Изминалата неделя бе пореден важен ден за България. Поне така всички твърдят. Доколко ще бъде така и какво ще се случи следващата неделя, е тема на друг разговор. Като погледна някои от кандидадите за президент, ми става лошо. Гласувах, защото трябва. Иначе после мрънкаш или критикуваш, без да имаш право. Гласувах и за него. За момчето с №14. Момчето, което добре, че не израсна в България. Научи се на възпитание и друг манталитет на чуждо място и сега това му носи просперитет. Малко преди края на изборния ден в България моят избор беше Сашо Везенков. Не всеки ден българин играе за Барселона срещу Реал (Мадрид). За последно щастлив ме правеше Христо Стоичков в Ел Класико.
Вчера си спомних за онези години, в които Ицо фучеше по лявото крило и блестеше със синьо-червената фланелка. Ех, спомени... Моят избор обаче вчера също бе със синьо-червен екип, играеше за Барселона срещу Реал (Мадрид). И отново ме радваше. Избухнах на забивката му и на последвалата тройка. Истински се зарадвах, че в този ден имах повод за избор и гласувах за него. Сашко (така най-често го нарича баща му) показва завидно израстване от началото на сезона. Пиша го не с опит да му се слагам или да бъда от онези, които много бързо стават фенове на някого, когато дръпне малко нагоре. Просто уважавам семейството му, с което ме свързва и любопитна лична история. Тя е била още по онова време в един друг строй, още преди Сашко въобще да бъде на този свят. Но да се върнем на неговото израстване.
Той вече умее да подава добре, да играе в защита добре освен да реализира точки. И не спира да тича, физически е в прекрасно състояние. Ако през миналия сезон играта му бе повече да бъде на удобна позиция и да стреля от тройката, сега се нагърбва с много повече отговорност. Получава и доста повече игрово време от треньора Барцокас. Дали заради липсата на основни състезатели, или заради израстването си, времето ще покаже. Дори и да е заради първото, Сашко грабна своя момент и го държи в ръцете си. Естествено, това не е всичко. Има още какво да се желае. Има още работа в защита, защото в дербито с Реал (Мадрид) Антъни Рандолф на моменти го надиграваше. Само че Рандолф има шест години в НБА, а българинът едва сега започва пътя си и времето е пред него. Затова нека не избързваме и не очакваме чудеса. И най-важното - нека не го товарим с излишни очаквания, че сега и час по-скоро трябва да се превърне в магьосник и лидер на Барселона. Има време, през което Везенков трябва да работи и да следва пътя си. Досега го прави блестящо. Аз гласувах за него и съм убеден, че не съм сбъркал.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
