Ивайло Петев проговори за първи път след избора си за национален селекционер на Босна и Херцеговина. Българинът разказа за досегашния си опит и за новите предизвикателства пред местното издание sportsport.ba, а въпросът за критиките около назначението му също не беше подминат. Петев обеща, че няма да се влияе от чуждо мнение и ще залага на най-добрите, за да постигне поставената му цел - класиране за Мондиала в Катар.

- Г-н Петев, първо искам да ви поздравя и да ви пожелая успех в на националния ни отбор.
- Благодаря ви, голяма чест е да бъда треньор на Босна и Херцеговина, но в същото време и голямо предизвикателство. Искрено се надявам, че в крайна сметка всички ще имаме основание да бъдем доволни.

- Състезателната ви кариера продължи около 15 години и почти веднага след това станахте треньор? Знаехте ли като играч, че ще се занимавате с това?
- Честно казано, не мислех за това в началото на кариерата си. С течение на времето, тоест с наближаването на края на състезателната ми кариера, все повече осъзнавах, че футболът ще бъде моят живот след това.

- Кое е по-трудно да бъдеш играч или треньор?
- Това е въпросът, на който ми е най-лесно да отговоря. Всички, които са били играчи, а след това треньори, вероятно ще ви кажат същото - много по-лесно е да бъдеш играч.

Winbet - истинската тръпка от победата! (18+)

- Лудогорец изглежда е клубът, който най-много ви е помогнал, но й клубът, на който сте дал най-много?
- Историята с Лудогорец е много хубава за българския футбол. Но малко хора знаят, че когато поех клуба, целта беше да се класираме в по-горна дивизия. Преди първата част на сезона, когато ни се отвори такава възможност, президентът на клуба ме повика и ми каза, че трябва да направим всичко, за да се класираме за елита. През зимата взехме осем нови играчи и успяхме. Имам приятни спомени от Лудогорец, но мога да ви кажа, че имаше много силна позитивна енергия в отбора. Президентът ни беше млад, аз бях млад и работехме много добре заедно, а резултатите са доказателство за това.

- В кариерата си освен няколко клуба сте водили и българския национален отбор?
- Да, имах честта да бъда селекционер на българския национален отбор. Поех тима в квалификациите за европейското първенство, имахме и добри, и лоши резултати. За съжаление нито тогава, нито сега, ситуацията ни е добра. Имахме много малко играчи, които играеха в чужбина. Така е от почти двадесет години.

- След националния отбор поехте Динамо (Загреб), с който не успяхте да спечелите титлата. Това ли е най-големият ви треньорски провал?
- Бях треньор на България, когато пристигна офертата от Динамо, която не можех да откажа. Платих си неустойката за нарушения договор със собствени пари и пристигнах в Загреб. Не мога да кажа дали е най-големият ми провал, но със сигурност беше голям минус. Футболът обаче е такъв. Тогава дадох шанс на много млади играчи - на Олмо, Мора, Годжак, Ходжич, които блеснаха. Повече от 60 милиона евро влязоха в касата на Динамо от това поколение.

-Доверявате се много на младите играчи. Изглежда не сте треньор, който се страхува да ги хвърли в огъня. Можем ли да очакваме подобно нещо и в националния отбор?
- Най-добрите ще играят за националния отбор, възрастта им няма да е от значение. Бъдете сигурни, ако мисля, че млад играч може да донесе нещо добро на националния отбор, тогава той ще играе. Не се страхувам да дам шанс на младите.

- За разлика от България, в Босна и Херцеговина има много играчи в чужбина, включително по-млади...
- Прави сте и мисля, че заради това можем да направим добър отбор. Това ми дава допълнителен стимул. Знам, че има много качество в отбора и много млади играчи, на които трябва да се даде шанс. По-опитните футболисти ще играят важна роля и решаващо значение в създаването на отбора.

- Клубовете, които ръководехте, играеха предимно във схема 4-2-3-1. Ще видим ли и Босна и Херцеговина в тази формация?
- Предпочитам този стил, мисля, че е най-лесно за играчите да го възприемат. Когато обстановката е напрегната, е важно играчите да възприемат възможно най-бързо и лесно промените. Въпреки това, реално няма голямо значение каква е системата. Важното е играчите да са тактически дисциплинирани. Футболът днес е такъв - всички атакуват и всички се защитават. Вече не е като преди 20-30 години.

- Квалификациите за Мондиала в Катар започват през март. Групата ни съвсем не е лесна, но изглежда все още можем да се борим, ако не за друго, то поне за баража.
- Франция е световен шампион. За тях няма какво да говорим. Украйна е на добро ниво и разчита на поколение, което преди няколко години стана европейски шампион при 21-годишните. В групата ни е и Финландия, която вече показа, че е неудобен съперник. Но не мисля толкова за нашите съперници. Моят отбор е това, което ме интересува. Би било добре да имаме няколко приятелски мача, за да мога да видя как функционират играчите ми на терена. За съжаление обаче нямаме това време, но не можем да се оплакваме. Трябва да работим много. Пак повтарям, имаме индивидуални качества и задачата ни е да направим отбор от това.

- Атмосферата обаче не е много добра, общественото мнение не е във ваша полза. Как ще промените това?
- Наясно съм с всички събития от последните дни. Това, което искам да кажа е, че не е добре да вмъкваме политиката във футбола. Дойдох да работя, наясно съм, че няма да е лесно, но така е във футбола. Знам, че само с добри игри, честен труд и резултати ще подобрим атмосферата. Вярвам, че можем да го направим и ако мислех, че не можем, нямаше да приема поста. Едно е сигурно - само най-добрите ще играят за националния отбор, докато съм треньор.