Картинката се повтаря. Едно и също. До втръсване. Като го отворят тоя ми ти трансферен прозорец, та като се разфучат тия ми ти оферти. Фучат, духат, страшно става – бурите и ураганите ряпа да ядат. Една зима продаваме Петкан на Марс, през лятото – Драган на Юпитер, после Иван хуква към Луната, та така, докато обиколят цялата Слънчева система. И накрая Петкан, Драган и Иван ги приютят някои скромни земни отбори и целият шум отива из необятните ширини на Космоса.

 

Сега на мода е Антонио Вутов. Сутринта се опитах да стигна до “Герена”, ама мисията се оказа невъзможна. Коли, автомобили, автобуси, задръстване до пръсване. Даже и хеликоптери прехвърчат над стадиона. От единия ъгъл изскача Пеп, от другия се подава Жозето. Съра и той завалията маха гащи из подуянската гара, дъвчи си дъвката и крещи: “Мой е мой е тоя младок. На Мойс ще го закарам аз!”.

 

Че Антонио е талант, спор няма. Но и че се чудят как да го изкарат по-добър от Меси, също спор няма...

 

Отидете на Женския пазар или на Илиянци и забележете какво се случва. Тия, дето най-много крещят и си завират стоката под носовете на всеки минувач, продават най-малко. Та и нашата работа във футбола е такава.

 

Я сетете се кой голям трансфер на български футболист е ставал по такъв начин – с вдигане на шум до небесата, със зрелищна и нечовешка битка между световните и европейски грандове за подписа му. Големите сделки ги правят тихо, кротко, професионално, изпипани са до милиметър и изведнъж “бам!” – обявяват трансфера. Сещам се за два случая – Стилиян Петров в Селтик, Мартин Петров в Сервет. Продадоха ги светкавично и без много олелия до небесата.  

 

Виж обратни примери – колкото щеш. Вутов, за жалост, е само капка в морето. Той е един от многото, за които мениджърът (търговецът) крещи: “Топли, горещи! Парят!” – като ония, дето продават гевреците. Ама накрая геврекът от много топлене и парене изгаря, прегаря. И футболистът, от голям талант, се трансформира в геврек –кръгла нула. Как няма да се трансформира, след като постоянно му надуват главата, пълнят му я с оферти, бомбастични заплати. И той, горкият, вместо кожена топка започва да вижда кълбо от банкноти. Полетява в облаците и става опасно. Ей затова такива като Антонио трябва да ги пазим, да не им надуваме цената, потенциала и самочувствието, защото ще станат прегорели гевреци.