Легендарният вратар Бисер Михайлов, който е четири пъти шампион с Левски, е играл няколко години с Георги Аспарухов на "Герена". Бащата на президента на БФС Борислав Михайлов и дядо на вратаря Николай Михайлов говори за Гунди, както и за "синия" клуб в специално интервю пред БЛИЦ:
- Г-н Михайлов, как сте, къде ви откриваме?
- Вкъщи съм си. Пенсионер човек, не се занимам с нищо.
- Не ви засичаме на мачове на Левски, откога не ходите на "Герена"?
- О, много отдавна не ходя, от 7-8 години. Няма какво да видя.
- Днес се навършват 75 години от рождението на великия Гунди, какви са спомените ви за него?
- Играхме доста години, тая само добри спомени. Страхотен футболист и човек беше, изключителна фигура. Всички обичаха Гунди, и неслучайно. Той даряваше всички с любов, наистина обичаше всички. Гунди остава завинаги изключително голяма личност. Много го уважавах и обичах. Преживяли сме доста заедно, имали сме много хубави случки, бяхме млади. Тежко преживях загубата му.
- По ирония на съдбата сте роден на 30 юни 1943 г. На същата дата през 1971 г. Гунди и Никола Котов загинаха в зловещата автомобилна катастрофа.
- След трагедията спрях да празнувам рождения си ден. Избягвам да се усмихвам на тази дата.
- Кой е най-добрият ни вратар в момента?
- Много трудно може да се каже. Ако има някой, той играе добре в един мач, после прави няколко по-слаби срещи. Имаме добри вратари, но малко работят. Не получават достатъчно знания.
- Доволен ли сте от представянето на Левски под ръководството на Делио Роси?
- Не съм доволен, скептичен съм. Да, последните два мача с ЦСКА беше малко по-добре, но не е това Левски, което беше. Едно време хората живееха за Левски, а сега не е така. Просто не е нормално. Последните години се залага много на чужденците, а трябва да се залага на българкото. Не знам кой ги избира и как ги избира.
- Синът ви Борислав Михайлов се ражда на 12 февруари 1963 година, къде узнахте страхотната новина?
- Бях в казармата, но не ме пуснаха веднага.
- Продължавате ли да го съветвате - както него, така и внукът ви Николай?
- Да, това са неща от ежедневието. Радвам се, че ме слушат. И внучетата са послушни.
- Бъдете жив и здрав! Какво си пожелавате?
- Здраве на първо място. Пожелавам си и още внучета. Нека има - да им се радваме.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
*Снимка: БУЛФОТО
