Сензацията в сноуборда Радослав Янков даде интервю пред БЛИЦ СПОРТ часове след грандиозния успех. Роденият на 26 януари 1990 година чепеларец се прибира тази вечер от Германия, където вдигна Кристалния глобус, спечелвайки световната купа по паралелен гигантски слалом.
- Радо, осъзнаваш ли какво направи?
- Донякъде да, донякъде не. Определено съм щастлив и радостен от това, което постигнах. Вече мога доволно да си отдъхна.
- Ти си сензацията в сноуборда този сезон, как успя да се вмъкнеш сред най-големите?
- Доста трудно успях. Не е никак лесно, още повече, че сме малка страна. Много по-трудно ни е в сравнение с големите отбори. А и като се има предвид, че в България нямаме възможност да тренираме, налага се постоянно да сме в чужбина, за да водим подготовка. Жалко, че у нас все още няма трасе за сноуборд. Условията ги имаме, природата ни е уникална. Надявам се по-скоро да се случат нещата.
- Колко време прекарваш в чужбина?
- Последните месеци все по-рядко съм в България. От септември досега съм все навън - подготвителни лагери, състезания, но вече се прибирам и предстои малко да си почина. За кратко обаче, защото идва ред на Републиканското.
- Може ли да се каже, че за него не ти е нужна подготовка, защото нямаш конкуренция у нас?
- Донякъде може да се каже. Има момчета, които карат добре, но не са професионалисти като мен. Това не означава, че не трябва да се подготвя добре и да дам най-доброто от себе си.
- Спомена, че твоят екип е най-малкият сред всички на световния тур. Колко човека сте?
- Едва трима, предимно двама дори - аз и треньорът ми Георги Атанасов. С него сме предимно по лагери и състезания. Физиотерапевтът Мартин Еремиев се включва в някои състезания. Нашият отбор е най-малкият. Сторихме чудеса, но успяхме. Наистина записахме много голям успех.
- Трудно ли е да си сред най-добрите?
- Не е лесно, но се вредих някак си и по някакъв начин успях да съм сред най-добрите.
- Отчиташ ли, че и късметът беше с теб?
- Големият спортист Херман Майер го е казал: "Късметът обича подготвените". Когато си подготвен добре, е нужен и късмет, но без да си подготвен добре, няма как да успееш, дори и късметът да е с теб.
- Затрупаха ли те с честитки?
- Телефонът ми прегря, а и във "Фейсбук" получавам много честитки и донякъде осъзнавам какъв голям успех постигнах. Радвам се и благодаря на всички хора, които ми пишат и честитят. Всеки казва, че ме подкрепя, че е гледал стартовете ми за Световната купа. Явно съм запалил доста хора по сноуборда.
- Не само ти, а и Александра Жекова запалихте българите по този спорт. Тя е натрупала доста повече опит, помага ли ти?
- Да, помага ми и ме подкрепя. Бяхме на един лагер в Белмекен, тренирахме заедно. Тя е по-опитен състезател и е нормално да ми дава ценни съвет. Дафовска също ми помага със съвети. Знаете, че и аз съм от Чепеларе, често разговарям и с нея.
- Сигурно нямаш търпение да се прибереш у дома?
- Наистина е така. Предполагам, че ще е голям купон. Чепеларе е малко градче, всички се познаваме. Предполагам, че ще ме посрещнат като герой. Нямам търпение да съм сред чепеларци и да им покажа Кристалния глобус. Благодаря на всички за подкрепата.
- Какво ти коства спечелването на Световната купа?
- Много лишения. Най-приятното сега е, че преди няколко часа научихме с треньора ми Георги Атанасов, че е станал татко. Родило му се е момиченце и няма търпение да се прибере в България. Искам да му благодаря и да му кажа, че ценя тези лишения, които направи, за да бъде с мен в Австрия.
- От колко време работите заедно?
- Вече 5 години, и продължаваме, да бъдем живи и здрави. Тренираме, продължаваме напред.
- Смяташ ли, че спечелването на Кристалния глобус е сравнимо с олимпийското злато на твоята съгражданка Екатерина Дафовска?
- Сериозен успех е, но няма как да не отчетем, че олимпийската титла си е олимпийска титла. Всяко състезание има своята тежест, независимо дали е Световно или Олимпиада.
- Олимпийска титла ли е следващата цел?
- Всичко по реда си. Следващата цел е добро представяне на Световното догодина. Най-важното е да сме живи и здрави. На 25 години съм, бъдещето е пред мен.
- На кое от състезанията за Световната купа ти беше най-трудно?
- В Москва. Там не съумях да се представя добре. Просто карането не ми се получи.
- Върху какво още има да работиш?
- Много са компонентите, а и никой човек не е идеален. Има върху какво да се работи, какво още да се надгражда.
- Получавал ли си предложения да се състезаваш за друга страна?
- Не съм, а дори и да получа, не бих се възползвал от подобна опция.
- Имаш ли проблем с финансирането?
- При мен е добре. Благодаря на федерацията по ски и спортното министерство. Предоставят ми добро ниво за подготовка. Разбира се, не можем да се мерим с големите отбори, големи страни като Русия и САЩ, например, които имат щабове от по 5-6 човека, а нашият тим сме аз и треньорът ми, както и понякога физиотерапевтът ми.
- Конкурентите ти вече гледат ли на теб с друго око?
- Да, усещам, че е по-различно и само мога да се гордея. Конкурентите ми са само силни състезатели, няма слаби. Всеки се бори със зъби и нокти за успеха.
- Още от малък започнаха така да се обръщат към мен. Бях някъде около 13-годишен. Прякорът ми дойде на едно детско световно първенство, което спечелих. Това беше първото ми излизане в чужбина, първият международен старт и след като победих всички, единият от треньорите попита моя треньор: "Откъде го изкарахте този дивеч? Кара като див!". И така ми стана прякор. Много хора ме знаят като Радо Дивеча или Радо Дивия.
- Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Да бъда в планината и да карам кросовия си мотор. Също така обичам да се разхождам сред природата, това ме зарежда, а и ме разтоварва.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
