Кирил Миланов, известен като Байко, си отиде от този свят на 62 годишна възраст. Той почина нелепо на 25 януари 2011 година, когато се подхлъзнал на леда пред входа на жилището си и паднал, удряйки лошо главата си. Съседи му помогнали да се качи до апартамента си. Миланов се прибрал у дома, където на следващата сутрин бил намерен мъртъв.

Байко е роден на 17 септември 1948 г. в Дупница. Играл е за Марек (1966-1971), Академик (София) (1971-1973) и Левски (1973-1978). Шампион на България през 1974 и 1977 г. с Левски;, носител на Купата на страната през 1976 и 1977 г. пак със сините. Голмайстор на българския шампионат през 1974 г. с 19 гола за Левски, втори през 1971-ва с 25 попадения за Марек.

През 1976-а влиза в историята, след като вкарва 6 гола в един мач в европейските клубни турнири. Двубоят е Левски - Рейпас (Лахти, Финландия) 12:2.  Същия сезон става голмайстор в турнира за КНК с 13 гола. За националния отбор има 21 мача и 4 попадения.

През 1977 г. по нареждане на Милко Балев е наказан до края на живота си да не се занимава с футбол Поводът е сбиване с локомотивеца Йордан Стойков-Бумбо, който играе изключително твърдо, а на моменти откровено грубо срещу нападателя на Левски.

БЛИЦ връща лентата назад и ви предлага ВТОРАТА ЧАСТ ОТ ИЗПОВЕДТА на Кирил Миланов пред вестник „ШОУ“. Разговорът е проведен десетина година преди смъртта му.

Как Байко нокаутира Бумбо

Защо нокаутирах Йордан Стойков - Бумбо от Локомотив София ли? Тая е много дълга история. Играхме финал за Купата на Съветската армия с Локо София (б.р. – 1977 година, 2:1 за Левски). Мачът беше уреден. Спечелихме шампионата. Обещахме да подарим купата на „буферите“. Те трябваше да ни дадат премиите, но всички щяха да станат майстори на спорта. За това звание се получаваха пожизнени месечни надбавки. Преди мача пихме и цакахме карти. Не тренирахме сериозно. Обаче изтече информация. На лагера цъфна първият зам.-министър на МВР Ангел Карлов. Стана и каза: „Ако загубите финала, ще ви уволня всичките. Ще ви разжалвам до един!“
 Зорлем ги праснахме Локото. Нямахме избор. Тренирали-не тренирали, бихме с 2:1. Обаче локомотивци оскотяха. Пазеше ме Йордан Стойков. При всяко влизане ме риташе. Щеше да ми счупи кръста от шутове. Бумбо ме псуваше на селянин: „Аз да не съм като другите, да ти се плаша, бе!“. Предупредих го, че все някъде ще го срещна. Той отговори: „Когато и където пожелаеш!“
 След като спечелихме Купата на Съветската армия, отидохме да се почерпим. И Локото имаха банкет, тъй като сезонът беше свършил за всички. Банкетите на двата тима обаче съвпаднаха случайно да са на едно и също място. Не бяха планирани. Аладжата, Типеца и някои от нашите закъсняха.
Тръгнаха да ни сдобряват с Бумбо. Бяхме близо маса до маса. Попитах Бумбо: „Искаш ли да те почерпя едно уиски?“.

А той отговори: „Кога ще се видим насаме?“. Отвърнах, че може и сега. Хич не ми беше до бой. Кръстът ме болеше от шутовете му на мача. Излязохме навън. Той си свали сакото. Разпространиха слухове, че съм го цапардосал с желязо по главата. Глупости. Ударих само един път. Той падна и си удари главата в бордюра.
Загуби пулс! Бумбо лежеше, увит в пешкири. Откараха го. Всички излязоха. Банкетът отиде на кино. Повиках тартора на Локо Начко Михайлов. Рекох му: „Пали пежото и да ходим у тях.“  Бумбо продължаваше да е увит в мокри пешкири. Каза, че не помни нищо. Делото заведе шеф на „буферите“, който ме мразеше.

Милко Балев го
вкарва в затвора

Съдиха ме за средна телесна повреда. Най ме беше страх от Начко. Той свидетелства обективно. Обаче други колеги се извъртяха. Лепнаха ми ефективна присъда.  В пандиза спах само една нощ, първата. После началникът на затвора ми каза: „Качвай се в някоя кола и се прибирай у вас. И не се показвай много на първо време“.  Запалих и се прибрах.

От Левски - Спартак подготвиха указ за помилване. Но Милко Балев беше началник на канцеларията на Тодор Живков. И зачеркна моето име. След седмица замина с Тато на официално приятелско посещение в Япония. От ЛС издебнаха момента и внесоха нов указ. Заместникът го парафира. Ама като се върна, Милко Балев ме съсипа. Побесня: „Издебнахте, че ме няма, и амнистирахте най-големия хулиган!“

Изхвърлят
го завинаги
от футбола

 Изключиха ме завинаги от физкултурното движение. Уволниха ме и като офицер от МВР. Балев нареди на шефа на клуба: „Тоя гаден хулиган повече да не го виждам по терените! Затри ме на 28 години. Изиграх още четири мача. Не можех да ритам у нас, но ме пуснаха в европейските турнири. Тука отвяхме Шльонск с 3:0. Пазеше ме самият Жмуда. Но аз им шибнах два гола с глава. После ни се падна Аякс. В София паднахме с 1:2. В Амстердам съотборниците си глътнаха граматиките. Викам им: „Какво сте оклюмали, бе. Отиваме да ги бием!“

Поведоха с 1:0. Изравних. Но ни вкараха втори гол. Все пак Аякс си е Аякс.

Това ми е последният мач.
Един път с треньорите на Левски отидохме да се почерпим. Засякохме се с Петър Жеков. Той стана и им каза: „България, момчета, е имала само трима централни нападатели. Единият е Гунди. Вторият - Киро Миланов. И третият съм аз!“