Бившият президент на БФС и Професионалната футболна лига Валентин Михов бе поредният гост в рубриката „Интервю с..“ в предаването Спорт+ по ТВ+. Михов коментира широк аспект от теми, като не подмина и грозните нападки между Любослав Пенев и членовете на Изпълкома.

- Господин Михов, кой провокира скандала между Любослав Пенев и хора от Изпълкома на БФС?
- Резултатите, според мен. Защото, когато един отбор не върви се търси първопричината. И при разясненията, мисля че се допусна грешка - типично българска, и започнаха да се вадят неща, които според всеки един нормален човек не биваше да излизат наяве. Винаги е имало победи и загуби, имало е различни поколения. Сегашното поколение е несравнимо с това, което ние помним, а освен това нещата опират и до манталитет. И спирам до тук.

- Как може да си извадят такива кирливи ризи?
- Мога да дам един пример, с който ще свържа големите ни спортисти с националните ни отбори. Най-добрите ни баскетболисти – близнаците Деян и Калоян Иванови не играят в националния отбор; най-добрият ни волейболист – Матей Казийски не играе в националния отбор; най-добрият ни футболист, според мен на този етап – Димитър Бербатов също отказва за играе за националния отбор. Значи има нещо по-съществено, не е този мач. Ако тръгнем от по-далеч ще стигнем до истината. Провокация ли е било, дали Ивелин Попов е изпълнил правилно дузпата? Това са неща, които едва ли някой ще се наеме да каже – това е истина, това не е. Но имаше нещо. За мен има открита съпротива срещу някой. Видя се кой е този някой, но това, което се избълва след това мисля, че няма място във взаимоотношенията в българския живот изобщо. Това са неща от кухнята и според мен това ще доведе до нови изблици на някои изхвърляния, на някои изказвания, които не носят нищо добро на нашия футбол.

- На чия страна сте в този конфликт?
- Принципно бях на страната на резултата на Любо Пенев. Това, което той направи като селекция, ако я е направил сам, защото сега – година, две, три, четири по-късно разбрах, че не е било точно така, но не се меся в кухнята. Ако всичко си го е правил сам – имаше нещо за подмладяване, спря подмладяването, върнаха се някои по-възрастни момчета. Може би е имало вмешателство. Той казва “никой не ми се е месил”. Според мен има нещо, което остана недоизказано в този момент.

- Но Любо Пенев губи втора квалификация. Не трябва ли треньорът да поеме своята отговорност?
- Трябва да я поеме, както и всеки един човек. Аз съм си подал оставката, след като съм си класирал отбора. Беше преди много време. Имах достойнство, но станаха тогава финансовите и катаклизми, подадох си оставката, но това не беше страшно тогава. Останах още 20 и повече години във футбола след това, за да докажа кой съм. Така че и Любо в един момент можеше, но той не искаше в този момент да казва много неща. Той оставка няма да си подаде, точно това и каза. Разбрах че компромиси са правени и за него също от ръководството на футболния съюз. Има проблеми – дано не излизат всичките – тайни са, които трябва да си останат само техни. И двете страни имат своето право. Аз, в случая като човек и ръководител във футбола и когато съм работел с треньори и една тежка раздяла си спомням с Аспарух Никодимов, когато не бях прав и трябваше да застана зад него... Но резултатите бяха такива, че УС на ЦСКА предизвика тогава да се вземе едно решение и го гласува. Т.е. резултати, футболисти има някаква отговорност – президентът не може да играе, изпълкомът също не може да влезе да играе на терена. Лобирането е съвсем друго и всеки има съвсем различни отговорности. Но Любо си беше казал, че тази квалификация му беше важна, за да си създаде подмладения отбор и спирам до тук. Защо не е подал оставката си – той си знае, но може би има какво да казва още.

