Националният отбор на България по художествена гимнастика – ансамбъл и индивидуално, бе на двуседмичен лагер в японския град Мураяма. Подобни лагери ще бъдат традиционни всяка година до 2020-та, когато е Олимпиадата в Токио. Наред с тренировките нашата делегация се потопи в японската култура и традиции. За всичко това разказва треньорът на ансамбъла Весела Димитрова.

-Госпожо Димитрова, доволни ли сте от лагера в Япония?
-Много, изпълнихме целите, които бяхме си поставили. Органзацията от страна на домакините беше перфектна. Условията – чудесни. Имахме на разположение три килима, музика, всичко беше чисто, подредено, подсигурено. От каквото имаха нужда момичетата, това получаваха. Много сме доволни.

-Очаквахте ли, че ще бъдете посрещнати като звезди. Японците ви се радваха изключително много?
-Не, наистина не сме очаквали такова топло посрещане. Искрено изненадани бяхме. Децата казаха, че са се чувствали като Джъстин Бийбър. Те посещаваха училища, а местните деца бяха запознати с имената им, какви са и с какво се занимават. На моменти изпадаха в екстаз, когато ги видеха, че наближават училището. Накрая на продукцията при мен дойде едно дете, прегърна ме и се разплака. Започна да ми казва колко много ни обича. Момичетата бяха приети с огромен интерес, те наистина бяха като звезди. Наистина истински фенове.

-Огромният интерес е повече от любопитен и идва от далечна страна, каквато е Япония.
-Те правеха паралел с България, тъй като едно от нещата, с което се гордеят в Мураяма, е огромният розов парк. Отглеждат хиляди розови храсти. Отглеждат череши, както и много други селскостопански култури. Именно с това се оприличават на България. Една от фирмите спонсори на лагера произвежда кисело мляко с нашата бактерия. Беше уникално. Приемаха ни навсякъде все едно сме им деца. На продукциите, които изнесохме пред публика, до всяка наша състезателка имаше доброволец, който отговаря за всяко от момичетата ни. Отпред на гърдите си доброволците имаха снимки на нашите деца. Когато ансамбълът излизаше да играе, доброволците стояха отстрани, стискаха български флагчета, помагаха им, държейки им кърпите, носеха им вода.

-Виждали ли сте такава организация на друго място?
-На друго място – не. Виждала съм отново в Япония (смее се) на световното първенство през 2009 година в Мие. Затова очаквам Олимпиадата да е перфектно организирана.

-Как си обяснявате този интерес от страна на японците към вас?
-Те също имат полза от това партньортво, тъй като държат тяхната община да получи по-голяма популярност в Япония. Те демонстрираха страхотен професионализъм и любов. Правеха нещата като по конец – всеки знаеше работата, която имаше да върши. Наистина не очаквахме такава организация.

-Имахте възможност да видите и местни състезателки.
-В тази област гимнастиката е на много ниско ниво. Те са големи почитатели на българската школа и дори искат наш специалист да започне работа при тях, за да развива гимнастиката им. Аз направих една тренировка с местни момичета, след което те имаха регионално състезание, на което станаха на първо място. Бяха решили, че това е благодарение на мен, което практически не беше така (смее се). В областта много обичат българските гимнастички, искат да приличат на тях, отъждествяват се с тях.

-Влизахте в залата по пантофи?
-Задължително. Там няма обувки. Чистотата е изключителна. Дисциплината – също. Просто такава е традицията. В спортна зала или училищен салон не се влиза с обувки.

-Отношението на медиите също бе забележително?
-Имаше екип на една от националните им телевизии през цялото време с нас, хората бяха много деликатни. Въпреки че искаха навсякъде да присъстват – искаха да видят момичетата как и какво ядат, как спят, къде ходят. Имаше телевизионни предавания, информация във вестниците...

-Как се справихте чисто от битов харакстер - с храната и условията?
-Имахме минерални извори в басейна в хотела. Момичетата правеха процедури. Домакините се бяха подготвили храната да не е специално японска, а доближаваща се до европейската. Ядохме стриди, рапан и охлюв, само бръмбар не съм яла (смее се). Навсякъде беше много интересно. Но най-много на вечерята с монасите и на дзен медитацията. Опитахме да медитираме, но не успяхме. Това е доста сложен процес и изисква сериозна концентрация. Самият храм беше доста интересен. Япония е толкова различна, културата им е уникална и всичко е интересно.

-Този лагер ще ви помогне ли да се аклиматизирате по-лесно във времето до Олимпиадата?
-Децата се запознават с манталитета и начина на живот на местните. Какво може и какво не може. Какво е допустимо. Ще бъдат подготвени какви са хората и какво могат да очакват от тях. Ще се почувстват като у дома си в Япония. Ние например тренирахме на същите килими, които евентуално ще бъдат на Олимпиадата. Те няма да са тези, които са сега на световните купи, а от японска фирма, която ще ги доставя специално за олимпийските игри.

-При вас идваха хора от компании и ви засвидетелстваха уважение?
-Явно сме били много добре презентирани от Илиана Раева. Хората наистина бяха очаровани от нея, не знам какво е правила и как се е представила, но всеки говореше за нея. Не ме учуди отношението на местните, защото хората знаят как се прави бизнес.

-Да се върнем на българска земя и ситуацията около отбора. Защо Мадлен Сергеева вече не е резерва?
-Тя прецени, че няма да може да се справи с подготовката. Решихме да прекрати участието си в ансамбъла.

-Анна Шивачева остава ли на нейно място като резерва?
-Ани засега остава. Промени винаги могат да се направят, тъй като цикълът е дълъг. Момичетата тренират много добре, здрави са. Имахме разговор с тях и родителите им какво точно представлява тяхната работа в залата. За да защитиш мястото си в отбора, трябва нон стоп да се трудиш, а не да чакаш и да мислиш, че ще получиш шанс, защото си много добър.

-Мислехте ли през цялото време за световното първенство в Пезаро? Натам са насочени всички усилия през втората част от сезона.
-Първоначално ни предстои лагер на Спортпалас, а след това две състезания от Чалъндж сериите – в Минск и Казан. Естествено, че мислим и за Пезаро - няма как. Нормално е да има очаквания. Надявам се, че ще се справим. Състезание е, късметът също играе голяма роля. Така, както тръгнаха момичетата, съм оптимист. Не мога да обещавам златни медали, но се надявам да се справим.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