Антонио Вутов подписа 4,5-годишен договор с италианския Удинезе. Халфът се появи на първата тренировка на "сините" за 2014 година, за да си вземе довиждане с доскорошните си съотборници.

- Антонио, кога заминаваш за Удине?
- В сряда трябва да пътувам.

- Доволен ли си от трансфера си на "Фриули"?
- Да, разбира се. Щастлив съм. За всеки футболист е чест да играе в Серия “А”.

– Имаше ли някакви колебания около офертата?
- Интересът от страна на Удинезе беше факт от близо една година. Много трудно взех това решение. Може би най-трудното от началото на живота ми.

- С какви чувства си тръгваш от “Левски”?
- Със смесени. Радвам се, че поне днес на тренировката не ни освиркаха (смее се). Получих много съобщения, писаха ми в социалната мрежа, отношенията ми с феновете са чудесни. Благодаря им. Мъчно ми е, защото тук минаха едни от най-хубавите години от живота ми. Вече си взех довиждане с момчетата от отбора, с персонала. Мога да дойда за празниците около 100-годишнината през май и отново да се видим.

- Кога очакваш да дебютираш за новия си отбор?
- Не зная. Надявам се да бъде възможно най-скоро. Първоначално няма да играя в първия отбор на Удинезе, тъй като трябва да се оправят някои документи. Не знам точно какви. Надявам се възможно по-бързо да се оправят документите в УЕФА и да започна да тренирам и играя.

- Как те посрещнаха на “Фриули”?
- Много добре се държаха хората. Направи ми впечатление колко са спокойни всички в Италия. Няма го това напрежение, което цари тук. Със старши треньора Франческо Гуидолин не съм се видял още. Говорихме само с хората, които пряко са ангажирани с трансфера.

- Проследи на живо мача на Удинезе с Интер (1:0) от турнира за Купата на Италия. Какви са първите ти впечатления?
- Зарадвах се на победата и то над един от грандовете. Най-много ме впечатли едно нещо, когато смениха Хавиер Санети целият стадион го аплодира. Иначе Удинезе е симпатичен тим, който налага млади футболисти. Това е правилна политика. Надявам се, че трансферът в Удине ще бъде следващата ми крачка напред.

- Какви битови условия ти предложиха в Италия?
- Първоначално ще отседна в хотел. Заедно с мен ще дойдат родителите ми, които ще ми помогнат по-лесно да свикна с новата и непозната обстановка.

- Към теб имаше интерес още през лятото. Като грешка ли отчиташ това, че тогава трансферът пропадна?
- Не, дори напротив. Щастлив съм, че останах в “Левски” през лятото. По този начин родният ми клуб взе пари от трансфера и помогнах малко или много. Каквото било, било. Сега си пожелавам само здраве и късмет. Нищо друго.

- Твърди се, че трансферната сума е около 500 000 евро. При определени условия - брой мачове, голове и т.н., “Левски” ще получи повече, а също така клубът си запазва процент от следваща продажба. Така ли е?
- Не мога да коментирам, пък и не ме интересува.

- На кой треньор си най-много задължен за твоето развитие?
- Ами, на всички, с които съм работил през годините. От всеки съм взел по нещо и на всеки съм благодарен. Иначе моят откривател и първи треньор е Валентин Пешунов от Мездра. През май 2009 г. администраторът на "синята" школа Георги Милев се свърза с бате Вальо с молбата да ме пусне да изиграя един приятелски мач срещу Работнички (Скопие). Първоначално родителите ми не искаха много да ме пускат, но се убедиха, че това е било за мое добро. Дебютирах със синята фланелка на турнир за деца в Твърдица. Там с мой гол в последните минути бихме на финала “Ботев 2002” и вдигнахме купата. Така започна всичко.

- Кой е любимият ти отбор и футболист?
- Що се отнася до отбор, няма да ви кажа (смее се). А идолът ми е Франческо Тоти.