момчета имат шанс за победа. В деня преди мача, събота 26 август, вестник „Пжегльонд Спортови” излиза на първата си страница със заглавие: „Без шанс, но готови за битка”. Все пак на полския тим предстои да играе срещу унгарците за девети път и в досегашните двубои няма записана победа.
Селекционерът Йозеф Калуза определя състава за мача: Адолф Кжик (Бригада Ченстохова), Владислав Шчепаняк (Полония Варшава), Едмунд Гиемса (Рух Хожув), Вилхелм Гора (Краковия Краков), Едвард Яблонски (Краковия Краков), Евалд Дитко (Даб Катовице), Хенрик Язнички (Полония Варшава), Евалд Цебула (Шльонск Швентохловице), Леонард Пьонтек (АКС Хожув), Ернест Вилимовски (Рух Хожув) и Павел Циганек (Фаблок Хжанов).
Дори треньорското ръководство на отбора обаче не вярва в шансовете за успех. Няколко дни преди мача, шотландският помощник-треньор Алекс Джеймс, предчувствайки началото на войната, напуска страната. Джеймс не вярва в шансовете за успех на отбора и изпраща три телеграми с указания как да се подходи към мача, че загубата да е възможно най-малка или дори да се стигне до късметлийско равенство.
Унгарският селекционер Денеш Гирзели избира неговият отбор да играе в състав: Ференц Сиклай (Уйпещ), Карой Киш (МТК), Шандор Биро (МТК), Антал Салай (Уйпещ), Йозеф Турай (МТК), Янош Дудаш (МТК), Шандор Адам (Уйпещ), Дьорди Шароши (Ференцварош), Гюла Зенгелер (Уйпещ), Геза Толди (Ференцварош) и Ласло Гиетвай (Ференцварош). Трима от тях – Биро, Салай и Зенгелер, са част от отбора, който година преди това губи с 2:4 от Италия на финала на световното първенство във Франция. Зенгелер дори е втори голмайстор на турнира с 6 попадения, едно по-малко от бразилеца Леонидас.
Точно в 5 часа следобед на 27 август, финландският съдия Еско Пеконен дава началния сигнал на двубоя. През първия половин час гостите са по-ефективният тим и често застрашават вратата на Кжик. Още в 14-ата минута Гюла Зенгелер открива резултата от близко разстояние. В 30-ата минута унгарците стигат до втори гол – този път чрез Шандор Адам. Само 180 секунди по-късно Дитко подава на Пьонтек, който с глава праща топката към Вилимовски (с белия екип на снимката вдясно) и за полския топ стрелец не представлява трудност да прати топката зад вратаря. В 64-ата минута Вилимовски преминава двама защитници и изравнява резултата. В 75-ата минута унгарският защитник Шандор Биро играе с ръка в наказателното си поле, а Пьонтек е прецизен от дузпа и прави 3:2. Само след 60 секунди е оформен хеттрикът на Вилимовски, който има немски корени и в годините на войната ще бъде германски национал.
След края на двубоя местните фенове са превъзбудени от щастие, те са станали свидетели на най-големия успех на местния футбол до момента. Въпреки надеждите, че войната ще се размине, има и такива, който предричат предстоящата катастрофа. Пророчески се оказват думите на тогавашния директор на Полския футболен съюз – полковник Кажимиеж Глабиш, който по време на банкета след мача обявява: „Кой знае – може би това бе последният мач преди началото на една нова война?”.
ПОДГОТОВКА ЗА ГОСТУВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВАРШАВА
В същото време тече подготовката за следващия домакински мач на националния отбор на Полша. На 3 септември във Варшава на стадион „Войска Полскиего” трябва да гостува България, а на 6 септември на поляците предстои гостуване на Югославия. Треньорът на домакините Калуза вече е определил и съставите за двата мача. За Белград селекционерът е намислил да изпрати почти същия отбор, победил Унгария. Щяло да има само една промяна – Шрейер на мястото на Язнички. В резерва оставали Бром, Пител, Биалас и Пиец.