- А какво премълча според вас Пенев и защо някои от членовете на Изпълкома бяха пожалени? Видяхме, че атаката е конкретно към петима човека, двама, от които негови бивши съотборници – Йордан Лечков и Емил Костадинов.
- Данчо го познавам много добре – от 1990-1991 г., когато беше футболист в ЦСКА и той беше най-голямата фигура в отбора тогава. С много добри взаимоотношения – той е един футболист, който ни даде много, а и получихме изключително много дивиденти от продажбата му в Хамбургер. Той е със специфичен характер, не е лесен – има си чувство за хумор, има си чувство за отговорност, но всеки прави грешки, а за тях си носи отговорност. Но да изляза и да кажа “той е такъв и такъв” - няма да го направя. В конфликта, когато се каза, че Бербатов не е дошъл в националния отбор заради Лечков, мисля че не е сериозно. Аз съм имал конфликт със седем футболисти от “Левски”, но подписахме едно споразумение и те влязоха веднага в състава на националния отбор. Винаги е имало конфликти, но крачка назад, компромис и отиваме напред. Не може един Митко или Казийски да не са в националните отбори. Това е престъпление!

- Каква е ролята на Борислав Михайлов в този скандал?
- Мисля, че няма роля. Той държеше на него, дори се е разчувствал, когато е трябвало да се раздели с Любо Пенев. Той го изживява, това са човешки взаимоотношения, бил е капитан на този отбор. Боби взе позиция след всичко, което мина, за да се прекратят тези ваимоотношения, които не носят нищо добро, не говорят добре за манталитета, за възпитанието...

- Може би той е в трудна ситуация, понеже трябва да помирява бивши съотборници?
- Тежко е, безспорно. Всеки, който е делил хляб във футбола или в спорта има по нещо вътре в себе си, което остава. Грешки може би са допуснати, но ние сме изборджийска нация. Искаме постоянно да има избори, постоянно да сменяме някой. Моят принцип е малко по-различен: ако има мандатност – три или четири години, остави го човека да си довърши започнатото. Да, за Любо това е втори неуспех и той тръгна с друго виждане, но с това, което работи и ще го кажа директно: с това, което имаме може би сме пропуснали максимум две точки. Не можем да успеем заради – първо манталитета на футболистите. Личности, водачи, лидери – имаме ли един, който да поведе отбора в труден момент? Нямаме. Ние сме №1 отбор по татуировки, по звезди, но когато ние създавахме колектив – винаги го сравнявам с нещо, в което съм участвал, за да е меродавно сравнението – имахме такива лидери, личности и футболисти, да ти е драго и да те излъжат. Да ти е драго да ти кажат, че са били на кръчма – признават си на другия ден – Димитър Пенев беше велик по начина, по който ги обединяваше. Може би тук до Любо трябваше да има още един човек като обединител, защото по наше време се получи едно голяма нещо – имаше обединение. Имахме си и кусури между нас. Тук мисля, че малко изоставихме Любо, дадохме му пълната отговорност, а трябваше да му помогнем. Нали е наш националния отбор. Резултатите ние не можем да променим, но има едно разделение. Промяната в тези поколения – вече 10-15-20 години стана от 1994 г., ново поколение едва ли такова ще имаме. Няма кой да ги произведе. Виждаме какви са треньорите на детско-юношеските школи. Има тук-там и оазиси, но резултатите на деца, юноши, младежи няма смисъл да ги коментираме. Имаме нов министър на младежта и спорта – Красен Кралев. Ако се прави стратегия за футбола конкретно тя трябва да е за минимум 10-15 години. Независимо кой ще наследява тази стратегия, трябва да се мисли в перспектива. Три стадион, пет зали за тези спортове, в които се вижда че сме добри.

- Ако ви върна на скандала с Любослав Пенев не ви ли учуди това, че той проговори точно когато се заговори за неговото махане? Три години не чухме никаква лоша дума и мнозина смятат, че проблемът сега е, че не може да взима заплатата си и затова е избухнал.
- Мисля, че и там е направен съответния компромис.

