Анатоли Нанков е от последното поколение български футболисти, което игра на световно първенство – във Франция през 1998 г. Роден е на 15 юли 1969 г. в с. Ореш, Свищовско. Професионалната му кариера на футболист от 1985 до 2003 г. преминава през отборите на Дунав, Славия, ЦСКА, Локомотив (Сф), Спартак (Вн), китайския Ченгду, полския Катовице и Миньор (Бобов дол).

Има две шампионски титли с ЦСКА – през 1992 и 1997 г. и е спечелил два пъти купата на България – през 93 и 97. Вицешампион е с ЦСКА през 91, 93 и 1994 г., а със Славия – през 90. За националния отбор е играл 17 мача и има 1 гол. 

Треньорската му кариера започва 2004 г. начело на Миньор (Бобов дол), после на Хебър и Локомотив (Мездра). Пет пъти в различни сезони е помощник-треньор в ЦСКА, а също е асистент на Стойчо Младенов в Ал Ахли (Саудитска Арабия), ЕНППИ и Ал Итихад (Египет), Атурау и Кайсар (Казахстан).

Бивш старши треньор на Струмска слава (Радомир), а в момента е начело на Марек (Дупница). Като треньор в тандем със Стойчо Младенов Нанков печели титла с ЦСКА (2008 г.), Купата на Египет с ЕНППИ (2011) и Купата на Казахстан с Кайсар (2019). Ето какво сподели Анатоли Нанков за своя начин на живот и здраве специално за в. „Доктор“:

- Г-н Нанков, получавал ли сте тежки травми през своята футболна кариера?

- Рядкост са футболистите, които не са получили контузии през своята кариера. Травмите са неизбежна част от живота на всички професионални спортисти. И аз не правя изключение. Имах доста травми, като първата получих 16-годишен. Скъсах менискус на дясното коляно и в Пирогов ме оперира вече покойният д-р Стефанов. Такива бяха времената и нивото на медицината, че оздравителният период беше дълъг. Заради тази операция не играх осем месеца. Наложи се да вложа много труд, за да възстановя четириглавия бедрен мускул и останалата мускулатура на десния крак. Първо, с добра рехабилитация, а после със сериозна работа във фитнеса.

Три-четири години след това минаха без сериозни контузии. Но няма да забравя първия си мач в ЦСКА срещу Славия. При една спорна топка в наказателното поле двама защитници на Славия направиха шпагати и ми затиснаха глезена от двете страни. При този сблъсък

скъсах всички глезенни връзки и счупих ставата

После стоях два месеца в гипс. Лекува ме светилото в спортната медицина тогава, д-р Шойлев. После беше по-трудно раздвижването, защото глезенната става е доста сложна. Но тогава още нямах 20 години и организмът се справи по-лесно с възстановяването.

Четири – пет месеца след участието ми на световното във Франция 1998 г. оперирах отново дясното си коляно. Този път операцията направи германският специалист д-р Волфарт в една страхотна клиника в Мюнхен. Той лекуваше футболистите на Байерн Мюнхен. Понеже от 16-годишен нямах вътрешен менискус, който е балансьор на коляното, то явно се е износвало постепенно. Затова ми извадиха и външния менискус. И тъй като това стана чрез артроскоп, възстановяването мина много бързо и на втория месец вече играех. Но вече бях на 29 години, та се наложи на всеки шест месеца да ми слагат инжекции с хиалуронова киселина, за да се намали триенето в ставата.

- Как успяхте след края на кариерата си като футболист да не напълнеете и плавно да преминете към друг начин на живот?

- Когато си свикнал на тренировки, на режим, на здравословно хранене, когато организмът е свикнал да гори много калории при огромните натоварвания, след приключването на спортната дейност най-нормалното нещо е да се отпуснеш малко.

Аз донякъде успях да запазя форма благодарение на леки тренировки. Това ми препоръча д-р Сардовски – изключителен специалист кардиолог. Той ми каза

да не спирам рязко с тренировките,

да има плавно отказване от футбола чрез период на леко натоварване – поне два пъти седмично да спортувам по някакъв начин, защото това е добре и за сърцето, и за целия организъм. Понеже половин година след отказването станах треньор, отново бях на футболното игрище. Когато си на 35 години, все още можеш да тичаш с футболистите на терена, да им показваш някои неща. В повечето случаи бях помощник-треньор и участвах в заниманията, в самата тренировка. Това вероятно ме съхрани до голяма степен.

За моята добра кондиция допринесе и Стойчо Младенов – голямо име в треньорската професия, с когото работих много години, предимно в чужбина. Той обичаше да се разхожда по минимум 6 – 7 км след всяка тренировка и аз го придружавах. Така всяка вечер правехме разходки – и в Саудитска Арабия, и в Египет, и в продължение на 5 години в Казахстан. Мисля, че и това движение ме поддържаше. Разбира се, имахме автомобили, но почти не ги ползвахме.

- Как се храните?

- На моите 55 години не си забранявам нищо. Ям от всичко по малко. Но както и в живота, трябва да има някакъв баланс, умереност. Всяко нещо, което е прекомерно, не е полезно.

- Ходите ли на профилактични прегледи?

- Да, ходя. Вече ви споменах кардиолога д-р Сардовски, при когото ходя редовно всяка година да ми проверява състоянието на сърцето. Защото повечето спортисти имаме увеличено спортно сърце, което работи със сериозен обем. Сърцето е свикнало да изтласква много кръв и да храни с кислород мускулите. Затова е добре за сърцето, като спреш със спорта, да поддържаш леки тренировки.

- Проблем с кръвното имате ли?

- Понякога вдигам кръвно от психическото напрежение по време и след мач. (смее се) Зная, че не трябва да се ядосвам и да влагам толкова емоции, но не мога да се овладея. Такава ни е професията. Тя изисква да влагаш страст и желание за победа.

- Когато сте работил в чужбина, налагало ли се е да ползвате тамошните здравни заведения и какво ви е впечатлението от тях?

- За моя радост, не се е налагало да ползвам медицински услуги в чужбина. Само веднъж придружих до болница в Саудитска Арабия мой колега бразилец, който беше кондиционен треньор. Той имаше проблем със сърцето. Направи ми впечатление, че там медицината е на много добро ниво, но пък е доста скъпо за един европеец. За съжаление медицинското обслужване и в България стана скъпо.

- Това означава ли, че не разчитате на направления от личния лекар, а навсякъде си плащате?
- Е, взимам и направления, след като съм здравно осигурен. Но когато става въпрос за по-тежките и по-сложни проблеми, си плащам допълнително. За здравето човек не трябва да се скъпи.

- Сега правите ли нещо специално за здравето си?

- Нищо специално. Продължавам с треньорска дейност и съм постоянно на футболния терен. Сега съм старши-треньор на Марек (Дупница). По принцип пътувам от София до Дупница и обратно всеки ден, но имам възможност да се радвам на тамошния чист въздух. Бяхме се притеснили от пожарите, които избухнаха в Рила. Но благодарение и на дъжда, успяха да ги загасят. Местните хора си обичат планината. Тя е красота и богатство.

МАРА КАЛЧЕВА/"Доктор"