За предстоящото домакинство на България са избрани: Валтер Бром (Рух Хожув), Едмунд Гиемса (Рух Хожув), Михал Дусик (КПВ Познан), Казимиеж Лис (Варта Познан), Вилхелм Пиец (Напжод Липини), Хенрик Микунда (Рух Хожув), Шрейер (Варта Познан), Болеслев Гендера (Варта Познан), Евалд Цебула (Шльонск Свиетохловице), Франтишек Пител (АКС Хожув), Павел Циганек (Фаблок Хжанов). В резерва остават: Адолф Кръжик (Бригада Честохова), Владислав Шчепаняк и Станислав Филипек (двамата от Полония Варшава), Едмунд Биалас (КПВ Познан).
КАКВО СЕ СЛУЧВА У НАС
В същото време в София тече подготовката за предстоящото гостуване във Варшава. Вестник „Спорт“ отбелязва на първата си страница от 23 август: „Каквото можа, направи се и за мача с Полша... Нашият тим е окончателно съставен с Попов в центъра“. Отбелязва се, че треньорът Иван Радоев е имал проблеми с избора на играчи. Изданието предупреждава читателите си, че не бива да очакват голямо геройство от националните си футболисти: „Резултатът, какъвто и да бъде той, трябва да го приемем със спокойствие. Защото това е в момента нашият футбол. Такива са неговите възможности“. Отбелязва се, че българският отбор ще има неудобството да играе на затревен терен, а не използваните у нас земни игрища. Прави се вметката, че почти винаги сме губили мачовете си на тревисти терени от съперници, които сме побеждавали при наши условия.
Селекционерът Радоев се спира на следния състав:
Вратари: Виденов (ЖСК), резерва Конов (Шипка)
Бекове: Орманджиев и Моканов (Владислав, Варна), резерва Йор. Илиев (ФК 13)
Хафбеци: Стамболиев (Левски), Стефанов (Славия), Петков (АС 23), резерви Калъчев (Тича) и Т. Байкушев (Славия)
Нападатели: Ангелов (АС 23), инж. Лозанов (Левски), Попов (Спортклуб, Пловдив), Белокапов (Славия), Йорданов (АС 23), резерви Ганчо Панов (х. Славчев, Павликени) или Кр. Милев (Славия)
* Спазени са терминологията и тогавашният стил на изписване на позициите на играчите.
Изготвена е предварителна програма за гостуването на България в Полша. За 29 август е предвидено отпътуване за Варшава от жп гарата в София. По план на следващата вечер тимът трябва да е в Букурещ, а за вечерта на 31 август е планирано пристигането във Варшава. В полската столица нашият отбор ще бъде настанен в Държавния институт за телесно възпитание, разположен в самия стадион, на който ще се играе мачът.
„Това е една великолепна и хигиенична постройка, където квартируват повечето от полските и чуждестранните тимове, които гостуват във Варшава. Институтът разполага със самостоятелна кухня, така че нашите състезатели освен, че ще имат удобството да бъдат непрекъснато в стадиона и да тренират на тревата, но и ще могат по всяка вероятност да разполагат с българска храна“, отбелязва спортното издание.
Предвидено е националният ни отбор да се събере на тренировъчен лагер в специална школа за отмора в Драгалевци. За 25 август е планирана съвместна тренировка и двустранна игра с Левски. В Българската национална спортна федерация е получена телеграма от Полша за избор на съдия за мача. Предложени са унгарецът Майорски, латвиецът Юрманс и Мика Попович (Югославия). Българите предпочитат унгарския рефер.
Преди началото на лагера се появяват трудности. Пред Стамболиев и Илиев изникват пречки преди заминаването. Нападателят Попов от Спортклуб (Пловдив) не получава отпуск заради голямата си заетост във фирмата за износ, където работи. Поради възникналите проблеми и заради невъзможност да се завършат всички формалности, заминаването е отложено от 29 за 30 август. Оказва се, че председателят на БНСФ Иван Батембергски няма да може да води делегацията заради ангажименти и вместо него ще пътува съветникът към федерацията Стефан Гайдарски.