- Нормално ли е Изпълкомът на БФС да му разреши да води и клубен отбор – в случая “Ботев” (Пловдив)? И то тогава, когато парите течаха като река.
- Имало е такива случаи в българския футбол. Ако не се лъжа в миналото Рудолф Витлачил беше начело на “Левски” и на националния отбор и имаше много добри резултати. Той е един прекрасен треньор. Не правя сравнение, споменавам само, че е имало такива случаи. Защо се е стигало до там – няма да коментирам, но защо “Ботев”? Може би и от БФС са искали да направят компромис във връзка може би с някои финансови проблеми. Детайли не знам, но не е чак в такова противоречие. Вероятно са искали да помогнат на Любо.

- Какъв трябва да бъде новият наставник на националния отбор? Говори се, че сред фаворитите е Ивайло Петев. Смятате ли, че той ще успее да се справи със ситуацията в отбора?
- Който и да дойде, ако забрави своето “аз” и да види, че Краси Минев и Вальо Михов стоят добре на тези позиции, защо трябва да променяме стратегията? Ако треньорът преди теб е направил нещо добре, запази го и надграждай! Ако си от “Левски” оставаш, ако си от ЦСКА си отиваш – ние това правим. Ние не оставяме кадърността в управлението, а също и във футбола. Доброто го остави! Ако всичко е лошо, направи нова стратегия. Но ние от кога не сме се класирали на голямо първенство? Станахме много различни хора – вече сме всеки срещу всеки. Обединени сме само в най-големите бедствия и през 1994 г. при най-голямото щастие.

- Сега за мача на Кубрат Пулев също се получи обединение на нацията.
- Видяхме може би за първи път в Европа такова присъствие и подкрепа за българин в чужда държава. С това трябва да се гордеем. Иска ни се да бие Кличко. И на мен ми се иска! Прекрасни отношения имам с него, с един българин, с който България трябва да се гордее. Но иначе в спорта на базата на какво искаме да бием Малта? Малта има прекрасна икономика, правосъдие, една добре уредена държава е – разликата с България е огромна във всяко едно отношение.

- Излиза, че треньорът винаги е жертва на футболистите. Но не може той винаги да е тази жертва, при положение, че играят едни посредствени футболисти.
- Така е, но и на времето имаше групички в отборите. Едните са около една фигура, другите покрай друга. И тогава треньорите се сменяха от футболистите, т. е. това си го има не само в България, но изобщо във футбола. Мисля че и играчите тук помогнаха да се смени по-бързо Любо Пенев – това е моето лично мнение.

- Ще стане ли отборът на ЦСКА шампион на България?
- Всеки един собственик или президент на клуб трябва да си направи сметката с какви пари започва и какво цели. Ето как разсъждавам аз. Ако нямам необходимата сума за заплати, за премии изобщо за разходи, защо ми е да ставам шампион? Мога да завърша трети и с по-малко вложени пари след това да мога да спечеля повече играейки в турнира Лига Европа. Така мога да се подготвя за следващата година, когато вече да стана шампион. Сега ще станем шампиони, например – ЦСКА, “Левски”, Лудогорец и веднага излиза един разход от над 1 милион лева премия. Което не е лошо, а след тях и европейските турнири. Ако направят такива мачове като Лудогорец отиваш нагоре, ами ако се провалиш в първия кръг – къде отиваш? Сметките трябва да се правят и ако искаме да ставаме шампиони трябва да си отговорим на въпроса “какво ще правим в Европа с този отбор и с тези пари”.

- Ето – на Кирил Домусчиев тази формула му допада.
- Той обаче си направи бизнес план и разсъждава по съвсем различен начин. И е хубаво, че го казва “аз не разбирам от футбол”. А и защо трябва един собственик на отбор да разбира от футбол? Има си хора отдолу, които отговарят  горе-долу с главите си дали ще останат там или не, правят нещо и ако не се получи и не върви има възможност да реагира. Има вече много добри съветници – един Георги Дерменджиев, който ми прави изключително приятно впечатление с възпитанието си, с отношението си... Какво върши там – видяхме, резултатите го показват. Четири точки от Шампионската лига кога някой друг отбор е печелил?
КРАСИМИР МИНЕВ