На 27 август на своята първа страница в. „Спорт“ излиза със заглавие: „Почти в последния момент: Мачовете с Полша и Словакия се отложиха“. В статията се отбелязва, че причината е усложнение в международната политическа обстановка, а новината е съобщена на играчите предната вечер по време на другарска трапеза, организирана от БНСФ. От по-нататъшния им престой в столицата са освободени играчите от провинцията – Иван Моканов и Стоян Орманджиев от Варна, както и инж. Михаил Лозанов-Танка от Перник. Публикацията допълва, че националният отбор не е разпуснат и ще се подготвя за предстоящите си мачове с клубния отбор Югославия (Белград) на 10 септември и на 24 септември срещу световния вицешампион Унгария.
На 3 септември все пак се играе значим мач за българския футбол. ЖСК отбелязва десетата годишнина от основаването си с важна победа. Записан е успех със 7:2 над Х.Славчев (Павликени) във финал за място в националната дивизия. 5000 зрители на игрище „Левски“ стават свидетели на триумфа на „железничарите“. Три дни по-късно излиза новината, че мачът с Унгария се отлага отново заради международното политическо положение.
Все пак не всичко пропада. Предстои гостуването на белградския Югославия. Съседите пристигат за два мача. На 9 септември те записват успех с 4:2 над Славия пред 2000 зрители на игрище „Юнак“ (вляво снимка от срещата). Моца Мариянович вкарва хеттрик за белградчани, а едно попадение добавя Аца Петрович. Белокапов е автор и на двата гола за „белите“. На следващия ден Югославия излиза на същия стадион, но срещу националния ни отбор. Българите зарадват петте хиляди по трибуните с трудна победа с 1:0, постигната след гол на Любомир Ангелов-Старото в 80-ата минута. Вестник „Спорт“ отбелязва и доброто ръководство на съдията Ст. Чумпалов.
България играе в следния състав: Мутафчиев, Орманджиев, Моканов, Петров, Недялков, Стамболиев, Ангелов, Лозанов, Попов (Стоянов), Белокапов, Йорданов. За Югославия на терена излизат: Жмара, Стокич I, Стокич II, (Дреновац), Атанацкович, Брочич, Ракар, Айбъл, Лер, Мариянович, Петрович, Стефков.
Интересна вметка е направена от в. „Спорт“ за поведението на водача на групата на Югославия в България г-н Тодорович, който насъсквал играчите си към недисциплинираност на терена и след това съобщил на югославските вестници сведения, които нямат нищо общо с истината.
БОНУС
Много добре популярен е фактът, че в деня на нападението на хитлеристка Германия над СССР на 22 юни 1941 г., в Берлин пред около 100 000 зрители се играе финалът за шампионската титла. Рапид (Виена) изненадващо побеждава Шалке 04 с 4:3. Тимът от Гелзенкирхен е тотален фаворит, тъй като в последните осем години има пет спечелени титли и два загубени финала. „Кралскосините“ водят с 3:0, но виенчани правят обрат за успеха
Много малко известно е, че в същия съдбовен за световната история ден дерби се играе и в България. В среща от софийската дивизия и пред 5000 зрители на игрище „Левски“ Славия побеждава Левски с 1:0 след гол на Янков през първото полувреме. По този начин „белите“ оглавяват класирането, с една точка повече и мач по-малко от АС 23, който на 21 юни пък губи с 0:5 от ЖСК.
За победата на Славия участие взимат: Пангаров, Георгиев, Китанов, Байкушев, Генков, Инжев, Попов, Янков, Николов, Зарев, Ефтимов. За Левски в мача играят: Мазников, Радев, Никушев, Иванов, Витошки, Стамболиев, Андреев, Михайлов, Джуров, Георгиев, Стоянов.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
